Основните прилики и разлики между ISA и FSAD - Стандартизация на одиторските дейности
Българските федерални одиторски стандарти винаги са били създавани на базата на международни аналози. Подобен подход със сигурност е оправдан, тъй като международните одиторски стандарти се основават на дълбоки фундаментални познания и дългогодишен опит. Тази практика обаче има и своите недостатъци, по-специално поради факта, че много дефиниции и установени фрази, които отдавна се използват в бизнес обращението на международната одиторска практика, не винаги са широко използвани в България, а буквалният превод се тълкува двусмислено по отношение на местната финансова терминология. Освен това международните стандарти периодично се актуализират и усъвършенстват, а българските стандарти не винаги са в крак с този процес [11].
Федералните стандарти за одит бяха въведени и променени доста непоследователно, с различни тълкувания на едни и същи определения и термини, така че понякога е трудно да се разбере значението на някои правила и да се приложат правилно на практика.
Днес има ситуация, при която една част от федералните стандарти за одит почти напълно копират нормите на международните стандарти, докато другата част е остаряла и не съответства на международните аналози.
Последните приети федерални стандарти за одит почти напълно копират нормите на подобни международни стандарти за одит, които са приложими днес, например:
- FSAD 5/2010 „Отговорности на одитора за разглеждане на измама при одит“ (аналогично на МОС 240 „Отговорности на одитора в случай на измама при одит на финансови отчети“);
- FSAD 6/2010 „Отговорности на одитора за преглед на спазването от страна на одитираното лице на изискванията на нормативните правни актове по време на одита“(подобно на МОС 250 „Счетоводно отчитане на закони и разпоредби в одита на финансови отчети“);
- FSAD 7/2011 „Одитни доказателства“ (подобно на МОС 500 „Одитни доказателства“);
- FSAD 8/2011 „Характеристики на одита на финансови отчети, изготвени в съответствие със специални правила“ (подобно на МОС 800 „Специални аспекти: одит на финансови отчети, изготвени в съответствие с принципите за специална цел“);
- FSAD 9/2011 „Характеристики на одита на обособена част от финансовите отчети“ (подобно на МОС 805 „Специални аспекти: одит на индивидуални финансови отчети, специфични елементи, сметки и елементи от финансов отчет“).
Сред федералните стандарти за одит, чиито разпоредби се различават значително от подобни международни стандарти за одит, които са в сила днес, могат да се цитират такива стандарти като:
- FPSAD N 1 „Целта и основните принципи на одита на финансови (счетоводни) отчети“ (подобно на ISA 200 „Общи цели на независим одитор и провеждане на одит в съответствие с международните одиторски стандарти“);
- FPSAD N 2 "Одиторска документация" (подобно на МОС 230 "Одиторска документация");
- FPSAD N 3 "Планиране на одита" (подобно на МОС 300 "Планиране на одит на финансови отчети");
- FPSAD N 4 „Същественост при одита“ (подобно на МОС 320 „Същественост при планиране и извършване на одит“).
МОС 200, Общите цели на независимия одитор и провеждането на одит в съответствие с международните одиторски стандарти, е един от основните стандарти, към които се отнасят всички останали международни одиторски стандарти, което показва, че те трябва да се четат само във връзка с него. За съжаление, този стандарт, който определя основните отговорности на одитора, общите цели на одита и разкрива много ключови определенияодит, не е въведен в настоящия си вид в българските федерални стандарти.
Отделно си струва да се подчертае МОС 260 „Информационно взаимодействие с представители на собственика“, точният аналог на който не е в българските стандарти, но някои разпоредби могат да бъдат намерени частично в FPSAD N 22 „Съобщаване на информация, получена от резултатите от одита, на ръководството на одитираното предприятие и представители на неговия собственик“. Въпреки това обхватът на регулиране на ISA 260 е много по-широк от FPSAD N 22 и обхваща целия процес на информационно взаимодействие с представители на собственика по време на ангажимента, включително не само съобщаването на значима информация, получена от резултатите от одита, но също така, например, предоставянето в началото на ангажимента на информация относно планирания обхват и график на одита. Приложение 1 към ISA 260 също съдържа списък със стандарти, съдържащ специални изисквания, свързани с информационното взаимодействие с представители на собственика.
Сред другите международни стандарти за одит, които не са отразени в нормите на федералните стандарти, можем да назовем:
- МОС 265 „Съобщаване на информация за недостатъци в системата за вътрешен контрол на представители на собственика и ръководството на организацията“;
- МОС 450 "Оценка на неточности, установени по време на одита";
- МОС 810 „Задания за съставяне на становище по обобщения финансов отчет”.
Трябва да се отбележи, че съществува български стандарт, който няма международен аналог – FSAD 4/2010 „Принципи за външен контрол на качеството на работата на одиторските организации, индивидуалните одитори и изисквания към организацията на този контрол.
По този начин отличителните белези на международните одиторски стандарти са тяхната логическа систематизация и дрясна структура на представяне в сравнение с федералните стандарти за одит. Безопасно е да се каже, че изучаването на ISA е от голяма полза за разбирането на FSAD.