Още веднъж за Аршавин, Евро 2012
След двубоя с Гърция капитанът на България бе убит с камъни и анатемосан от тези, които няколко дни по-рано го нарекоха един от главните творци на победата над чехите. Масло в огъня наля и престрелка с депутат, чието име досега не беше известно на повечето българи. За избора на хората малко по-ниско, засега - за Аршавин.
Няма да отрека и очевидните игрови предимства на капитана на българския национален отбор. Разбира се, Аршавин, който беше забелязан дори не в дубъла на Зенит, а в детските отбори, е един от най-ярките футболисти на нашето време. Той знае собствената си стойност и дори умело я регулира на футболния пазар. Естествено, не надолу.
По време на Евро 2008 в Базел, след като забеляза Арсен Венгер в ложата на пресата, той реши да попита кормчията на Арсенал дали е дошъл на мача на българския национален отбор, за да гледа играча на Зенит и да вземе окончателно решение за покупката му. След като изчислих маршрута на френския треньор, спомняйки си на какво са ме учили учителите в училище и университета, а също и като се консултирах с такъв незаменим специалист по лингвистика като Google, веднага избухнах на мосю Арсен: „Дойдохте ли да купите домашния любимец на Петър?“ Отговорът беше толкова ясен, че ме порази до сърцето: „Можете ли да предоставите отстъпка?“ По-нататъшният диалог беше невъзможен поради липсата на Google под ръка и скоростта на движение на Венгер към VIP зоната.
Аршавин не скри, че е преминал под наем в Зенит единствено, за да влезе във форма за участие на еврото. Ако беше останал в Арсенал, нямаше да видим във Варшава и Вроцлав дори сегашния, вече критикуван от мнозина капитан на българския национален отбор.
Само в най-добрите му години мобилността не беше основният коз на Зенит. Аршавин- играчът на епизода, а покерът срещу Ливърпул, който ще помнят феновете на "артилеристите" и след напускането на "българския мързеливец", както го наричат сега, щастливо изключение от правилото. Както обича да казва самият Андрей Сергеевич, това е футболът.
В българския национален отбор настоящият му капитан е на специална позиция. Такъв адвокат Аршавин наследи от Гуус Хидинк. Според мен една от основните грешки на сегашния кормчия на Анжи в квалификационния кръг на Световното първенство през 2010 г. беше решението да вземе капитанската лента от Сергей Семак и да я даде на Аршавин.
Той е добър като лидер, когато отборът върви добре. Когато трябва да се докажете, както се казва, истински мъж, Аршавин отива в сенките. В паметните мачове със Словения това беше особено забележимо. А в Полша телескопът, забравен от Властимил Петржела в базата на Зенит, не беше необходим, за да види това.
За българския футболист, обвързан с договор с Арсенал, Евро 2012 беше почти последният шанс за достойно продължение на кариерата му. По време на целия си престой в Зенит тази пролет Аршавин само веднъж уважи репортерите от Санкт Петербург, които бяха нетърпеливи да общуват. Това се случи след мача с Динамо, когато тимът от Санкт Петербург си осигури шампионата. Естествено, беше повдигнат въпросът за продължаване на кариерата. Отговорът беше изчерпателен: "Ще взема решение след Европейското първенство."
Амбициозните надежди на Андрей не бяха предопределени да се сбъднат. Той не вдигна цената в Полша. репутация също. Съгласете се, ситуация, в която всеки друг освен капитана на отбора общува с репортери, които служат като мост между футболисти и фенове, преди и след мачове, не може да се нарече нормална.
Но в конфликта, който получи национална публичност във фоайето на Бристол, Аршавин според мен се показа достоен. Той се намеси вразговор, когато онези, които по някаква причина се наричат фенове, по някаква причина започнаха да искат отговор за провала от Роман Шаронов, който не влезе на терена. Освен това капитанът на българския национален отбор каза не това, което искаха да чуят, които поеха функциите на съдии и прокурори (Адвокатът, забележете, избягваше подобна комуникация), а какво мисли.
Научихме гледната точка на Андрей Сергеевич Аршавин, който многократно беше използван като лице на политиката както в Санкт Петербург, така и във федерален мащаб. То не съвпадаше с гледната точка на депутата, за чието съществуване досега малцина знаеха. Признавам си честно: включително. Въпреки че името на Беляков изплува от дълбините на паметта.
Както в случая с Венгер, Google трябваше да бъде извикан на помощ. Резултатът надмина всички очаквания. Ба! Да, това е същото провалено гадже на Мария Шарапова, когото адвокатите на тенисистката обвиниха в побой, „нанесен в състояние на тежко алкохолно и наркотично опиянение“. Въпреки че, знаейки скоростта на обслужване на първата ракета на света, силно се съмнявам, че Мария не би могла да се грижи сама за себе си и тогава Беляков би могъл да се движи самостоятелно.
Това, което ми хареса в този депутат, беше неговата откровеност в личния му уебсайт. На въпрос дали пораженията успокояват, той отговори: „По-скоро предизвикват здравословен спортен гняв.“ Е, точно като Аршавин!