Облаци надвисват над града (Бизе)
Облаци надвиснаха над града. Небето стана оловно сиво. И без това мрачните цветове, в които бяха обагрени улиците на града, станаха още по-мрачни и грозни.
Най-вероятно ще вали, какво друго да очаквате освен него.
Вече започваше да се стъмва, когато излязох по посока на магазина да си купя цигари.
Хора и коли се спускаха наоколо с уморен и загрижен вид – всеки по своя път и своя работа. Във въздуха се носеше мирис на несигурност и безкрайност на това състояние на нещата. Изглеждаше, че след сто години ще напуснете къщата по същия бизнес и ще откриете, че хората и колите, образували непрекъснат поток, също безсмислено ще се скитат наоколо.
В същия въздух имаше уникална неприятна миризма, но към нея се добави още по-отвратителна миризма. Миризмата на гниеща плът.“ Но откъде се е появил, помислих си. Не намирайки отговор и преодолявайки отвращение, влязох в магазина, купих пакет цигари и си тръгнах.
Миризмата стана по-силна. Беше като миризмата на плъх, който е приключил съществуването си в асансьорна шахта.
След като отворих пакета, извадих една цигара и след като я запалих, чух радостен вик зад гърба си.
- Говори народният артист на Съветския съюз Юрий Никулин.
- Здравей, Юри. Дай ми една цигара.
-А, ти си Толик - казах, вадейки цигара, без да се обръщам.
-Кой си помисли? Проклети уши или какво?
Не знам, сигурно още спи!
И в този състав влязохме в двора. Както обикновено, по това време в двора беше тихо, по-голямата част от населението вече беше у дома и ядеше или се опитваше да намери нещо за дъвчене.
Миризмата стана по-силна.
- Хей, Толян, ти не миришеш ли?
- Не, от три дни не съм усетил нищо!
-Защо,разболя ли се или нещо подобно?
-А . Кой знае! Не, просто не го усещам.
- Последствия от карнавала може би?
- Не, откъде такова щастие!
След този непретенциозен разговор стигнахме до до болка познатата пейка и се настанихме на нея.
Вече е доста тъмно.
- Нещо Леви не се вижда!
- Сега ще бъде - каза глас отзад.
Гласът отзад не ни измами - обърнахме се и видяхме Лева, който се насочваше спокойно към нас.
- Как разбрахте, че Лева идва?
-И откъде взе, че ти казах?
Значи и вие чухте?
Разбира се, че не съм глух! Но това не ме улеснява.
- Добър вечер на всички без изключение - каза Лева и ни подаде делови ръка.
-Как е тя? – попита Толик.
-Нищо!Току що се събудих. Вчера цяла вечер четох книга, после отидох до института, върнах се в три часа и припаднах.
Погледнах часовника, голямата стрелка наближаваше десет часа.
„Имах неразбираем сън“, каза Льова.
— Е, кажи ми — възбудих се.
- Ами само си представете. Същата вечер. Точно в осем-пет без десет. Излизам от входа си и ви виждам на пейката. Но в същото време, по някаква причина, знам, че вече знаете за подхода ми, въпреки че никой от вас не ме вижда.
Така че отивам при вас и ви чувам да спорите, че във въздуха има някаква странна миризма.
„Не сме спорили“, казвам аз.
- Той просто каза, че въздухът мирише на трупове - каза Толик.
Лева спря презентацията си и ни погледна учудено.
Откъде знаеш какво видях в съня си?
- Нищо не знаем! Разкажи ми повече!- прекъсна го Толик.
-Ами идвам при теб и те поздравявам.Ти след като ме поздравиш продължавашспорят. Слушай те, чувам как Толик казва на Юра, че е видял снощи как моят съсед Самсон влачи някаква чанта след себе си. Решил да го последва, слязъл от покрива и излязъл на двора, но в двора нямало никой. След като се скита известно време из двора, той седна на една пейка да пуши и чу гласа на Самсон.
- Е какво като съм толкова здрава, че си нямам мила!
След това се засмя лудо и, като излезе от задната част на камион, стоящ близо до пейката, започна да тича из двора. Толик скочи от мястото си и хукна след него.Самсон изтича до бензиновата кабина в края на двора, качи се вътре и изчезна в тъмнината.
- Ти, Толик, също влезе в тази кабина и започна да му звъни.
- Самсоне, какво си луд! Е, излизай бързо!
И идва от тъмнината.
- Няма ме и като цяло изчезвам.
И вече нямаше признаци на живот в тъмнината. Излязохте на двора от газовата кабина и тръгнахте към пейката. Отдалече сякаш виждате, че някой вече седи на нея. В сърцето си вече се радвахте, че съм аз или Юрка. Ще има с кого да сподели какво е видял и чул. Приближаваш се до пейката, сядаш на нея, изваждаш цигара и я запалваш, но не гледаш кой седи на нея и тогава носът ти, усещайки неразбираема миризма, те кара да обърнеш врата си към седящия. И кого мислиш, че ще видиш там?
- Дори ме е страх да си представя - каза Толик.
Не, не е Юра. Лариска седи до теб на една пейка.В главата му е забита брадва до ушите, а тя седи и се усмихва.Казва ти.
- Виетнамският войник беше прав.Този Самсон е истински маниак.Видя ли каква шапка ми даде?
С тези думи тя извади брадва от главата си и се развика.
-Сега ще му сваля главата на този похотлив наркоман Лева. Не по време на животаНаправих го и сега няма какво да губя.
Но тогава се събудих.
„Да, имал си лош сън“, каза Толик.
Това е нещо друго, каза неразбираем глас.
Толик инстинктивно потръпна.
- Чу, каза той и се втренчи в мен - Юрка, слушай, спри! Знаеш, че не харесвам тези шеги.
- Да, отиде си! Нищо не казах.
-СЗО? Папата, нали? – попита Толик.
- Казах ти, вържи се с тези стволове. Покривът ти върви от тях - каза Льова - вече виждаш гласове.
-Във, казах му колко пъти - каза Юрик - така ще мине, приятели в бели престилки ще дойдат за теб с линейка и ще те откарат в глупака.
След като казах това, чух идиотски заразителния смях на Толик. И след няколко секунди, подчинявайки се на необяснимо в подобна ситуация чувство на солидарност, ние с Лева също се включихме в общото веселие.
-Сами, може да си помислиш за ангели - задавено от смях каза Толян.
- Виж Юрка, май толкова се е напил вчера, че днес на всички уши бръмча от махмурлук за една гнилостна миризма. Зъл ти! Ще те оставя! - каза Толик, което предизвика нов продължителен изблик на смях.
-Несериозно! Е, кажи му, Лева, и ти ли не чувстваш нищо? Попитах.
„Много, дори го усещам“, каза Льова, намигайки заговорнически на Толик.
-Да, майната ти! малоумници! - Казах.
-Ето пак този глас – каза Толик и скочи.
- За теб е Толик, вече пристигнаха - каза Льова.
- Да, да, с кръст на челото добрият доктор Зигмунд Фройд ще те сложи на дивана и ще задава неприлични въпроси - продължих аз.
- Ти ще си малкото му момченце Ханс, мечтаещо за конско пикаене - не отстъпваше Лева.
- И тогава ще му пееш
Днес съм мръсна – няма да съм красива!
Утре знам - просто съм мръсотия!
По това време Толик лежеше на пейка и поради факта, че просто не можеше да продължи да се смее физически, той безшумно направи конвулсивни движения на тялото. Това продължи повече от минута. Когато започнахме да се успокояваме, Толик вече беше станал от пейката и изтривайки сълзите в очите си каза - Всичко е наред, но аз чух гласа. И това не е Зигмунд Фройд, точно ви го казвам.
- Аз не съм Фройд. Аз съм Самсон - гласът беше толкова ясен, че всички замръзнахме за момент.
-А ти къде си? Излез, покажи се, наредих му.
-Тук съм! - отговори глас, който се нарече Самсон - Стоя зад едно дърво.
Толик грабна парче армировка и скочи до дървото. Уплашената чаша на Самсон се появи иззад едно дърво.
- Защо си ти, Толик, аз съм - възкликна Самсон, едва избягвайки парче армировка, което с тъп звук се удари в ствол на дърво на няколко сантиметра от главата му.
- И това си ти - каза Толик, хвърляйки арматурата настрани. - И защо стоиш там?
- Тук се крия! Самсон отговори.
- От кого се криеш? – попитахме в един глас.
-Ясен пън, от кого! От Лариса. Сега се скита с брадва в главата.И между другото, Лева, тя първа те очерта. Въпреки че по принцип вероятно вече сте мъртъв от дълго време. Самсон отговори.
-Какво караш? Как съм мъртъв? А кой стои пред теб? Лева беше изненадан.
- И така, ето го! Видяхте ли вече мечтата си? — попита Самсон.
Каква друга мечта? — попита Лев.
- Е, този! Къде уж съм забил брадва в ушите на Лариска? Самсон отговори.
- От къде чухте за него? — попита Лева и хвана Самсон за яката.
- Ами аз през цялото време стоя тук зад дървото - виновно отговори Самсон. Ако не ми дадешповярвай ми, можеш да се прибереш и да провериш. Въпреки че защо да отидете далеч, виждате ковчег на входа. Това е за твоята душа.
И наистина, като скочихме от местата си, така че входът на Левин попадна в ъгъла на зрението ни, видяхме там ковчег, тапициран с червен брокат. Но това, което видяхме до ковчега, ни накара, или по-скоро мен и Толик, да потръпнем. До ковчега имаше много момчета от двора. Те стояха и мълчаливо пушеха. Разпознах двама от тях. Да, да, те бяха Толик и Юрик. Бяхме аз и Толик, говорехме мълчаливо за нещо.
******************** Имаше много хора около ковчега, предимно момчета от двора. Всички стояха мълчаливо и пушеха цигара след цигара. Лева лежеше в ковчег, с превръзка на главата, криейки истинската причина за смъртта. Очите му почерняха от вътрешен кръвоизлив.
„Да“, отговори ми той.
- Толян, още не мога да повярвам, че не е с нас. Първо неговият странен сън, после онзи идиот Самсон! Какво означава всичко това?
„Нищо не разбирам, също като теб!“ - отвърна Толик. Знам само едно. Ако този изрод Самсон е прав, тогава всички сме покрити.
- Знаеш ли, Толик, не мога да спя от няколко нощи. Разбирам, че това е глупаво, но в същото време - помня дума по дума моя сън, преразказан от Самсон. Но няма да издържа толкова дълго, казах.
- Мислиш, че сънувам, след всичко, което се случи. Знаеш колко ме е страх от кучета. И от момчетата чух, че почти всеки ден в двора се появява черно куче. Толик започна да говори.
- Точно черен, и аз го видях, но нищо не съм ти казал - прекъснах го. И знаете ли, това куче има почти човешки очи. Очи пълни с мъка и тъга.
Този въпрос накара нас с Толян да настръхнем. Не, не заради въпроса, а заради гласакойто го попита. Обръщайки глави по посока на гласа, видяхме Лева да оседлава ковчега си като истински ездач. Той ритмично подскачаше на импровизирания си кон и викаше:
- Има хайка за вълци, има хайка!
******************** Ловът за вълци е, хайката е - вика музикалният център, чийто звук ме събуди. Часовникът беше около осем сутринта.
"Мамо, как е времето?" - попитах аз.
- Облаци в небето - беше отговорът.
„Да вали“, казах по някаква причина.
- Най-вероятно ще вали. Какво друго можете да очаквате освен това.