Облаците се топят в небето - Ф
"Облаците се топят в небето..." Фьодор Тютчев
В небето се топят облаци, И сияеща в жегата, Река се търкаля в искри, Като стоманено огледало...
Час по час жегата е по-силна, Сянката е отишла в немите дъбови гори, И от белещите ниви Мирише на мед.
Прекрасен ден! Ще минат векове - Така ще бъде, във вечен ред, Реката ще тече и ще блести И нивите ще дишат от топлина.
Анализ на стихотворението на Тютчев "Облаците се топят в небето ..."
Пейзажната скица започва с образа на облаци – леки, безтегловни, топящи се в синевата на небето. Реката се сравнява със "стоманено огледало", което отразява небето. Внимателният герой-наблюдател забелязва как прозрачната вода блести, осветена от слънцето: „лъчистата“ река сякаш свети „в искри“ от малки пръски.
За естеството на времето свидетелства лексемата "жега", която се използва два пъти - в началото и в края на текста, затваряйки композицията. В централния четиристишие се споменава за изтичането на времето: заедно с него логично се развива и мотивът за топлината.
Погледът на съзерцателя се устремява в далечината, към края на далечна гора. Дъбовата гъсталака се характеризира с антропоморфния епитет "мълчалив": изборът на определението показва спокойно, спокойно време. Поредица от персонификации, оживяващи детайлите на природата, продължава с фразата: „Сянката я няма“. По-нататък в текста се появява изображение на полета, надарени със свойството „дишане“. Ярък обонятелен образ на "мириса на мед" допълва умиротворяващия пейзаж.
Хармонията и пълнотата на композицията, мелодичността, класическата ритмична организация, в центъра на която има четириметрова хореична линия - това са формалните характеристики на стихотворението. По него композиторът Чичков създава хорово произведение, което се изпълнява акапелно.