Основи на философията_Губин
Препоръчан от Министерството на образованието
България като учебно помагало f C \
за студенти от институции
средно професионално образование *
Московски ФОРУМ – INFRDpM
УДК 1 (09!) (075) ББК 87я723 Г 93
РЕЦЕНЗЕНТИ:
Доктор на философските науки, професор, гл. Катедра по история на българската философия, Философски факултет, МГУ М. Л. Маслин
G 93 Основи на философията: учеб. надбавка. - изд.; - М: ФОРУМ: 2008г. — 288 стр. - (Професионално образование).
Учебникът е написан в съответствие с новия държавен образователен стандарт за тази дисциплина и е посветен на изучаването на основите на философията, което помага на читателя да разбере дълбоко не само външния, но и собствения си духовен свят. Книгата се фокусира върху изучаването на човека и формирането му като цялостна личност.
Ръководството се препоръчва за ученици от средни специализирани учебни заведения.
УДК 1(091Х075) ББК 87я723
Губин В.Д., 2003, 2007
Издателство "ФОРУМ", 2003,2007
Тази книга разглежда най-важните проблеми на класиката
Въведение. КАКВО ИЗУЧАВА ФИЛОСОФИЯТА
Философия е гръцка дума и преведена на български означава „любов към мъдростта“. Това е най-старата наука и в същото време винаги е млада, защото идеите, предложени от мислителите, никога не остаряват. Знанието може да остарее, а мъдростта е способността да се изненадвате от света, да го виждате така, както никой не го вижда, да разбирате смисъла на собственото си съществуване и смисъла на съществуването на човешкото общество, смисъла на историята. Всичко това означава философстване. Хората винаги философстват, защото живеят сред други хора, защото постоянно имат нуждада избираш между доброто и злото, между честта и безчестието, тъй като най-често ти се налага сам да вземаш най-важните решения за собствения си живот. Хората нямаше да са хора, ако не философстваха. Но най-често философстваме спонтанно, водени от здравия разум или светската интуиция, които често ни подвеждат.
Изучаването на философия ни позволява да научим мъдри съвети за смислен живот, за доброто и злото, да разберем собственото си място и цел в обществото и мястото на човека във Вселената, да развием отношението си към такива явления като съдба, щастие, любов, смърт. Нито физиката, нито биологията, нито лингвистиката дават такива съвети – изучаването на тези дисциплини прави човек специалист, а изучаването на философия може да го направи умен. Да бъдеш умен означава да можеш правилно да управляваш живота си, да можеш да предвиждаш последствията от действията си, да можеш да бъдеш щастлив и влюбен в живота като личност.
Духовната култура на човека се крепи на четири основи – наука, религия, изкуство и философия. Както обществото не може да се представи без наука или изкуство, така не може да се представи и без философия. Общество е невъзможно там, където няма философи, тоест хора, които търсят последните причини за съществуването на човека, обществото, света като цяло, опитвайки се да разберат накъде върви човешкото общество, има ли прогрес в историята, човечеството чака ли коне или умът винаги ще съществува във Вселената; какво е самата Вселена и как човек може да разбере нейната безкрайност в пространството и времето, нейните закони, бидейки сам нищожна, изчезващо малка ценност в сравнение с нейното величие. Без тези търсения човешкото общество би спряло да се развива.
Философски мислещ трябва да бъде физик, който изучава законитепроизход и развитие на Вселената; биолог, който се опитва да разбере как е възникнал животът и как живите същества се различават от неживите същества; лингвист, който разбира тайната връзка на човешките езици и стига до заключението, че не сме 4
ние говорим с езика, а той, езикът, говори чрез нас и чрез нас. Но всеки човек трябва да мисли философски, ако не иска да живее като заведен автомат, марионетка в ръцете на другите, а иска да стигне до дъното на бизнеса си, на отношенията си с другите, иска да бъде оригинален човек, който свободно гради живота си.
Така философията учи човека да бъде човек, учи на изкуството на живота, изкуството да познаваш света, изкуството да живееш сред хората, изкуството да не се страхуваш от смъртта и смело да се изправиш пред съдбата си. Изучавайки философия, ние разбираме това специално и може би най-важно изкуство.
Би било много по-лесно за един човек да живее, ако най-важните въпроси на неговото съществуване могат един ден да бъдат доказани веднъж завинаги. •,
Великият немски философ Имануел Кант смята тези основни философски въпроси за следните: 1. Какво мога да знам? 2. Какво трябва да направя? 3. На какво да се надявам? 4. Какво е човек?
На тези въпроси никога не може да се отговори окончателно, всяка епоха ги решава и всеки човек се опитва да им отговори. Ако физиката от древността е отишла далеч напред в разкриването на мистериите на материята, то философията отново и отново се връща към тези „проклети“ въпроси и само измъчвана от това и опитвайки се да им отговори, човечеството продължава да съществува.
Мистерията е нещо, което не може да бъде познато, но трябва да се изживее: любовта е мистерия, смъртта е мистерия, ако умреш, ще знаеш. Ние знаем колко клетки има в нашия мозък, какви процеси протичат там, но как мисълта ни идва на ум -това е тайна. Ако я познавахме, всички щяхме да сме гении. Най-голямата мистерия е самият човек и цялата му история е процес на откриване какво представлява той. След като го разбере, историята може да свърши. Философията играе основна роля в това изясняване.
' Основният въпрос на философията '( '
философията е майка на всички науки. Всъщност не е имало науки, но е имало една философия и първите философи са били наричани мъдреци. По това време те знаеха много от областта на математиката, физиката, астрономията, занимаваха се и с философски въпроси. С нарастването на конкретното знание, когато стана невъзможно да се държи в една глава, науките се разклониха от философията, превръщайки се в
стана независима. Първите самостоятелни науки са физиката и математиката, особено геометрията, а в ново време биологията и химията се обособяват като отделни науки. Този процес продължава до 20 век. В много западни страни все още се пише в дипломата на физик или биолог - „бакалавър по философия“, въпреки че тези науки вече нямат нищо общо с философията. Последните науки, отделили се от философията, са психологията и социологията.
Но да познаваш себе си не означава да знаеш колко ензими имам в стомаха си или неврони в кората на главния мозък. Да опознаеш себе си означава да откриеш истинската си природа, която не се ограничава до ензимите, нито до невроните, нито до нашата физиология, нито до психологията. Истинската човешка природа е свръхчовешка природа. Всяка религия твърди по подобен начин - колкото по-близо е човек до Бог, толкова по-човек е той, а колкото по-близо до животно, толкова по-малко човек е в него. Бог в този смисъл е идеален човек, недостижим връх на човешкото развитие.
По същия начин за философията - по-свръхчовешкото в човека,толкова по-човешко е. Философията започва, както смята древният мислител Аристотел, с изненада. Изненадани ли сте, че има нещо на света, а не нищо? Изненадан, че много от нашите качества - съвест, ум, красота, любов, доброта, свобода - не произтичат от нашата биология, физиология или психология, тоест те не са материално, естествено обусловени по никакъв начин. В света няма такива закони, според които трябва да се обичаме или да правим добро. Няма естествени причини за любов - обичам, защото не мога да не обичам; за добрите дела няма естествени причини, аз ги правя, защото съм добър.Но винаги има причини за зли, подли, коварни постъпки (откраднах, защото бях гладен, убих, за да спася живота си и т.н.).
От тази гледна точка всички истински човешки качества, които ни правят хора - доброта, съвест, любов и т.н., изобщо не трябва да съществуват - но те са. Те са като мъгла, която не може да се измери, пипне, изживее, това не са физически или физиологични процеси, но ако ги няма тези човешки качества, значи няма човек. Докато поне един човек живее според законите на съвестта, човечеството ще продължи. В този смисъл философията изучава човека като свръхестествено същество, без да влага религиозен смисъл в този термин.
Философия изобщо не може да се учи, както математика или физика, защото физиката е една и съща в Африка и в Австралия. Но разбирането на философията силно зависи от националната и културната специфика на познаващия човек, от това как той вижда и чувства света.
„Мрачният германски гений“, израснал от гъсти гори и средновековни замъци, от малки покриви с червени керемиди, от органна музика и извисяващи се църкви, се ражда през 19 веквеличествена философска картина на света, в която могъщият космически дух претопява инертната природа в едно хармонично и хармонично цяло.
Остроумният и искрящ "галски дух" на д'Артанян и Жана д'Арк, роден от пенливо вино и рицарска доблест, постоянни битки, войни, революции, през вековете доведоха до появата на френската философия, подчертаваща величието на човека, неговото централно място в света, неговата крехкост и сила.
Необятността на българските простори и българската душа, нейното безразсъдство и смирение, твърдостта на ума и вярата в съдбата, удивителната литература, по която се е учил животът, доведоха до края на 19 век в България до появата на самобитна и оригинална философия. То започва да се развива толкова бурно, че в началото на 20 век България започва да заема първо място в света в тази област: никъде не се издават толкова много философски списания, толкова много философски книги не се превеждат, няма такова изобилие от философски школи и направления. За съжаление всичко това не продължи дълго и се срина под ударите на революцията. През 1923 г. в Прага излиза последният брой на прочутото някога международно философско списание "Логос": в него са цитирани имената на повече от сто български мислители, загинали в революцията и гражданската война.
Можем да кажем, че огледалото се счупи. имаше едно голямо огледало, казваше се България, или българска култура, или българска душа. Можеше да си брилянтен офицер от гвардията, търговец измамник, свят глупак на верандата - все още се отразяваше в това огледало. Ако вие, например, сте светец, тогава в огледалото зад вас можете да видите църквата, след това града, след това цялата огромна страна и всичко това органично ви рамкира и ви придава смисъл и значение.
И тогава огледалото се пръсна на малки парчета.парчета, като всяко остави само малък назъбен фрагмент, почти нищо не се виждаше в него - като в кошмар, когато човек сънува, че се гледа в огледало и никой не се отразява в него.Да видиш наистина сериозни неща в такъв фрагмент е извън човешките сили. Следователно философията в България постепенно загниваше - нямаше я
много сили и духовни възможности да видиш света. Откакто това огледало се счупи, много неща, които са очевидни за другите, станаха неразбираеми за нас: защо свободата е основна ценност? Защо човек трябва да бъде целта, а не средството? защо любовта, честта и съвестта трябва да властват в света?
И сега, изучавайки философия, опитвайки се да разберем нейния смисъл и значение, ние не просто ставаме образовани, ние се опитваме да спасим нашето бъдеще. Може би ще успеем да слепим онова огромно огледало от счупени парчета, вглеждайки се в което, отново ще станем велика нация.
1. Можете ли да дадете пример за мистерия (тайнствено, неразбираемо събитие, необяснимо явление), с която сте се сблъсквали в живота?
2. Смяташ ли, че като дете, още преди училище, си бил друг човек? И ако е така, спомняте ли си този друг човек със съжаление или се радвате, че сте излезли от детството и сте станали възрастни?
3. Древният мислител Платон е вярвал, че повечето хора са като затворници в пещера – те са вързани, седят с гръб към входа и виждат само сенките на това, което се случва навън, в истинския свят. И хората смятат тези сенки на стената за единствения възможен свят. Според вас Платон прав ли е или това е художествено преувеличение?
4. Често ли скучаете и ако да, как се справяте със скуката? Смятате ли, че скуката е ненормално състояние, което трябва да бъде премахнато възможно най-скоро, или е таканеизбежен и постоянен спътник в живота ни?
5. Смятате ли, че има по-висш смисъл в живота ви още сега или ще се появи, когато пораснете и постигнете значими неща в живота?
6. Какъв вид детство според вас е по-добро: спокойно или трудно детство, когато трябва постоянно да преодолявате препятствия и да калявате волята си 9
7. Как разбирате горната фраза. „Човекът е свръхестествено същество“ 7 В крайна сметка свръхестественото обикновено се разбира като нещо приказно, фантастично, а философията твърди, че всеки човек е свръхестествен
8. Отгоре пишеше "Хората, за да бъдат хора, трябва да философстват." Това означава ли, че ако не философствам, значи не съм човек 9
Раздел I. ОСНОВНИ ИДЕИ НА ИСТОРИЯТА И СВЕТОВНАТА ФИЛОСОФИЯ
Този раздел говори за онези философи, които се считат за учители на човечеството, тоест не за всички философи, а само за някои от тях. За тези, чиито философски идеи оказаха решаващо влияние върху нашите представи за света, върху възпитанието на хората, върху развитието на човешките принципи в човека, върху обуздаването на животинските страсти и инстинкти.
Тема 1.1. ФИЛОСОФИЯ НА ДРЕВНИЯ СВЯТ И СРЕДНОВЕКОВИЕТО
Глава 1. Философия на древния свят
Според легендата седем мъдреци са стояли в духовния произход на древногръцката цивилизация, чиито идеи са положили основата на цялата древна наука, философия и етика. Философията беше майката на всички науки и първите философи (мъдреци) знаеха всичко за всичко - не само задаваха философски въпроси, но също така изучаваха математика и астрономия. Всеки завършил гимназия сега знае много повече от всеки един от седемте мъдреци. Но това, което знае абсолвентът, го знаят милиони други хора, а това, което е знаел древният мъдрец, все още никой освен него не е знаел. В този смисъл знанието на мъдреца има многострахотна цена.
Всеки от седемте мъдреци е известен със своята специална фраза, афоризъм: