Определение на социален дарвинизъм за социален дарвинизъм и синоними на социален дарвинизъм
От Уикипедия, свободната енциклопедия
Азербайджанци американци араби арменци австралийци канадци каталунци китайци англичани френски германци игбо индийци иранци ирландци италианци японски евреи малайци мексиканци пакистанци поляци португалци цигани румънци българи шотландци сърби славяни украинци турци
Атеизъм Бахайски католицизъм Християнство Индуизъм Юдаизъм Мормонизъм Ислям Неоезически протестантизъм Нови религиозни движения
Аболиционизъм Антифа Граждански права ЛГБТ движение Женско/всеобщо избирателно право Феминизъм Маскализъм Права на мъжете Права на баща Права на деца Права на младежи Права на увреждания (стратегия за включване) Права на аутизъм Равенство Права на животните
АнтидискриминацияЕманципация · Граждански права · Десегрегация · Интеграция · Равни възможности
АнтидискриминацияУтвърдителна дискриминация Расова квота Резервация (Индия) Обезщетение Принудителен автобус Равенство в заетостта (Канада)
Дискриминационни закониЗакони против имиграцията срещу чужденци и противодействие на бунта Джим Кроу Блек кодекси Закони за апартейда Ketuanan Melayu Нюрнбергски закони
Антидискриминационни закониАнтидискриминационни действия Закон против дискриминация 14-та поправка BWC CERD CEDAW ICCIA Конвенция на МОТ № 111 Конвенция на МОТ № 100
Видовизъм · Непотизъм · Фамилиарност · Колоризъм · Лингвистика · Етноцентризъм · Триумфализъм · Икономическа дискриминация
Социалният дарвинизъм(Social Darwinism) е социологическа теория, според която законите на естествения подбор и борбата за оцеляване, идентифицирани от Чарлз Дарвин в природата, важат за взаимоотношенията в човешкото общество.
Социалният дарвинизъм се радва на особена популярност от края на 19 век до края на Втората световна война, въпреки че някои критици смятат, че съвременната социобиология също може да бъде класифицирана като форма на социален дарвинизъм.
Елементи от социалдарвинистката теория се използват от различни консервативни движения, либертарианци, поддръжници на нисшата и милитаризма. В крайните си прояви социалдарвинизмът граничи с евгениката и расизма. Социалните дарвинисти в своите учения често използват малтусианството, както и разпоредбите на евгениката, за да оправдаят превъзходството на наследствените свойства на управляващите класове, например хората от бялата раса над черните.
Съдържание
Произход на социалния дарвинизъм
За най-ранен основоположник на идеите на социалния дарвинизъм се смята Томас Малтус, който публикува през 1798 г. книгата „Есе за законите на населението“. В тази работа Малтус твърди, че в бъдеще човечеството неизбежно ще се изправи пред проблема с недостига на храна, причинен от пренаселването, в резултат на което бедното население на планетата ще умре от глад, а богатите ще оцелеят, тоест ще се случи „Малтусианската катастрофа“.
Дарвин и социален дарвинизъм
Идеите на Дарвин за естествения подбор никога не надхвърлят биологичните процеси, докато социалният дарвинизъм е опит да се пренесат идеите за борбата за оцеляване в сферата на социалния живот.
Социални дарвинисти
Известният писател Джек Лондон е привърженик на идеите на социалния дарвинизъм до идеологическия прелом, бел.романите Желязната пета и Мартин Идън.
Теорията на социалния дарвинизъм и нейната критика
Социалният дарвинизъм обяснява еволюцията на социалния живот с биологичните принципи на естествения подбор и борбата за оцеляване, като подчертава ролята на конфликтите в социалното развитие. Така неговите идеи са в опозиция на принципите на патернализма, на основните принципи на традиционното общество.
Принципите на социалния дарвинизъм са подобни на основните постулати на лесеризма и капиталистическата икономика: всички тези учения поставят човек пред избор: „или да плува, или да потъне“, признавайки всеки, който не може да се адаптира към условията на капиталистическата икономика, като „хора от по-ниска класа“. В своите крайно реакционни варианти социалдарвинизмът е близък до евгениката и расизма и служи като оправдание за господството на буржоазията, милитаризма и империализма във външната политика. Противниците на аболиционизма често използват социалния дарвинизъм, за да обяснят своите расистки теории.
Един от най-видните [източник не е посочен 418 дни] критици на социалния дарвинизъм беше Питър Кропоткин. В своя труд„Взаимната помощ като фактор на еволюцията“(1902) [1] той твърди, че в дивата природа и в човешкото общество сътрудничеството и взаимопомощта са по-естествени от съревнованието в борбата за оцеляване.
От началото на Втората световна война цялата идеология на нацистка Германия и нейните съюзнически страни започва да бъде осъждана и представяна като безспорно зло от нейните противници. След поражението на нацистите социалният дарвинизъм всъщност беше табу по целия свят. [източникът не е посочен 418 дни]