Основни условия за жалба до Европейския съд по правата на човека

Условия за допустимост на жалба

Експертите на Европейския съд по правата на човека идентифицират около 10 условия за допустимост:

1. Условия, основани на разпоредбите на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи:

  • обстоятелства на времето – ratione temporis;
  • обстоятелства на мястото - ratione loci;
  • обстоятелства по същество – ratione materiae;
  • обстоятелства на лице – ratione persona.

2. Изчерпване на вътрешноправните средства за защита:

  • 6-месечен период на обръщение;
  • основателност на рекламацията;
  • недопустимост на анонимност на жалбата;
  • недопустимост на злоупотреба с правото на жалба;
  • повторно оплакване.

правата

Времево обстоятелствено условие

Място обстоятелство условие

Обстоятелства на място, ratione loci, означава, че фактът на нарушение на правото трябва да се случи на територията, която е под юрисдикцията на една от държавите, които са членове на Съвета на Европа и съответно са подписали и ратифицирали Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

Състоянието на същността на жалбата

Това условие (ratione materiae) ограничава възможността за сезиране на Европейския съд по правата на човека само до онези права, които са предвидени от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и протоколите към нея. Подобно правило съществува за кандидатстване пред Комитета по правата на човека на ООН, което може да се приложи само по отношение на онези права, които са предвидени от Международния пакт за граждански и политически права.

Обстоятелствата на лицето, ratione persona, засягат кой точно и срещу кого може да се оплаче пред Европейския съд по правата на човека. Ответник в Европейския съд по правата на човекавинаги се изказва държавата, която е членка на Съвета на Европа и която е подписала и ратифицирала Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и която е нарушила правата на човека и основните свободи, предвидени в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.

Жалбоподателите в Европейския съд по правата на човека могат да бъдат широк кръг лица. Първо, възможността за подаване на молба до международни правни органи не зависи от факта на гражданство, т.е. гражданин на държавата, която е нарушила правата му, лице без гражданство, чужденец, лице с двойно гражданство може да се обърне към Европейския съд по правата на човека. Основание за жалбата е самият факт на нарушение на правата на човека, извършено от държавата. Второ, възможността за кандидатстване не зависи от гражданския капацитет, тоест лице, което се е обърнало към Европейския съд по правата на човека, може да бъде психично болен, непълнолетен и, разбира се, нормален и възрастен. На трето място, пред Европейския съд по правата на човека могат да сезират физически лица, групи граждани и юридически лица - търговски и нетърговски, включително религиозни сдружения.

Изчерпване на вътрешните средства за защита

По отношение на съдебната система на България Съдът в Страсбург счита за достатъчно делото да се разглежда на две инстанции: ако е разгледано в окръжен съд, а след това по жалба в областен (териториален) съд или Върховен съд на република в състава на България и по този начин е влязло в законна сила, тогава по-нататъшното обжалване по реда на надзора, включително пред Върховния съд на Руската федерация, не е сред правните средства за защита, подлежащи на задължително изчерпване. Според Европейския съд надзорните жалби „представляват извънредни средства за защита, използванетокоито зависят от дискреционните правомощия на председателя на Съдийската колегия по граждански дела на Върховния съд и на заместник-главния прокурор и поради това не са ефективни средства за защита по смисъла на ал. 1 на чл. 35 от Конвенцията“.

Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи предвижда строго временно условие: жалбата до Европейския съд по правата на човека трябва да бъде изпратена в рамките на шест месеца. Моментът, от който започва да се брои шестмесечният период, може да бъде определен от различни събития.

Най-честият случай е, когато шестмесечният срок се брои от датата на последното вътрешно решение по съществото на делото.

В някои случаи няма вътрешни средства за защита, тоест няма процедура за подаване на заявление за защита на нарушеното право, тогава шестмесечният период се брои директно от момента, в който правото е нарушено.

Условието за основателност на жалбата е може би най-трудното за заявителя. На първо място, това се обяснява с факта, че до Европейския съд по правата на човека може да се обърне само ако са нарушени правата, предвидени от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, а до Комитета по правата на човека на ООН - в случай на нарушение на правата, гарантирани от Международния пакт за граждански и политически права.

правата

Жалбоподателят може да се обърне към председателя на Европейския съд с молба да не разкрива данните му и да не ги предава на правителството, ако има причина да смята, че правителството може да използва тези данни, за да влоши положението му. В този случай във всички документи на Съда жалбоподателят е обозначен с някаква буква.

И накрая, последният критерий за допустимост е повторението на жалбата.Европейският съд по правата на човека няма да разглежда жалба, която вече е била предмет на неговото разглеждане, а също така е била предмет на разглеждане от друга международна правна инстанция, по-специално от Комитета по правата на човека на ООН. Повторението на жалбата означава, че жалбата е подадена от едно и също лице, срещу същата държава, при същите обстоятелства, които вече са били разгледани от Съда както по въпроса за допустимостта, така и по същество.

В същото време Комитетът по правата на човека на ООН има право да разглежда жалби, които вече са били подадени в Европейския съд по правата на човека, но са обявени за недопустими по някаква причина, особено ако причината за обявяване на жалбата за недопустима е пропускането на 6-месечен срок или фактът, че нарушението е извършено преди 5 май 1998 г.