Оскъдните сини сливи са продадени, без чакане на опашка - Онлайн списание за бизнеса в Молдова
Оскъдни сини сливи: всичко е продадено, не се редете на опашка
Доскоро местните производители на сушени плодове изпитваха затруднения с продажбата на сини сливи, но тази година имаха късмета да продадат всичко и можеха да продадат дори повече, ако имаше продукти. За да разберем какъв вид бизнес е това, се обърнахме към едно от молдовските предприятия, занимаващи се със сушене на плодове - Podgoreni LLC (село Лингура, Кантемирска област).
Създадена е през 1999 г. (отглежда зърнени култури, трапезни и индустриални сортове грозде на 300 хектара и сливи на 60 хектара), но се занимава със сушене от 2004 г. Според директора на предприятието Станислав Балан този вид дейност е усвоена за разнообразяване на бизнеса, тъй като е имало случаи, когато няма къде да се продават пресни сливи. И, както показа животът, е по-изгодно да се сушат продуктите, отколкото да се продават на консервни фабрики.За цех с капацитет 100 тона сушени продукти годишно е закупено оборудване в Приднестровието - електрически шкафове с инфрачервени лъчи. Технологията е проста - плодовете се измиват, преглеждат (отстраняват се развалени плодове, листа, клонки и др.), изрязват се или се отстраняват костилките и се изсушават. Но преди четири години те намериха по-икономична алтернатива в сръбско оборудване. Тези сушилни работят на пелети, което доведе до спестявания от около 30% в сравнение с предишните.
- Пелети, които произвеждаме сами от лозата - казва Станислав Балан. – Когато тече суха резитба на лозята, прибираме лозата и правим пелети от нея. Благодарение на собствените си насаждения ние напълно покриваме нуждата от това гориво. Основно сушим сливи от нашата градина, както и ябълки, череши и шипки. Разбира се,
е изгодно да работите с големи ферми, които имат големи ябълкови градини. Но няма такива фермиможе да ни осигури череши, затова ги купуваме от частни търговци на малки партиди. А дивата роза трябва да се събира в гората, тя също се бере за нас от частни търговци.До 2014 г. компанията продава своите сушени плодове в Молдова под марката Bon Ton, като ги доставя на супермаркети в торби от 100 g, 200 g и 500 g, както и на обществено хранене и промишлени предприятия, използващи сушени плодове като суровина. Сега - само в големи опаковки (по 10-15 кг). Решиха да откажат дребните опаковки, защото супермаркетите поръчаха по един пакет от тези торбички с общо тегло 4-5 кг, които им трябват през ден. Транспортирането им от района на Кантемир беше нерентабилно.
Въпреки доброто търсене на сушени плодове на световния пазар, подгоренци искат да подобрят икономическите отношения с България, за да могат да изнасят продукцията си на българския пазар.