Основни идеи и принципи на демокрацията - Информационна страница
Информация - Разни
Други материали по темата Разни
Те са израз на волята на целия народ.
3. Защо гласуването трябва да е тайно?
Гласуването трябва да бъдетайнозаради това, че всеки гражданин, когато изразява волята си, не трябва да се страхува да изрази мнението си по този или онзи въпрос или да гласува за или против този или онзи кандидат. Освен това тайното гласуване дава обективна картина и не подлага гражданина на насилствен натиск от лице или група лица.
4. Може ли лице, което желае да участва в изборите:
б) помолете роднини или приятели да гласуват;
b) Да поискате да гласуватероднини или приятелисъщо ще бъде погрешно, тъй като мнението на гражданин може да се различава от мнението на избирателя.
c)ПредварителноВие също не можете да гласувате, защото няма нужда. Гласуването е насрочено за определен ден и ако човек не може да гласува по местоживеене в този ден, той има възможност да гласува неприсъствено.
5. Имало ли е случаи, когато са избирани царе в Русия? Ако да, дайте примери.
Да, имало е такива случаи в историята на България.
След смъртта на бездетния цар Фьодор Иванович през 1598 г. Борис Годунов е избран на престола от Земския събор.
През 1606 г., след убийството на Лъжедмитрий I, Василий Шуйски е избран от болярите и народа.
През 1610 г., след свалянето на Шуйски, е избран полският княз Владислав.
През 1613 г. се провеждат избориЦар Михаил Федорович Романов в катедралата Успение Богородично.
През 1725 г. Сенатът, Сенодът и генералите избират Екатерина I.
През 1730 г. Върховният таен съвет избира Анна Йоановна.
6. Избори съществуват от древността. Дайте примери от историята на древния свят. По какво се различаваха изборите в различните държави?
ВАтинската държававсички длъжностни лица са избирани за една година без право на преизбиране (с изключение на съвета на стратезите). Всеки, който искаше да бъде избран, трябваше да издигне своята кандидатура. Избраните органи бяха Съветът на петстотинте, Хелий.
Висшите длъжностни лица – стратези се избирали с явно гласуване в народното събрание. Стратезите се считали за равни помежду си, но действителното ръководство винаги било поверявано на един от тях - по избор на народното събрание. Такъв избран за 15 години беше Перикъл.
Изборът на съвета на старейшините вСпартасе извършваше на народното събрание. Старейшините заемат постовете си цял живот.
В Спарта само длъжностни лица можеха да говорят в събранието или да предлагат кандидати за избори. На събранието беше избран Съветът на старейшините (gebolgarsia), който се състоеше от 28 членове. Можете да станете член на съвета след навършване на 60 години. Те бяха избирани за цял живот.
В древен Римвисшата власт е сенатът. Сенаторите се назначавали от упълномощени лица, избрани на народното събрание - цензори. Сенаторите се назначавали доживотно.
Срещата на куриите избира „краля“ (rex), който е натоварен с военно ръководство, върховни свещенически и някои съдебни функции. Първият цар на римската общност е Ромул.
7. INВ страните от Западна Европа през Средновековието се зараждат съсловно-представителни органи. Бяха ли избрани тези органи? Как минаха изборите?
В страните от Западна Европа през Средновековието започват да възникват класово-представителни органи: в Англия - парламентът, във Франция - генералните щати, в Испания - кортесите, в Германия - ландтагите.
В работата на съсловно-представителните органи участваха представители на три съсловия: благородството, духовенството и градските представители.
ВъвФранцияграфове, херцози и висши църковни служители получиха поименни покани от краля. Останалата част от благородството беше представена от избрани депутати. Третото съсловие в някои случаи се избира, а в други се назначава от кралски служители.
ВАнглиянай-известните бяха поканени поименно, а рицарите и гражданите бяха избрани.
ВГерманияпредставители на градовете бяха поканени в райхстагите.
Всяко от трите съсловия се събра и гласува отделно от останалите.
8. Имало ли е изборни органи или избрани лица в българската държава?
В историята на българската държава е имало изборни органи и избрани лица.
Изборните органи трябва да включват, на първо място,Болярската дума- най-висшият съвет при княза, през 1547 г. при царя. Болярската дума се състояла от представители на феодалната аристокрация.
Земски събори. Първият Земски събор е събран през 1549 г. с указ на Иван II. Земските събори са изборни от 1613 г. Те включват „мислещи хора“, т.е. Болярска дума и висше духовенство. В допълнение към тях, избрани представители от феодалите, горните посади ичернокосо селячество. Нямаше определена процедура за избор на членове на Земските събори. Свикани катедрали�