Още една тъжна гледка към земята ... - Ф
"Земята все още изглежда тъжна..." Фьодор Тютчев
Гледката на земята е още тъжна, И въздухът вече диша пролет, И мъртвото стъбло в полето се люлее, И маслото вълнува клоните. Природата още не се е събудила, Но през изтънялия сън Тя чу пролетта,
И тя неволно се усмихна ...
Душа, душа, и ти спеше... Но какво те тревожи изведнъж, Сънят ти гали и целува И позлатява мечтите ти. Блокове от сняг блестят и се топят, Лазур блести, кръв играе ... Или пролетно блаженство. Или любовта на жената.
Анализ на стихотворението на Тютчев "Земята все още изглежда тъжна ..."
Мартенското пробуждане след дълга зима очаква човешката душа. Тютчев говори за това във втората част на поемата. Пролетта е време на любов, прераждане, радост, време за радост за душата. Подобни мисли се срещат не само в разглежданата работа на Федор Иванович, но и в някои други („Не, моята зависимост към теб ...“, „Пролет“). Струва си да се обърне внимание на глаголите, използвани от поета: „целува“, „гали“, „позлатява“, „възбужда“, „играе“. Всички те са свързани с нежност, любов. В края на поемата образите на човешката душа и природата се сливат в едно, което е характерно за лириката на Тютчев. Последните четири реда ясно се пресичат с „Пролетни води“: същият сняг, блестящ на слънце, почти разтопен, същото усещане за щастие, пълнотата на битието, радостта от събуждането след дълъг сън.
Тютчев е майстор на пейзажната лирика. Поетът успя да постигне удивителна точност в описанията благодарение на безкрайната си любов към природата. Той искрено я смяташе за оживена. Според философските идеи на Федор Иванович човек трябва да се опита да разбере и разбере природата, но това е практически невъзможно. Възгледите на Тютчевсе формират основно под влиянието на немския мислител Фридрих Шелинг с неговото възприемане на природата като жив организъм.