Течащ резервоар - Голяма енциклопедия на нефта и газа, статия, страница 1
течащ резервоар
Проточните водоеми, построени върху реки и малки реки, са постоянно пълни с вода. Те са създадени поради затока на реката на място, удобно за ландшафта. Максималната дълбочина е при язовира и наводнения канал. Бреговете могат да бъдат леки и стръмни, но като правило има едно плоско място в горното течение на резервоара. [1]
За течащите резервоари, тревожен индикатор за тяхното пренасищане с хранителни вещества е не толкова плиткото на тези резервоари, а непрекъснато нарастващата им амортизация за многостранна употреба. Проучвания, проведени през последното десетилетие от санитарните власти, показват, че реките, замърсени с отпадни води, не са подходящи за къпане. Процесът на преработка на речна вода за приготвяне на техническа и питейна вода от нея става все по-сложен и съответно материалните разходи се увеличават. Ясно потвърждение за силното замърсяване на водните обекти, считани за все още относително чисти, е т. нар. цъфтеж на водата поради масовия растеж на някои видове водорасли. [2]
Реаерацията на течащи резервоари протича съгласно закона за абсорбция на умерено разтворими газове от ненаситени течности в състояние на непрекъснато смесване. В този случай скоростта на разтваряне на газовете се променя в пряка зависимост от степента на ненасищане на течността. Установена е приложимостта на този закон за повторното аериране на реките. В реката, чрез абсорбиране на кислород от атмосферата, постоянен процент от оставащия недостиг на кислород се попълва във всяка следваща единица време. [3]
Екосистемите на течащи водни тела, а именно потоци, бързо и бавно течащи реки и реки от техните източници до устието, се различават значително от екосистемите на стоящи води, което се дължи напостоянно обновяване на водата и значително по-големи контакти със сухоземните екосистеми. [4]
Реаерацията на течащи резервоари протича съгласно закона за абсорбция на умерено разтворими газове от ненаситени течности в състояние на непрекъснато смесване. В този случай скоростта на разтваряне на газовете варира в пряка зависимост от степента на ненасищане на течността. [6]
В течащ резервоар вкараните в него отпадни води, заедно с разреждащата ги речна вода, се движат по реката на определено разстояние. [8]
В естествени, незамърсени течащи води често има толкова малко едноклетъчни организми, че водата изглежда кристално чиста. Трябва обаче да се помни, че суспензия, съдържаща 106 бактерии в 1 ml, остава видимо незамъглена. Докато замърсяването на водните тела е незначително, участък от поток или река с дължина няколко километра може да минерализира целия лесно разграден органичен материал, идващ от крайбрежните села. Съставът на микрофлората и микрофауната в течащ водоем е добър индикатор за степента на замърсяване. Ако все още има дафния в езерото, тогава водата е чиста. Наличието на канализационната гъба Sphaerotilus natans показва силно органично замърсяване, а миризмата на сероводород показва анаеробна сулфатна редукция, т.е. служи като аларма. [9]
Те живеят в близост до течащи водоеми, особено в планините. Възрастните насекоми се появяват в началото на пролетта. [10]
Способността за самопречистване на течащи резервоари е доста висока; но ефективното използване на тази способност без сериозно нарушаване на живота на резервоарите, без да се нарушават интересите на потребителите на вода е възможно само ако са изпълнени определени условия, които регулират допустимата концентрация на замърсяване във водата на резервоаритеза различни цели, в различни части от техния курс. [12]
Те живеят в близост до течащи водоеми, особено в планините. Възрастните насекоми се появяват в началото на пролетта. [13]
Когато отпадъчните води постъпват в течащ резервоар от няколко разпръснати предприятия, се взема предвид количеството замърсяване, изхвърлено от тях. [14]
Изпускането на отпадъчни води в течащи водни тела, чийто дебит пада до. Ако се докаже необходимостта от такова изпускане, то трябва да се извърши през водоема равномерно или пропорционално на оттока на реката. Капацитетът на съхранение се определя от продължителността на безотточния период, а количеството на заустваните отпадъчни води се основава на нормативните изисквания за свойствата и състава на водата в най-близкия водоползван пункт. [15]