Върховният съд на България забрани преписването на обвинението в присъдата – Български вестник
Пленумът на Върховния съд на България одобри решението "На присъдата". Специалните пояснения предписват подробно каква трябва да бъде присъдата. Това не са просто формалности. По строги критерии може да се установи доколко съдът е навлязъл в делото, дали е замаскирал истината с държавно словоблудие.
Едно от нововъведенията: пленумът обясни какво да прави, когато подсъдимият откаже да признае, уверявайки, че следствието го е пречупило по незаконни начини. Понякога е истина. Понякога - укривания. Съдът трябва да реши нещата. Невъзможно е да се отхвърлят подобни твърдения и това не е желание, а строго изискване.
„Сега, в зависимост от съдържанието на незаконните методи, съдът може или да извърши проверка самостоятелно, или да изпрати материали на ръководителя на разследващия орган, ако има причина да се смята, че тези действия съдържат признаци на престъпление“, каза за RG Евгений Рубинштейн, съветник на Федералната камара на адвокатите.
Вярно е, че според него, въпреки прогресивността на това обяснение, не са изключени случаи, в които проверката ще бъде извършена от колега на следователя, разследвал наказателното дело, или ръководителя на разследващия орган, който е ръководил разследването на това наказателно дело.
„Освен това въпросът за значението на процесуалното решение, прието в резултат на одита за съда, остана нерешен“, казва Евгений Рубинштейн. - В решението се посочва, че "извършването на такава ревизия не освобождава съда от задължението да оцени представените материали по нейните резултати и да отрази констатациите си в присъдата".
Но има важно правило, което защитава човек: обвиняемият не трябва да доказва, че е бил бит. Ако възникне такъв въпрос, тогаваслужителите на реда трябва да докажат, че не са пипали пръст. В решението се посочва, че ако аргументите на обвиняемия за даване на показания под въздействието на незаконни методи не бъдат опровергани, тогава такива показания не могат да бъдат използвани като доказателство. А задължението да опровергае аргументите е на прокурора. Следователно, в ситуация, в която няма други доказателства и само думата на подсъдимия срещу думата на следователя, думата на подсъдимия би трябвало да надделява. Ако прокуратурата докаже, че подсъдимият е неискрен, предишните му самопризнания ще бъдат потвърдени.
В решението си съдът пояснява и наскоро приетото правило за възможността за оповестяване на показанията на свидетели или жертви, които не са се явили в съда. Такова разкриване е разрешено само в случаите, когато ответникът в предишните етапи на производството е имал възможност да оспори показанията.
- Върховният съд на България забрани копирането на показанията на лица, разпитани на етапа на предварителното разследване, от обвинителния акт или обвинителния акт, - казва Евгений Рубинштейн. - Юридическата общност се надява подобна забрана да повлияе на съдиите и да спре практиката да се издават т. нар. светкавични присъди.
От присъдата трябва да стане ясно, че всички аргументи са внимателно проучени от съда, а не сляпо преписвани от един документ в друг. Самопризнанията на обвиняемия също не са "царицата на доказателствата". Както обясни ВКС, по делото трябва да има и други доказателства. Много е важно. Следствието не трябва да се отпуска дори когато ситуацията изглежда очевидна и главният обвиняем поема всичко върху себе си. Необходимо е да се консолидират доказателствата, да се извършат необходимите изследвания и да се провери всичко внимателно. И не е необходимо да си припомняме старите петна от биографията в присъдата. Според експерти това също е интересна иновация. Не си струва отновоза да се очерни човек за миналото, е достатъчно само да се съберат доказателства за нова вина.
„За първи път Върховният съд на България разясни, че ако едно лице е било осъждано преди това за престъпление, но присъдата е била заличена или отменена по предвидения от закона ред, тогава първоинстанционните съдилища нямат право да го споменават в уводната част на присъдата“, обяснява Евгений Рубинштейн. - В момента съдилищата посочват предишните осъждания, като уточняват, че "лицето не е осъждано".
Очевидно това състояние на нещата устройва представителите на прокуратурата, тъй като им позволява да влияят върху вътрешното убеждение на съдиите, като се позовават на предишна присъда, осъзнавайки, че оттеглената или отменена присъда не води до правни последици. Представители на правната общност подкрепиха подобни разяснения.