Ограничаване на ревандикацията, Споразумения за връщане на вещи от незаконно владение - Ревандикационни искове
Ограничение на ревандикацията
Ограничаването на ревандикацията и следователно преференциалната защита на интересите на добросъвестния купувач са предвидени от закона в следните случаи: ако имотът е напуснал владението на собственика по негова воля и е придобит от добросъвестния собственик от трето лице срещу обезщетение. Разпореждането с имущество от владението на собственика по негова воля предполага договорно основание за прехвърляне на вещи (наем, съхранение, безвъзмездно ползване и др.). В резултат на незаконно разпореждане с вещ от контрагент по споразумение (например продажба на вещ), тя може да попадне във владение на добросъвестен незаконен собственик. В такива случаи накърнените интереси на собственика могат да бъдат защитени чрез възстановяване на вреди от контрагента по договора.
По-ранното ограничение на ревандикацията в случай на принудителна продажба на имущество на търг отсъства в новия Граждански кодекс. Принудителната продажба на имущество по начина, установен за изпълнение на решенията, означава изземване на определени вещи против волята на собственика. Ако съдебното решение, въз основа на което е продаден имотът, бъде отменено, тогава принудителната продажба се признава за незаконна. И въпреки че приобретателят на такъв имот ще бъде добросъвестен, но незаконен собственик, вземането на собственика подлежи на удовлетворяване. Т. И. Иларионова, Б. М. Гонгало. Гражданско право. М. - 2000. - стр.309
Трябва да се има предвид, че исковете за възстановяване на имущество от незаконния собственик са предмет на давност (чл. 195 от Гражданския кодекс на България и други подобни).
Ограничението на ревандикацията включва и правилото за недопустимостта на искане на пари и ценни книжа на приносител от добросъвестен купувач (клауза 3 от член 302 от Гражданския кодекс на Руската федерация). В същото време няма значение дали имуществото (пари, ценни книжа) е било разпоредено по завещание или в допълнение къмволята на собственика или лицето, на което собственикът е прехвърлил имота във владение. Добросъвестността на приобретателя е достатъчно основание за отказ на иска към собственика за възстановяване на тези вещи. Това правило е установено, за да се създадат условия за стабилно обращение на пари и ценни книжа на приносител на фондовия пазар.
Споразумения за връщане на имущество от незаконно владение
Правната съдба на доходите (плодовете), които са получени или биха могли да бъдат получени от оправданото нещо, е предвидено в член 303 от Гражданския кодекс на Руската федерация. Този въпрос се решава в зависимост от добросъвестността (недобросъвестността) на незаконния собственик.
Добросъвестният собственик е длъжен да върне на собственика, освен самата вещ, само тези доходи (плодове), които е получил или е трябвало да получи от момента, в който е научил или е трябвало да научи за незаконността на своето владение, или от момента, в който е получил призовка по иска на собственика за връщане на собственост. Получените преди това доходи остават за него.
Недобросъвестният собственик е длъжен да върне на собственика, освен самата вещ, всички доходи (плодове), които е получил или е трябвало да получи през целия период на владение. Доходите (плодовете) се връщат в натура (например потомство от животно), а при липса - под формата на паричен еквивалент.
От своя страна собственикът (както добросъвестен, така и недобросъвестен) има право да иска обезщетение от собственика за направените от него разходи, необходими за поддържане на имота в нормално състояние. Добросъвестният собственик може да иска възстановяване на разходите за същия период, за който собственикът има право да получава доходи от него, а недобросъвестният собственик - за цялото време на собственост, тъй като собственикът може да иска от него доходите, получени от него за целия период на собственост.
ТакаТака събирането на приходите и разходите са взаимосвързани. След установяване на паричния им размер, съдебните органи могат да прихванат хомогенни насрещни искове и да възстановят дължимата разлика в полза на заинтересованата страна.
В допълнение към разходите, необходими за поддържане на вещта в нормално състояние, собственикът може да я подобри (например да направи допълнителни устройства, които подобряват използването на вещта). В съответствие с част 3 на член 303 от Гражданския кодекс на България съдбата на подобренията зависи и от добросъвестността на собственика. Добросъвестният собственик може да остави направените от него подобрения, ако те могат да се отделят от вещта, без да я повреждат. В противен случай той има право да иска обезщетение от собственика за тяхната стойност. Недобросъвестният собственик по смисъла на закона няма право нито на едното, нито на другото. В този случай вещта се прехвърля на собственика с всички направени подобрения. Ако претендираната вещ е повредена, тогава собственикът има право да иска обезщетение от недобросъвестния собственик за вреди, причинени на неговата собственост. Посоченото обезщетение се определя и събира към доходите (плодовете), подлежащи на събиране в полза на собственика. Добросъвестният собственик компенсира само щетите, причинени след като е научил за незаконността на своето притежание.