объркване
Тази статия не описва постепенно развиващо се състояние на хроничнопрогресивно объркване, което се случва например в по-късните стадии на деменция, а остро начало на объркване „на фона на пълно здраве“.
В същото време пациентът без предишни симптомиразвива психопатологични характеристики: тревожност, неадекватно ("несвързано") поведение и реакция, неспособност за правилно изпълнение на задачи и извършване на целенасочени действия. Основният симптом е нарушено внимание (краткосрочна памет). Пациентите не могат например да изброят серии от числа (извадете 7 от 100) или да напишат кратки думи (напр. цвете, вечер).
Често свързаниразстройства на нивото на будност(сънливост или безсъние), мислене (формалност и липса на съдържание), възприятие (илюзии и халюцинации), ориентация, памет, психомоторика (забавяне или дезинхибиране) и цикъла сън-бодърстване. При наблюдение на поведението на пациентите и анализиране на техните отговори на съответни въпроси често е възможно да се установи пълна липса на ориентация на място, във времето, а понякога и по отношение на собствената личност. Понякога те не могат да запомнят никаква информация и постоянно задават едни и същи въпроси (амнестичен синдром). Симптомокомплексът под формата на изразено двигателно безпокойство, разговорно безсмислено бърборене и понякога халюцинации е истински делириум. Възможни са различни негови варианти според тежестта на симптомите, тяхната комбинация и протичане.
Анатомичният субстрат, който е в основата на това заболяване, е описан в предишната глава и показан на фигурата.
По принцип същите заболявания, които водят доразвитието на кома и сопорсъщо може да причини объркване.Клиничният опитпоказва, че фокални неврологични симптоми се наблюдават при малък брой пациенти, при които объркването е водещият симптом. Повечето от тези пациенти имат структурни мозъчни увреждания, които могат да бъдат открити на КТ. Те включват случаите, описани по-долу.
Транио-церебрална травма. Объркването при травматично мозъчно увреждане понякога се нарича синдром на проникваща травма. Може да показва признаци на мозъчно увреждане. Съмнението за проникващо нараняване на черепа е една от малкото индикации за извършване на рентгенова снимка на черепа, ако компютърната томография не е налична. Ако се подозира хроничен субдурален хематом (променливо разстройство на съзнанието, сънливост, главоболие, в повечето случаи, но не винаги, анамнеза за лека черепно-мозъчна травма), трябва внимателно да се идентифицират дори отделни признаци на хемисиндром. КТ на главата е от решаващо значение за диагнозата.
Субарахноидален кръвоизлив. Менингизъм (при липса на температура), двустранни пирамидни признаци, преретинален кръвоизлив, открит в 10% от случаите (т.нар. синдром на Terson), предполагат субарахноидален кръвоизлив (в повечето случаи от базална аневризма). КТ е определяща за поставяне на диагнозата и колкото по-рано се извърши, толкова по-информативна е. При необходимост се прави и лумбална пункция.
Мозъчен тумор. Наличието на хемисиндром, понякога признаци на интракраниална хипертония, главоболие и анамнеза за постепенна прогресия повдигат съмнение за мозъчен тумор. В тези случаи обаче рядко се наблюдава остро объркване.
Енцефалит. Инфекцията с вируса на херпес симплекс, както и паранеопластичният синдром, засягат предимно темпоралните лобове и лимбичните структури (поради което понякога се използва терминът "лимбичен енцефалит") и следователно могат да причинят състояние на объркване. На преден план често са мнестичните разстройства, халюцинациите и поведенческите разстройства. Нелимбичният менингоенцефалит също може да доведе до объркване. Правилната диагноза се улеснява от откриването на сърдечен шум (с емболичен енцефалит), кожни промени (с инфекциозни и параинфекциозни заболявания).
Нарушения на кръвообращението. Преходните исхемични атаки и преди всичко инсулти в областта на кръвоснабдяването на задната церебрална артерия, базиларния басейн, задната комуникативна артерия и нейните клонове могат да причинят синдроми на дразнене и загуба на функции, при които на преден план може да излезе объркване с тежки халюцинации. Това е възможно и при исхемия в областта на кръвоснабдяването на средната церебрална артерия. Инфарктите на медиалния таламус също водят до тежки нарушения на възприятието и паметта. Съмнението за нарушение на кръвообращението трябва да доведе до идентифициране на дефекти в зрителните полета, нарушения на окуломоторната функция, ниво на будност и дори дискретни сензорни и двигателни нарушения. Състоянието на объркване също е възможно като част от мигрена.
Екзогенни интоксикации, особено с алкохол (синдром на Wernicke-Korsakoff, алкохолен делириум): състоянието на объркване при такива пациенти често се характеризира с повишено ниво на будност (тревожност, безсъние, раздразнителност), тежки мнестични нарушения, спонтанни конфабулации и халюцинации. В полза на хронична злоупотреба с алкохол или симптоми на абстиненциясиндром с вижте:
• Неправилен тремор, тахикардия, прекомерно изпотяване, епилептични припадъци, телеангиектазии, женски тип окосмяване при мъжете, паякообразни невуси, еритема по дланите, липса на ахилесов рефлекс. • Симптомите, описани по-горе, в комбинация с нарушена окуломоторна функция (предимно междуядрена офталмоплегия, двустранна лезия на абдуценсния нерв, нистагъм), както и нарушен мотилитет на зеницата, са признаци на енцефалопатия на Вернике (патологоанатомичният преглед разкрива кръвоизливи около третата камера, които могат да се видят и на ЯМР, който се отразява друго име на синдрома - "горен хеморагичен енцефалит на Вернике).
Класическата триадана объркване, окуломоторни нарушения и атаксия на походката се открива само при малка част от тези пациенти. В допълнение, синдромът може да се развие при липса на хронична злоупотреба с алкохол, по-специално при диснатриемия, при пациенти на хемодиализа, както и в терминалния стадий на СПИН.
- Върнете се към съдържанието на раздела "Неврология."