Основни понятия на теорията на превода
Вижте също:- А) Основни термини и определения
- Borland C и неговите основни режими с характерни прозорци
- Г. Основни принципи.
- I. МЕХАНИКА И ЕЛЕМЕНТИ НА СПЕЦИАЛНАТА ОТНОСИТЕЛНОСТ
- I. Основни права на гражданите
- I. Основни правила и принципи на сричкопренасянето на думите
- II ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА БЕЗОПАСНОСТ
- II. Генезис на съвременната организационна теория.
- II. Основни понятия
- II.1. Категориален апарат по понятия
- II.3.3. Основни насоки на паричната политика
- III. Основните задачи и функции на звената за търсене и спасяване на ПСС на Министерството на извънредните ситуации на България.
Лекция 1. ТЕОРИЯТА НА ПРЕВОДА КАТО НАУКА
1. Основни понятия на теорията на превода.
2. Предмет, задачи и методи на изучаване на теорията на превода.
3. Преводът като вид езиково посредничество.
4. Аспекти на преводознанието.
Да започнем със съдържанието на понятието „превод“. Вече казахме, че кръгът от дейности, обхванати от понятието „превод“, е много широк. Думата "превод" принадлежи към общоизвестните, но също така изисква пояснение и определение. Това означава:
1) процес, който протича под формата на умствен акт и се състои в това, че речево произведение (текст или устно изявление), възникнало на един изходен език (FL), се пресъздава на друг език за превод (TL);
2) резултатът от този процес, т.е. нова речева творба (текст или устно изказване) на целевия език. Тези две понятия са корелативни и взаимосвързани, като първото предполага второто.
Преводът е дейност, която се състои в вариативно преизразяване, прекодиране на текст, генериран на един език, в текст на друг език, извършвано от преводач, койтотворчески избира вариант в зависимост от променливите ресурси на езика, вида на превода, задачите на превода, вида на текста и под влияние на собствената си личност; преводът също е резултат от описаната по-горе дейност. (Алексеева I.S., стр.7)[1].
3) преводът се счита за вид междуезиково посредничество;
4) има гледна точка, че преводът е самостоятелен вид словесно изкуство;
Ето някои определения за превод, които принадлежат на известни учени:
„Процесът на превод, независимо колко бързо се извършва в отделни, особено благоприятни или просто лесни случаи, неизбежно се разделя на два момента“ [2].
А.Д. Швейцер: „Преводът може да се дефинира като: еднопосочен и двуфазен процес на междуезикова и междукултурна комуникация, при който на базата на първичен текст, подложен на целенасочен („превод“) анализ, се създава вторичен текст (метатекст), който замества първичния в различна езикова и културна среда. Процес, характеризиращ се с отношение към предаването на комуникативния ефект на първичния текст, частично модифициран от разликите между два езика, две култури и две комуникативни ситуации ”(Schweitzer A.D. Теория на превода: състояние, проблеми, аспекти. - М., 1988.-S. 75).
М.Ледерер: „Когато превеждате, не е достатъчно да разберете себе си, трябва да разбирате и другите. По дефиниция преводът се разделя на две части: възприемане на смисъла и неговото изразяване.
F. Moonen: „Преводът е контакт на езици, феномен на двуезичието.Но този много специфичен случай на билингвизъм, на пръв поглед, може да бъде отхвърлен като безинтересен поради факта, че се отклонява от нормата. Преводът, макар и безспорен факт от контакта на езиците, следователно ще бъде описан като краен,статистически много рядко съпротивата срещу обичайните последици от билингвизма е по-съзнателна и по-организирана. Такъв е случаят, когато двуезичният съзнателно се бори срещу всяко отклонение от нормата, срещу всяка намеса.
„Преводът (особено в областта на театралното изкуство, киното“), разбира се, включва откровено нелингвистични, извънезикови аспекти. Но всяка преводаческа дейност, Федоров е прав, се основава на поредица от анализи и операции, които се връщат към самата лингвистика, която приложната лингвистична наука може да обясни по-точно и по-добре от всеки занаятчийски емпиризъм. Ако искате, можете да кажете, че подобно на медицината преводът си остава изкуство, но изкуство, основано на науката.
Б. С. Виноградов: "Трябва да се съгласим с идеята, че преводът е специална, своеобразна и самостоятелна форма на словесното изкуство. Това е "вторично" изкуство, изкуството да се "преизразява" оригиналът в материала на друг език. Преводаческото изкуство на пръв поглед е подобно на изпълнителското изкуство на музикант, актьор, читател по това, че възпроизвежда съществуващо произведение на изкуството, а не създава нещо абсолютно оригинално, по това, че творческата свобода на преводача е ограничена от оригинала. Но приликата свършва дотук. Що се отнася до останалото, преводът рязко се отличава от всеки вид сценично изкуство и представлява особен вид художествено-творческа дейност, вид "вторично" художествено творчество. (Виноградов V.S. Лексикални въпроси на превода на художествена литература. -М., 1978.-С. 8).