Оригиналността на езика като социален феномен - Наръчник за студенти от хуманитарни университети и студенти
Своеобразието на езика като социален феномен
От гледна точка на семиотиката езикът е уникална, но не единствена знакова система: той е сравним с езика на пчелите, пътната сигнализация, езика за алгоритмично програмиране. От гледна точка на науката за обществото езикът няма аналози. То е не само уникално, но и в редица съществени аспекти се отличава от всички социални явления.
6. Езикът не принадлежи към идеологическите или идеологическите форми на общественото съзнание (за разлика от правото, морала, политиката, философското, религиозното, художественото, битовото съзнание). Както Йосиф Бродски каза в своята Нобелова лекция, „език... не е способен на етичен избор“.
ФОРМИ НА ЕЗИКОВО СЪЩЕСТВУВАНЕ
Връзката на отделните форми на съществуване на един език може да бъде различна в различните езици, както и в различни периоди от историята на един език. Докато не се развие писмена традиция, връзката между отделните териториални диалекти излиза на преден план. След формирането на книжовния език най-значими са противопоставянията на книжовния език и некнижовната реч (диалекти и говор), както и степента на диалектна фрагментация и дълбочината на диалектните различия.
В различните национални общности сферите на използване и социалните функции на книжовния език и некнижовната реч са разпределени различно. Така в някои култури, например в арабските страни, Индия, в историята на българския език до края на 17 век, историята на чешкия език до края на 19 – началото на 20 век, само писменият и книжовният език се признават за „правилни“ и съответно битовата разговорна реч се оказва нелитературна, ненормативна. В други култури, небрежноустното общуване може да се осъществява на книжовен език, т.е. да не се противопоставя на образцовата, правилна реч и следователно да представлява ежедневна разговорна версия на книжовния език.
Отношенията на книжовния език на диалектите също се променят във времето. Обикновено книжовният език на народа се създава на базата на определен диалект от група сродни диалекти. Така основата на съвременния китайски литературен езикPuntuhuaса севернокитайските пекински диалекти; литературният френски се формира на базата на франкския диалект; испански - базиран на диалекта на Кастилия; българският книжовен език се основава на среднобългарските московски говори; Белобългарският се основава на централните минско-молодеченски диалекти на Беларус. Дълбочината на различията („езикова дистанция“) между книжовния език и диалектите до голяма степен зависи от дълбочината на диалектните различия в епохата на формиране на книжовния език. Така продължителното раздробяване на италианските земи, по-късно (1861 г.) образуването на единна италианска държава пораждат „италианската гора от диалекти“, както Г. В. Степанов образно характеризира силната диалектна раздробеност на италианския език (Степанов 1976, 88). В резултат на това литературният италиански език, който се развива през XIV век. базирана на тоскано-флорентинските диалекти, все още е доста различна от диалектната реч на останалата част от страната. Подобна картина се наблюдава и в отношенията между книжовния немски език и немските диалекти.
С течение на времето езиковата дистанция между книжовния език и диалектите постепенно се свива. От една страна, постфеодалните формации се характеризират с постепенно заличаване на диалектните различия; в този случай на първо място обикновено се нивелират чисто местни особености. От друга страна,нараства комуникативното значение на основния наддиалектен конкурент на местните говори – книжовния език (вж. с. 37–39)
Функционалната структура на общонародния (национален) език може да бъде представена като йерархия на всички форми на неговото съществуване (виж диаграмата на стр. 33). Основното противопоставяне в тази йерархия е противопоставянето на книжовния език и ненормативните разновидности на речта, докато за характеризиране на нормативната и стилистична структура на конкретни езици е много важно дали тяхното „нормативно пространство“ включва такава форма на езиково съществуване каторазговорната реч(т.е. непринудената устна реч на хора, които говорят литературен език в неформална обстановка). Предложената схема като цяло отговаря на нормативно-стилистичния строеж на съвременния български език, един от тези езици, където в пространството на "правилните" разновидности на езика има място и за разговорна реч. Той съставлява широката "демократична" основа на книжовния език. Разбира се, границата на нормата между разговорната и нелитературната реч (предимно разговорната) в никакъв случай не е „желязна завеса“: те активно си взаимодействат и си влияят. Чрез разговорната реч влиянието на народния език, младежкия жаргон, диалектите се изпитва и от други функционални разновидности на литературния език, преди всичко езика на средствата за масова информация и журналистическия стил. Научният и особено официалният бизнес стил са по-консервативни и допълнително отделени от разговорната реч и ненормативните разновидности на езика (виж диаграмата).