Основните етапи в развитието на хидрогеологията
От древни времена са известни различни начини за използване на подпочвените води. В древността се правят първите опити за обяснение на природните хидрогеоложки особености, изказват се хипотези за произхода на подземните води и др.
Обикновено първият етап в развитието на хидрогеологията може да се счита за епохата на M.V. Ломоносов, който даде научно обяснение на много природни явления, включително тези, свързани с дейността на подземните води. През 18 век се наблюдава бурно развитие на рудодобива в България. Водоснабдяването на минните заводи и борбата с подпочвените води в мини и мини (дренаж) придвижиха хидрогеоложката мисъл напред.
Вторият етап е свързан с бързото железопътно строителство и превръщането на България в началото на 20 век в най-голямата железопътна сила в света. Локомотивната тяга изискваше много вода и оттам търсенето на находища на подземни води покрай железопътните линии.
Третият етап се отнася до ерата на бързото хидротехническо строителство през годините на съветските петгодишни планове (30-60-те години на 20-ти век) в изпълнение на "плана на Ленин GOELRO". През този период въпросите за динамиката на подземните води са значително напреднали, теорията за филтрирането на подземните води при различни условия на изграждане на язовири и резервоари се развива.
Четвъртият (модерен) етап започва от средата на 20 век до днес. Той е свързан с огромен обхват на проучване и проучване на нефт и газ. Пробиването на дълбоки (до 4 км или повече) кладенци даде възможност да се разработят нови теоретични подходи в хидрогеологията, включително доказване на огромната роля на подземните води в образуването на естествени нефтени въглеводороди, в образуването, запазването и унищожаването на находища на нефт и газ. На същия етап започна ефективното използване на химическия и газовия състав от хидрогеолозите.подземни води за търсене на минерални находища от почти всички видове.
Системен подход в хидрогеологията
Класификация на модели на природни обекти.
Най-често срещаната е класификацията на 6 обектни модела:
1) Концептуален (концептуален) модел. Тя се основава на информация за най-общите, фундаментални идеи за обекта, тоест изграждането на първоначална хипотеза на общ план. Например геосферите на Земята, зоналността на подземната хидросфера. Концептуалното ниво на познание е оригиналното, по-общо, описателно. Моделите от по-висок порядък са не само описателни, но също така позволяват да се предвиди развитието на даден обект.
2) Диаграми - различни схеми, таблици, графики, които се използват широко в хидрогеологията.
3) Модел процес-отговор (резултат). Това е матрица, състояща се от процес "X" и неговия резултат "Y", например при излугване на скали с подземни води, при смесване на два вида подпочвени води с различен състав.
4) Детерминиран модел. Това е решението на различни диференциални уравнения, например при решаване на проблеми с динамиката на подземните води, при конструиране на количествени критерии за хидрогеоложка прогноза за съдържанието на нефт и газ и др.
5) Статистически модел. Изгражда се на базата на статистически данни. Колкото по-голяма е пробата, толкова по-надежден е моделът.
6) Стохастичният модел описва процесите по отношение на вероятностите за различни събития или параметри. Използва се при изследване на режима на подземните води и при извеждане на корелатите на смесване на различни видове води (уравнението на Огилви и др.).
Системни принципи в хидрогеологията.
В хидрогеологията има два методологически подхода: генетичен и системен. В първия случай сигурнопроцеси, които са ограничени, но имат право да използват всякакви параметри, т.е. те не подлежат на ограничения. Във втория случай е обратното. Но генетичният подход не се противопоставя на системния подход. Системата предполага задължително взаимодействие, реализирано чрез различни процеси. Например системата за равновесие на V.I. Вернадски.