Обонятелно увреждане, EUROLAB, Неврология
Обонянието, заедно със системата на тригеминалния нерв, служи като сензор за вдишани химикали, включително вредни вещества като природен газ, тютюнев дим и атмосферни примеси, както и за определяне на аромата на храна и напитки. Въпреки че качествените усещания за миризми се осигуряват от обонятелния невроепител, много вдишани вещества могат да причинят усещане за студ, топлина или дразнене поради активността на аферентните окончания на тригеминалния, лицевия, глософарингеалния и блуждаещия нерв, разположени в носната и устната кухина, в езика, фаринкса и ларинкса.
Обонянието трябва да се отнесе към категорията на хемосензорните системи, тъй като обонятелните и вкусовите усещания, както и усещанията, дължащи се на активността на тригеминалната нервна система, възникват под въздействието на много химикали.
Обонятелният невроепител е разположен в горната част на носната кухина. Състои се от строго подредени биполярни обонятелни рецепторни клетки, микровилозни клетки, поддържащи клетки и базални клетки. Дендритът на биполярна клетка има изпъкналост във формата на колба или мехурче, от което 10 до 20 реснички са насочени към лигавичния слой. Рецепторните места за миризливите молекули са разположени върху ресничките.
Микровилозните клетки са разположени на повърхността на невроепителия близо до рецепторните клетки. Поддържащите клетки, за разлика от подобни клетки в респираторния епител, не секретират слуз и тяхната функция е неизвестна. Базалните клетки са предшественици на други видове клетки в обонятелния епител, включително биполярни рецепторни клетки. Има редовна промяна на биполярни рецепторни клетки, действащи като първични сензорни неврони.
Освен това, в случай на повредатела на рецепторни клетки или техните аксони, те се заменят с базални, които възстановяват комуникацията с централните отдели на обонятелната система.
По този начин тези първични сензорни неврони са уникални сред всички сензорни системи, тъй като те се заменят и регенерират след увреждане.
Немиелинизираните аксони на рецепторните клетки образуват влакна на обонятелните нерви, проникващи през крибриформната плоча и завършващи в обонятелната луковица, вътре в сферични невропилни образувания, наречени гломерули. Гломерулите са най-високият център за получаване на информация, тъй като те получават повече влакна, отколкото самите те излъчват. Основните неврони от втори ред са митралните клетки. Първичният дендрит на всяка митрална клетка е свързан с един гломерул. Аксоните на митралните клетки, заедно с аксоните на съседните вилозни клетки, се изпращат до лимбичната система, която включва предното обонятелно ядро, препириформната област, областта на кората около амигдалата, обонятелния туберкул, ядрото на страничния обонятелен тракт и кортико-медиалното ядро на амигдалата.
Миризливите вещества се абсорбират от слузта, покриваща обонятелния епител, дифундират към ресничките и образуват обратна връзка с мембраните на клетъчните рецептори. Този процес причинява определени промени в рецепторните протеини, които задействат верига от биохимични реакции, водещи до генериране на потенциали за действие в първичните неврони. Интензивността на този процес се определя от нивото на изблици на активност в аферентните неврони. При хората има ясна връзка между психофизичния интензитет и големината на евокираните потенциали от обонятелния невроепител. Малко се знае за кодирането на качествени усещания. Реши товаотделните рецепторни клетки реагират на различни стимули.В тази връзка се смята, че всяка клетка съдържа едновременно няколко вида рецептори.
Обонянието е нарушено в случаите, когато достъпът на миризливи вещества до обонятелния невроепител е възпрепятстван (транспортна загуба), рецепторната зона е увредена (загуба на усещане) или е засегнат централния обонятелен път (неврална загуба).
Транспортни нарушения на обонянието могат да възникнат при подуване на лигавицата на носната преграда в резултат на остри респираторни вирусни инфекции, бактериален ринит, синузит, алергичен ринит, както и органични лезии на носната кухина, например с изкривена носна преграда, полипи и неоплазми. Загубата на миризма се причинява и от нарушения на секрецията на лигавицата, при която обонятелните реснички са потопени в секрета. Понастоящем малко се знае за характеристиките на лигавичната среда на обонятелния невроепител.
Сензорните нарушения на обонянието възникват поради разрушаването на обонятелния невроепител при вирусни инфекциозни заболявания, неоплазми, вдишване на токсични химикали, лекарства, които нарушават клетъчната промяна, а също и по време на лъчева терапия в областта на главата. Невралното увреждане на обонянието се причинява от черепна травма със или без фрактура на основата на предната черепна ямка или крибриформена плоча, тумори на предната черепна ямка, неврохирургични манипулации, употребата на невротоксични лекарства и някои вродени заболявания като синдрома на Калман.
Въз основа на оплакванията на пациента или обективните данни могат да се разграничат следните обонятелни нарушения: пълна (обща) аносмия - липса на миризма; частична аносмия - способността да се разграничат някои (но не всички) миризми, специфичнианосмия - невъзможността да се разграничи всяка специфична миризма (миризми), пълна (обща) хипосмия - намаляване на чувствителността към всички миризми; частична хипосмия - намалена чувствителност към определени миризми; дисосмия (kakosmiya или paraosmiya) - изкривено възприемане на миризми, т.е. усещане за неприятна миризма, когато действително се появява приятен аромат, или усещане за миризми, които не са в тази среда; пълна (обща) хиперосмия - повишена чувствителност към всички миризми; частична хиперосмия - повишена чувствителност към определени миризми; агнозия - неспособността да се опише с думи обонятелните усещания, дори ако способността за възприемане и разграничаване на миризми е запазена.
Методи за изследване на обонянието
За установяване на етиологична диагноза, анамнезата за обонятелни разстройства може да бъде от първостепенно значение. При едностранна аносмия пациентите рядко се оплакват от някакво неудобство и диагнозата може да се установи само с отделно изследване на обонянието във всяка носна кухина. Двустранната аносмия принуждава пациентите да се консултират с лекар. Обикновено се оплакват от загуба на вкус, тъй като вкусът на храната до голяма степен зависи от наличието на основни вещества в нея, а усещането за аромат е комбинация от мирис и вкус. В такива случаи е необходимо внимателно да се изследват външните слухови канали, горните дихателни пътища, главата, шията и да се оцени функцията на черепните нерви. За откриване на неоплазми в предната черепна ямка, скрити фрактури на предната черепна ямка, възпалителни процеси и тумори на параназалните синуси е необходимо изследване с компютърна томография с контрастно усилване.
Обонянието се изследва, за да се потвърдят оплакванията на пациента, да се оцени ефективността на лечението, да се определи степента на персистиращовлошаване. Първо се определя степента на запазване на качествените усещания. За целта се провежда олфактометричен тест, включващ 40 точки, използват се остри миризми, микрокапсули с миризливи вещества и проби от дразнещи миризми. Например, пациентът трябва да идентифицира миризмата, която му се предлага и от четири възможни отговора (мирис на шоколад, банан, лук, плодов сок) трябва да избере един. Този тест е много надежден (r = 0,95) и е чувствителен към възрастовите и полови различия. Позволява ви да получите фина количествена характеристика на относителното ниво на обонятелни нарушения. При лица с пълна загуба на обоняние резултатът по скалата ще бъде 7-19 от 40. Средният резултат при пациенти с пълна аносмия е малко по-висок от очаквания, тъй като системата на тригеминалния нерв участва в разпознаването на някои миризми.
След това задайте прага за възприемане на миризмата на фенилетилов алкохол, като използвате степенувано дразнене. Въпреки че резултатите от този тест обикновено са идентични с тези, получени с олфактометричния тест, в някои случаи пациенти, които не са успели да извършат адекватно олфактометричния тест, изпълняват добре праговия тест. Много рядко е обратното. Резултатите от олфактометричния тест трябва да се разглеждат донякъде критично, тъй като те могат да бъдат повлияни от тригеминалния и други необонятелни нерви.
Разработени са методи за биопсия на обонятелния невроепител. Резултатите от него обаче трябва да се оценяват с повишено внимание, тъй като интензивна дегенерация на обонятелния невроепител и включването на респираторния епител в обонятелната област може да настъпи при възрастни без забележимо увреждане на обонянието.