OK като начин за налагане на задължения
Депозитът се признава като парична сума, издадена от една от договарящите страни за дължими от нея плащания по договора към другата страна като доказателство за сключването на договора и за осигуряване на неговото изпълнение. От определението за депозит могат да се изведат три основни функции:
1) плащане - депозитът се превежда за сметка на дължимите плащания по договора;
2) доказателства - депозитът се превежда като доказателство за сключването на договора;
3) обезпечение - депозитът се прехвърля от страната по договора за обезпечаване изпълнението на нейните задължения.
Трябва да се подчертае, че депозитът може да обезпечи изпълнението само на парично задължение. В този случай споразумението за депозита, независимо от размера на депозита, трябва да бъде направено в писмена форма. Писмената форма на договора дава възможност за депозиране надоказателствении охранителнифункции, т.к. в този случай самото писмено споразумение е доказателство за сключването на споразумение (например: устно споразумение). Освен това само писмената форма на споразумението ни позволява да разглеждаме преведената парична сума като начин за гарантиране на изпълнението на задълженията (депозит) и е основата за възникване на съответните правни отношения.
Обезпечителната функцияна депозита се състои в следните неблагоприятни последици, които настъпват за страната, виновна за неизпълнение на обезпеченото задължение:
ако страната, която е дала капарото, е отговорна за неизпълнението на договора, тя остава за другата страна;
ако страната, която е получила депозита, е отговорна за неизпълнението на договора, тя е длъжна да заплати на другата страна двойна сума на депозита (т.е. да върне парите, прехвърлени му като депозитсума и плащат равна сума).
В допълнение, страната, отговорна за неизпълнението на договора, е длъжна да компенсира другата страна за загубите, компенсирайки сумата на депозита, освен ако не е предвидено друго в договора.
В случай на невиновно неизпълнение на задължението, депозитът трябва да бъде върнат, по-специално при прекратяване на задължението преди началото на изпълнението му по споразумение на страните или поради невъзможност за изпълнение.
Следва да се отбележи, че правилата за последиците от неизпълнение на задължение, обезпечено с депозит, се прилагат само при неизпълнение на задължението в пълен размер. При неточно изпълнение на задължение се прилагат общите правила за отговорност за неизпълнение на задължения.
69. Понятие и основания за изменение и прекратяване на граждански задължения.
По време на действието на облигационното правоотношение могат да възникнат определени обстоятелства, които не прекратяват задължението, а го изменят. Методът, срокът, мястото на изпълнение на задължението могат да се променят или едно обезпечително задължение може да бъде променено с друго.
Задълженията могат да бъдат променяни на основанията, предвидени в Гражданския кодекс, други закони, други правни актове, както и договора. По всяко време страните по задължението могат да се споразумеят за изменение и допълнение на задължението. Задължението се счита за променено от момента, в който страните сключат споразумение за неговата промяна.
Прекратяването на задължението трябва да бъде надлежно изпълнено, т.е. по същия начин, както е установено по-рано. В някои случаи законът установява начин за формализиране на прекратяването на задължение. Начини за прекратяване на задължението:
1) правилно изпълнение. Ако длъжникът изпълни правилно задължението, кредиторът приемаизпълнение, трябва да му издаде разписка. Ако длъжникът е издал документ за дълг на кредитора, той трябва да върне този документ на длъжника и да замени разписката със съответния надпис върху този документ;
2) обезщетение. Ако длъжникът не е в състояние да изпълни работата, която дължи, той моли кредитора да отложи крайния срок за извършване на тази работа, докато плати обезщетение;
3) прихващане на взаимни искове. Възможност за еднородни изисквания, за които срокът вече е изтекъл или се определя от момента на търсенето.
Не се допуска прихващане на взаимни вземания:
а) ако някой от исковете е изтекъл, ако другата страна поиска прилагане на давностния срок; б) искове за обезщетение за вреди, причинени на живота или здравето; в) по искове за събиране на издръжка; г) във връзка с изискванията за поддържане на живота;
4) новация - замяна на задължение, съществувало между страните, с друго задължение между същите страни, което предвижда различен предмет или начин на изпълнение. Новацията не се допуска при иск за обезщетение за увреждане на здравето и при плащане на издръжка;
5) невъзможността за изпълнение на задължението (само ако е причинена от обстоятелство, за което никоя от страните не носи отговорност);
6) опрощаване на дълг. Състои се в освобождаване от страна на кредитора на длъжника от задължението да извършва каквито и да е действия или да се въздържа от извършването на последните;
7) съвпадение на кредитора и длъжника в едно лице;
8) прекратяване на страна по задължение (ликвидация на предприятие, смърт на гражданин, ако задължението е свързано с неговата личност);
9) въз основа на акт на държавен орган.