Онегин и Обломов - две за българската класика
В зависимост от епохата на създаване на текста, романтичната традиция е представена по различни начини. Ако Пушкин го следва, тъй като именно романтизмът е основният художествен метод на неговото време, тогава Гончаров трансформира типа на героя и преосмисля традицията по ироничен начин. Тази разлика най-ясно се разпознава в дефинирането на идеала и реалността в рамките на всеки един от текстовете.
В традиционното разбиране на романтизма идеалът е непостижим и се свързва с духовни идеи. Това е преди всичко състояние, усещане за равновесие на героя в себе си и със света. Тоест няма конкретна точка в пространството, която да стане въплъщение на идеала.
За Евгений Онегин границата между идеал и реалност не се прокарва между два свята, които в романа в стихове са светската Москва и Петербург, от една страна, и селото, от друга. Реалността за героя се изразява не в обикновена среда, а в скуката, жаждата за промяна, в съпротивата срещу любовта на Татяна или изграждането на семейство като цяло, щастието на приятел Ленски. С целия си образ Онегин не приема света във формата, в която се развива около него.
Идеалното е състояние на покой. Героят не може да го постигне поради липса на разбиране от какво се нуждае и какво е ценно за него. Осъзнаването на това ще дойде едва в края на работата, когато ще бъде твърде късно да се поправят допуснатите грешки.
Напротив, за Обломов идеалният свят изглежда по-определен, макар и амбивалентен: първото му проявление е детството, прекарано в Обломовка, второто е мечтата за активен, активен живот с Олга. Самите идеали се противопоставят като лъжа и истина. По-конкретно, първият вече е загубен от героя, но в крайна сметка се пресъздава в друго пространство, тоест се постига. И двете полярниидеалите са едновременно противопоставени на реалността - животът на Обломов в Петербург. За разлика от Онегин, реалността не удовлетворява героя поради собствената му вътрешна непоследователност: по същество той гравитира към начина на живот на Обломов, издига се от него с душата си и реалността не задоволява нито един от тези стремежи, принуждавайки го да се движи към мечта, тоест да се противопоставя на основата на характера, положена в младостта му.
Трябва да се отбележи, че жанровата дефиниция на произведенията допринася за разбирането на света. Първо, "Евгений Онегин" е първото романно произведение на българската литература, което създава нова традиция за широкообхватно описание на живота и позволява в конкретен сюжет да се покаже дългият път на романтичния герой към идеала. Второ, използването на поетическия метод за организиране на текста и описанието на реалността, а не на идеала, поетизира реалността.
Поетизацията на идеала на новото време няма комична основа. В отношенията си с Олга Обломов често се свързва със символи - основата на поетичния възглед за света. Люляк, например, се появява на бродерията на Олга успоредно с това как Обломов подарява на момичето букет от тези цветя. След известно време Олга осъзнава, че не може да промени Обломов и започва да бродира различен модел - символът на любовта на героите напуска живота им. Обломов също се сравнява с гълъб (душа на гълъб) - въплъщение на мир, чистота и невинност: героят е безвреден за новия свят като реликва от миналото.
Различното възприемане на реалността и дефинирането на идеали идва от героите, техните образи и характери. Евгений Онегин се оказва един от многото романтични герои по свой собствен начин, част от романтичната епоха - опитите за намиране на щастие и непоследователността са отчасти видими в Ленски и Татяна. Обломовединственият в своето обкръжение може да се възприема като романтичен герой, но дори и тогава не поради съответствието на неговия характер и външен вид с типа, а по-скоро поради обстоятелствата и условията на самия му живот.
Онегин е динамичен, млад, красив, както в Ленски или Татяна, класическите черти на романтичния герой са разпознаваеми: високо чело, блуждаещ, мечтателен поглед, тонизирано тяло. Нищо чудно, че въпросът на Татяна звучи: "Пародия ли е?" Героинята сякаш се пита дали Онегин се опитва само да изобрази героя на своята епоха? Обломов е описан като пълен, аморфен, бавен. В него няма очевидна външна привлекателност и духовност, което означава, че няма формални признаци на романтичен герой.
В Обломов се обръща повече внимание на библейските истории и фолклора: на малкия Иля се разказват приказки, той се сравнява с Иванушка Глупак и се поставя в паралел с Иля Муромец (герой, който като Обломов лежеше на печката, докато силата му беше необходима, но потенциалът на Обломов, напротив, вече не е необходим), времето в селото се изчислява на православни празници. Сюжетите, свързани с националното съзнание, често стават основа за романтични произведения - например основателят на романтизма В.А. Жуковски ("Светлана", "Горски цар"). Така фолклорът също се оказва своеобразен източник на романтизъм.
Може да се предположи, че в „Евгений Онегин” е избран научен и литературен контекст, а в „Обломов” – национален, за да се подчертае, че Обломов не е типичен романтичен герой, а въплъщение на самоличността на народа и неговия характер, тъй като неговият образ е използван в контекста на размисъл за бъдещата съдба на българския народ в един променящ се свят. Идеята за формиране на нова среда е точносе разкрива чрез не романтични, а рационални герои (Щолц) и предпочитанието на Олга към Щолц, а не към Обломов, въпреки че той не е идеал поради липсата на пълнота на душата, която Олга разбира още във финала на романа.
И в двата романа присъстват романтични мотиви за нещастна любов, самота и отчуждение. Те се развиват по подобен начин. По-специално, самотата и отчуждението на Онегин и Обломов са последователно свързани със селското пространство и със загубата на приятели и любими. В първите епизоди от градския живот и двамата герои взаимодействат с обществото: Обломов е посетен и поканен на разходка, докато самият Онегин участва в социалния живот - посещава балет и вечери. Тогава и двамата герои умишлено се оттеглят в селото и след известно време се връщат в града, където се извършва разрушаването на връзките: Онегин не търси прошката на Татяна, Олга не приема Обломов.
Три епизода отличават основно развитието на мотива. Първо, Онегин пътува след убийството на Ленски и преди да се върне при Татяна. Пътят е често срещан елемент от романтичните текстове: Печорин идва от пътуване в „Герой на нашето време“ или Чацки в „Горко от ума“. Пътят символизира търсенето, олицетворява стремежа към идеала. Пътуването на Онегин като отделна глава значително увеличава времето на търсенето му и дава възможност на героя да осъзнае какъв е неговият идеал.
Второ, нещастната любов на Онегин се превръща в разочарование и загуба на идеал. Обломов пък изпитва любов към Олга и изгражда семейство с Агафя, като всъщност пресъздава идеала на Обломовка, който е не по-малко приемлив за него от идеала за живот с Олга.
Трето, епизодът на дуела, значим за романтичните текстове, не се появява в Обломов, въпреки сходството на модела на сюжета: двама приятели се интересуват от единмомиче. За Онегин това е криза, за мекотелесния Обломов е повод за отстъпление. Убийството на Ленски от Онегин подчертава трагичното отношение на типичен романтичен герой, който не е в образа на Обломов. Неговата трагедия е в загубата на мястото му в света не защото светът все още не е създаден за него, че е изпреварил времето си, а поради изчезването на неговия свят.
Във финала Онегин не намира и не постига идеала, а остава жив. За Обломов всичко е различно. Той сякаш се примирява с реалността, оставяйки я за света на идеала от миналото си.
Проблематиката на двата романа се основава на невъзможността за постигане на идеала, който се описва в размаха на съдбите на двама герои, еднакво отчуждени от света, преминаващи през едни и същи изпитания и желаещи да намерят своето щастие, но различно възприемани в контекста на епохата. Трансформацията на романтичната традиция, нейния герой, света и проблемите характеризира промяната на времето и неговите изисквания.
Абонирайте се за Owllit
Получавайте най-новите статии направо във входящата си кутия