Обручев Владимир Афанасиевич - Известни учени

Обручев се завръща в Петербург през 1894 г. като световноизвестен учен. Негови писма от Китай, статии и пътеписи са публикувани във вестници и списания. Парижката академия на науките му присъжда наградата на П. А. Чихачов. Година по-късно Обручев получава наградата "Н. М. Пржевалски", а година по-късно - най-високото отличие на Българското географско дружество - златен медал "Константиновски".
През 1901 г. Владимир Афанасиевич заминава за трети път в Сибир, за да продължи да изучава златоносния район Лена. Той се съгласи с предложението на директора на новооткрития технологичен институт в Томск да заеме катедрата по геология и да организира минен отдел. При пристигането си в Сибир Обручев провежда през лятото изследвания в Ленско-Витимския златоносен район и прави геоложко проучване на басейна на река Бодайбо. С отпуснатите от института средства през 1905-1906 г. и 1909 г. извършва три пътувания до граничната Джунгария (Синдзян). Изследванията в тази област, която е кръстовището на две големи планински системи - Алтай и Тиен Шан, му позволиха да разбере по-добре геоложката структура на азиатския континент.
Още през 1918 г. в Харков му е присъдена степента доктор на науките без защита на дисертация. Става директор на Геологическия институт, член-кореспондент на Българската академия на науките и на Китайското геологическо дружество, почетен член на Хамбургското географско дружество. През 1929 г. става академик на Академията на науките на СССР, удостоен е с много награди и титли: за втори път получава наградата Чихачов от Парижката академия на науките (1925), Сталинската и Ленинската награда (1926), две Държавни награди на СССР (1941, 1950) и др.
През 1936 г., когато Обручев е на 73 години, той прави дълго пътуване до Алтай, където изследва находището на живак имрамори; последните бяха предназначени за изграждането на московското метро. От 1947 г. Обручев е почетен президент на Географското дружество на СССР.