Опитаха се да ме пречупят в затвора"
- Валентин, какво предизвика протеста на служителите на Удаченския GOK, който предшества ареста ви?
– Условията на труд в АЛРОСА постоянно се влошаваха. Минно-обогатителният комбинат Udachny е една от структурите на тази компания, градообразуващо предприятие в село Udachny. Конфликтът в това предприятие назрява от много дълго време. Технологията, която трябваше да бъде отписана преди 20 години, все още работи. Той се руши, а хората правят всичко възможно да подкрепят работата му. Ръководството не само краде, но и пести от заплатите на работниците. И през 2008 г. разбрахме, че 20-30 години работодателят не е доплащал за обработка. Поради това започна недоволството.
Тежки са и битовите условия. През 2008 г. бях електротехник и получавах 32 хиляди рубли - но заплатите така и не успяха да издържат на покачването на цените на храните. Освен това, веднага щом се появи информация за увеличение на заплатите, продуктите незабавно поскъпват на следващия ден. Билетите са скъпи: само 50 хиляди са необходими, за да стигнете до Москва.
–И тогава направихте синдикат?
Якутия е като държава в държавата, АЛРОСА контролира всичко тук: съдилища, прокуратура, полиция. Огромна територия, градовете са разпръснати и се хранят от градообразуващи предприятия, от които всеки зависи. Съдията от Върховния съд официално получава подаръци от АЛРОСА и може да бъде видян на всички празници и партита на компанията.
–Как успяхте да накарате хората да протестират при такива условия?
„В града ме познават положително. Цял живот съм живял там и отдавна се опитвам да организирам различни проекти. Опитах се да се боря с наркоманиите през 2000-те години, когато с приятелите ми организирахме младежкото и спортно движение "Север". Ето защо когазапочна протест, стана един от организаторите.
-По-голямата част от населението на Якутия по официални данни са якути - но има и много българи и украинци. Дали администрацията се опита да използва етническото напрежение, за да настройва работниците един срещу друг?
- Не. Въпреки че в младостта ми, заради адреналина, се биехме със селски момчета. Но в предприятията все още има етническо разделение, а сред якутите също има националисти. Когато директорът на предприятието е якут, той се опитва да даде своето снизхождение. Необучени местни момчета са пуснати на работа на камиони с триметрово колело. Преобръщат се, падат от бунищата.
Разкажете ми за обстоятелствата на вашия арест.
Изтеглихме в гората тундра, след 20 километра. Заплашен, хвърлен в колата по очи. Заместникът на Сергей Рудов спря пръстите си на пистолета ми. И той казва: "Сега имаме варел срещу вас." И ми сложиха хашиш в десния джоб. Отидохме до магистралата Айхал-Мирни-Удачный. По тази магистрала обикновено се движат 3 коли за 10 минути. Стояхме там половин час. Пристигна само една кола, в която бяха ръководителят на службата за сигурност на Айхалско-Удаченския минно-обогатителен комбинат и негови колеги. Те са поемни лица, съставен е протоколът. Делото отиде в съда.
–Какви бяха условията на вашето лишаване от свобода?
- В затворите на Якутия ситуацията е следната: както решат в АЛРОСА, така ще живееш в затвора. Натискът в затвора беше силен. Всичко зависи от това как се позиционирате. Счупиш ли се, връщане назад няма.
Ще търсите ли обезщетение за несправедлива присъда?
В Европейския съд моята адвокатка Инга Райтенбах всъщност се отказа. Тя казва, че уж не й е било платено - въпреки че е поела този случай безплатно. Тогава те започнаха да й плащат пари, плащаха за пътувания. Но тяили не беше достатъчно, или беше уплашена.
- Колко важни садействията за солидарност за един политически затворник?
–Ще напускате ли България? Какви планове имате за работа в синдикалното движение?
- Сега работя в Москва, в КТБ, занимавам се със синдикална работа с учители и лекари, работя с международни организации и журналисти. Опитвам се да свържа различни протестни движения. Сега не съм активен в Якутия. Но аз поддържам връзка с нашите якути. Наскоро имаше трудов конфликт в Нерюнгри - имаше автобаза, 200 души станаха и ние работихме заедно с тях.
И нямам идея да напускам България. Дори да се отвори отново делото, няма да си тръгна. Разбирам тези, които си отиват и не ги обвинявам. Имам своя ясна позиция, която никога няма да предам.
Интервю взеГеорги Ерман
Прочетете по темата:
Олександър Лехтман. Завещание на Валентин Урусов!
Александър Сергеев. Урал Гетсби