Образът на града NN в поемата на Гогол "Мъртви души"
Събитията се развиват в град NN. Именно там пристига главният герой -Павел Иванович Чичиков, за да реализира една от своите предприемачески идеи. Град NN приличаше на другите градове в България, не се отличаваше с нищо, но и не изоставаше в развитието си. А това означава, че именно в образа на този град Н.В. Гогол се опита да разкрие реалността и да покаже пълна картина на живота на цялата страна.
По време на пристигането си главният герой обръща внимание на типичните къщи, разположени в града. На пръв поглед изглежда, че град NN е оживен и активен. В него винаги се случват дейности. Често чуваме за закуски, вечери, балове и пиршества. Но това мнение бързо се разсейва, когато се запознаем със собствениците на земя, които живеят в града. Те са бездушни и мъртви вътрешно, те са алчни и скъперници. Такива хора не се интересуват от нищо друго освен от пари и доходи.
Когато Чичиков за първи път пристигна в града, той обърна специално внимание на млад мъж с леко вулгарен вид. Носеше тесни панталони, които притискаха тялото му. Торсът беше покрит с фрак. Такава "визитна картичка" на град NN ни разказва за вкусовете на това общество, за модата и опита върху нея.
Н.В. Гоголдава кратко описание на административната власт, която доминира в града. Той нарича губернатора добър човек, началника на пощата – философ и остроумник. Служителите на град NN са слабо образовани, както и наемодателите. Всички те достигнаха ранга си и продължиха да печелят от околните, от своите крепостни. Сред такива хора подкупът триумфира в града. Нито един въпрос, дори и най-малкият, не може да бъде решен без подкуп. Управниците на града бяха същите в стремежите си. Те са били безотговорни и небрежни към служебните си задължения.
Жените имахаудивително влияние върху съпрузите си, те ги принуждаваха да вярват във всички измислени клюки, настройваха ги един срещу друг. В резултат на това всеки чиновник се опитваше да нарани своя съсед, другар и дори приятел.
Героите на поемата "Мъртви души" просто мечтаят за живота в столицата - в славния Санкт Петербург.
Именно събирателният образ на българските градове от онова време е в състояние да покаже на читателя истинската същност и характер както на столичния, така и на провинциалния живот. Големият град беше отворен за богати хора. Такъв дребен човек, инвалид като капитан Копейкин, нямаше място в славната столица.