Образът на мъдрия мино в едноименната приказка на Солтиков Шчедрин - Училище
В приказката "Мъдрият драскач" се казва, че живял един драскач, който се страхувал от всичко, но в същото време се смятал за мъдър. Преди смъртта си баща му му казал да се държи внимателно и така ще остане жив. "Виж, синко", каза старият драскач, умирайки, "ако искаш да живееш живота, тогава гледай и двете!" Пискар го изслуша и започна да мисли за бъдещия си живот. Той измисли къща за себе си, така че никой освен него да не може да се качи в нея и започна да мисли как да се държи през останалото време.
Просто в изображението на драскач това се вижда. Той се появява в приказката през цялата история. Ако преди смъртта на баща си животът на драскача беше обикновен, то след смъртта му той се скри. Той трепереше всеки път, когато някой плуваше или спираше близо до дупката му. Той не довърши храната си, страхувайки се да излезе отново. И от здрача, който постоянно цареше в дупката му, драскачът беше полусляп.
Всички смятаха драскача за глупак, но самият той смяташе себе си за мъдър. Заглавието на приказката „Мъдрият драскач” крие ясна ирония. „Мъдър“ означава „много умен“, но в тази приказка значението на тази дума означава нещо друго – горд и глупав. Горд, защото се смята за най-умния, тъй като е намерил начин да защити живота си от външна заплаха. И той е глупав, защото не е разбрал смисъла на живота. Въпреки че в края на живота си драскачът мисли да живее като всички останали, а не да се крие в дупката си, и щом събере сили да изплува от убежището, той отново започва да трепери и отново смята тази идея за глупава. „Ще изляза от дупката и ще преплувам като гогол през реката!“ Но щом се сети за това, отново се уплаши. И започна, треперейки, да умира. Живял - треперел, и умрял - треперел.
Да покажа по-саркастично живота на един драскач в една приказкаима хипербола: „Не получава заплата и не държи слуги, не играе карти, не пие вино, не пуши тютюн, не гони червени моми”. Гротеска: „И този мъдър драскач е живял повече от сто години. Всички трепереха, всички трепереха“. Ирония: „Най-вероятно той самият е умрял, защото каква сладост е за щука да погълне болен, умиращ драскач и освен това мъдър?“
В обикновените народни приказки преобладават говорещите животни. Тъй като в приказката M.E. Салтиков-Шчедрин също има говорещ драскач, тогава неговата приказка е подобна на народна приказка.