ОРЪЖИЯТА НА ПЪРВИЧНИТЕ ХОРА
Първобитните хора са били чисто практични същества, които са се стремели да оцелеят на всяка цена в постоянно променяща се, често враждебна среда и по някакъв начин да изхранват себе си и семействата си.
Вземайки плячка от животни или птици, човек ги прогонваше с камъни и пръчки. По някое време той забеляза, че камък може да убие животно. Така камъкът става първият инструмент на първобитния човек. Инструментът се превръща в оръжие [1] Оттогава ловът се превръща в основен начин за получаване на храна. Запазени са скални изображения на лов на мамут и пещерна мечка.
Заедно с човека еволюират и древните оръжия. Първобитните ловци установили, че е по-лесно да убият и заколят животно със специално заточен камък. Така се появиха каменни (кремъчни) ножове и върхове.
В продължение на много стотици години камъкът и пръчката, като инструмент и като оръжие, са били използвани отделно. И едва хилядолетия по-късно, в епохата на горния палеолит, пръчката започва да се използва като дръжка или вал. Благодарение на това изобретение се появиха каменна брадва и копие. Древното оръжие на първобитния човек е станало по-страшно и надеждно.
Хвърлен камък, каменна брадва или дървено копие с каменен връх е вече метателно оръжие. Простотата на това оръжие е измамна, в умели ръце то беше също толкова смъртоносно, колкото и по-сложните ръчни оръжия, появили се много по-късно.
Безмилостният закон на борбата за запазване на живота, за съществуване, за оцеляване неумолимо господстваше над цялата жива природа. Първоначално оръжието е използвано за лов, защита от хищници, а след това в битки при разделяне на плячка, в битки с чужденци и съседи за територия за живеене и лов.
Тези битки и смъртоносни битки бяха началото на съвременния ръкопашен бой. Очевидно човек не трябва да мисли, че ръкопашен бойпоявили се с появата на човека (човечеството). Но безспорно може да се твърди, че с появата на човека се появи зародишът на ръкопашния бой, който заедно с човека трябваше да премине през пътя на еволюционно развитие, продължило стотици хиляди години.
Преди сто хиляди години потомците на Хомо еректус са още по-близо до съвременния човек. Това вече е Хомо сапиенс („разумен човек“).
Някои от тези потомци (неандерталците) вероятно са били по-близки по отношение на нас, съвременните хора. Те вече имаха своите ритуали и погребаха мъртвите си братя. Но след като са съществували „само“ около четиридесет хиляди години, неандерталците напълно изчезват.
Оцеляха тези от потомците, които успяха да се адаптират към околната среда по-добре от неандерталците. Това са кроманьонците. Техните умения и способности са просто невероятни.
Преди петдесет хиляди години. Хомо сапиенс дяла камък и формира от глина. Изобретява иглата, което означава, че се появяват дрехи от животински кожи. Има доста перфектно оръжие за лов - стрели, лъкове, харпуни. Той рисува фигури на животни по стените на пещерите, в които живее. Той вече обмисля съдбата си.
Преди пет хиляди години хората са започнали да произвеждат храна за себе си, като опитомяват животни и обработват земята. Те са точно като нас...
Опитомяването на животни (кози, овце, бикове) позволява на човек постоянно да има храна. Но ловът не умира, той е особено важен по време на суша и природни бедствия.
Техниката за обработка на земята беше важно откритие. Това предполага изцяло нов тип съзнание. Първият фермер трябваше да наблюдава, да мисли дълго време и накрая да разбере, че семената на диворастящите зърнени култури, които той събра, постави в земята, през пролетта дават кълнове от тънка зелена трева, която след това цъфти, клас, така чепроизвеждат нови семена. По това време се извършва опитомяването на коня.
Едно от най-гениалните открития на човека е изобретяването на колелото. Те ще оборудват количките на фермера и бойната колесница, грънчарския стан и тарана.
В средата на третото хилядолетие преди новата ера човекът започва да използва нови твърди и плътни материали, като мед и злато. Първо, те се използват във формата, в която се намират, тъй като са трудни за обработка. По-късно се появява техниката на топене и коване на метали. Чрез смесване на разтопена мед с други материали металът става по-твърд и с по-добра режеща способност.
А откриването на бронза, сплав, състояща се от десет части мед и една част калай, беше наистина революционно. От бронз започват да се правят инструменти и оръжия - ножове, брадви, върхове на стрели и копия, кинжали, мечове. И много по-късно - през първото хилядолетие преди новата ера - бронзът е заменен от желязо.