Образование в Башкирия

Професионалното образование е едно от основните права на индивида, залегнало във Всеобщата декларация за правата на човека. Вътрешната система на професионалното образование днес претърпява сериозни промени. Те се дължат на променящата се социокултурна ситуация, ориентацията към универсални идеали, реформата на цялата образователна система, която се характеризира с промяна на парадигмите и образователните технологии. От това естествено произтича преразглеждането на мястото и ролята на професионалното образование в образователната система на страната, идеята за оптимизиране на неговата структура и управление, формирането на личностно ориентиран педагогически процес, неговото съдържание, форми, методи и технологии.

В тази връзка изучаването и преосмислянето на историческия опит е от особено значение, тъй като натрупаните положителни идеи на прогресивните учители от миналото, опитът от дейността на професионалните образователни институции и техните ръководни органи ще направят възможно критичното осмисляне и заемане на всички най-напреднали за по-нататъшно усъвършенстване на системата за професионално образование. Концептуално цялостното обобщение и систематизиране, идентифицирането на водещите тенденции в развитието на системата за професионално образование трябва да служи като научна основа за обективна оценка на нейното текущо състояние и определяне на перспективите.

Целта на нашето изследване е да разкрием историческото и педагогическото развитие на висшето педагогическо образование в Башкирия.

Обект на нашето изследване е висшето педагогическо образование.

Предмет на нашето изследване е процесът на формиране и развитие на висшето педагогическо образование.

В съответствие с целта, обекта, предмета на изследването се разграничават следнитезадачи:

1) да разкрие и характеризира характеристиките на формирането на първото висше педагогическо образование в Башкирия;

2) използват историографски и архивно-библиографски методи;

3) обобщете изучената литература.

В изследването са използвани следните методи: теоретичен (анализ, синтез, абстракция, обобщение, систематизация); архивно-библиографски (библиография).

Теоретичната значимост на нашата курсова работа е да обобщим, осмислим и оценим миналия опит, разкривайки спецификата на развитието на висшето педагогическо образование въз основа на исторически и педагогически аспекти и различни изследователски методи.

Глава. История и развитие на образованието в Башкирия.

1.1. Концепцията за образование.

1.2. Характеристики на историографията на професионалното образование в Башкирия.

От средата на 30-те години се появяват дисертации и монографии с исторически и педагогически характер, които анализират въпросите за формирането и развитието на началното училище в региона. Една от първите в тази поредица е дисертацията на К. Иделгужин „По въпроса за историята на башкирското училище“, написана през 1935 г. През 40-те години на миналия век е публикувана работата на А. К. Рашитов „Началното училище на Башкирия през XX години“. Дисертации на А. А. Еникеев „Българо-башкирското начално училище в дореволюционна Башкирия”. Н.А.Селезнева "Небългарските училища в Башкирия през втората половина на 19 век и началото на 20 век." Монография на А. Ф. Ефиров "Небългарските училища на Волга, Урал и Сибир". В проучванията от 30-те и 40-те години на миналия век се забелязва повишаване на научното ниво, в тях широко се използват печатни и архивни материали.

Идеологическите нагласи и методологическите подходи от съветския период не позволиха на изследователите да подчертаят напълно положителния принос,натрупани от професионалното образование и допринесли за развитието на цялото образование в предреволюционния период. Това се превърна в пречка за по-пълното и ефективно използване на положителния опит в съветската образователна система.

Съвременният период е доста продуктивен във формирането на научни знания за историята на формирането на предреволюционна Башкирия. Изследванията от тази група включват следните произведения: G.B. Азаматова, Р.З. Алмаева, Л.Я. Аминова, З.Ю. Ахмадеева, Р.С. Аюпова, И.Н. Баишева, М.М. Бикбаева, М.Г. Валеева, Ю.В. Ергина, Г.Д. Иргалина, Ф.С. Исхакова, И.П. Малютина, С.Г. Мирсаитова, Л.Ш. Сюлейманова, Р.А. Утябай-Карими, М.Н. Фархшатова, Г.Х. Khairullina и др.. Положителна роля за разбирането на историята на образованието играе публикуването на републиканската енциклопедия, която отразява определена информация за професионалния сектор на образователната система.