ОСНОВНИ КОНКУРЕНТИ Алвин Тофлър четете онлайн
Шпионажът всъщност е колосален бизнес. Всъщност Централното разузнавателно управление на САЩ не е нищо повече от много голяма компания.
Както във всяка индустрия, има малък брой гигантски фирми и много по-малки фирми. В областта на глобалния шпионаж САЩ заемат водеща позиция. Американската разузнавателна мрежа, в допълнение към ЦРУ, включва Агенцията за разузнаване на отбраната, Агенцията за национална сигурност и Националната агенция за разузнаване, като последните две организации до голяма степен събират информация с помощта на технически средства. Освен това има специализирани разузнавателни агенции, прикрепени към различни военни щабове. По-малко известни са по-малките разузнавателни звена, често временно обслужвани от ЦРУ, в Държавния департамент, министерствата на енергетиката, финансите, търговията и правителствените агенции. Заедно те формират „разузнавателната общност“ на Съединените щати[337].
Съветският съюз от своя страна разчита отчасти на КГБ (което изпълнява и функции по вътрешна сигурност) и на ГРУ, което е специализирано във военно-техническия шпионаж, в извършването на разузнавателна дейност, насочена към чужбина. Съветският съюз също разполага с широка система от сателити, станции за проследяване, мощни радари, въздушно разузнаване и други средства, които позволяват да се контролират международните комуникации и световните ядрени арсенали[338].
Известни със своите ненадминати аналитични умения и броя на съветските агенти, които успешно са проникнали в техните разузнавателни агенции, британците имат на свое разположение тайна разузнавателна служба, известна като M I 6, и своя собствена агенция за национална сигурност, наречена Главна дирекция на правителствотокомуникации.
Във Франция аналогът на ЦРУ е DGSE, допълнен от Центъра за радиоконтрол. Намирайки се в доста обтегнати отношения с други западни разузнавателни служби, тя издига престижа си, въпреки поведението си в ченгетата на Кинстън при инцидента с Грийнпийс, когато потъна корабът Rainbow Warrior, който превозваше демонстранти, протестиращи срещу ядрените опити[339].
Установеният израелски Мосад и западногерманският Bundesnachrichtendinst [340] също са видни, както и трите японски разузнавателни агенции. Първата е Naito или правителствена изследователска агенция, малка организация, която се отчита директно на министър-председателя на Япония. Naito събира информация от военното разузнаване, използва източници като частни организации и новинарски агенции като Kyodo News Service и Jiji Press, както и услугите на Tosa Besshitsu или „Tobetsu“, която извършва електронно и въздушно разузнаване, фокусирайки интереса си главно върху Северна Корея, Китай и СССР [341]. (През 1986 г., 84 години по-късно, след като Гичи Танака лично проучи Транссибирската железопътна линия, българите откриха допълнителен японски контейнер на железопътните си релси. Разузнавателната технология замени човешкия опит.) [342]
Накратко, на практика всяка страна има свой собствен вид специални агенции, извършващи външно разузнаване. В допълнение, активно и добре установено събиране на информация от интерес се извършва и чрез неправителствени линии, например големи петролни компании и Ватикана са ангажирани с това. Взети заедно, всички тези организации образуват най-голямата индустрия за услуги в света.