Определение на Московския градски съд от 20 юли 2015 г
При удовлетворяване на исковете Лазарева К.Т. до ОАО "Смоленска банка" относно признаването на договора за заем за недействителен, признаването на издаването на запис на заповед като въображаема сделка, прилагането на последиците от недействителността на сделките - да откаже.
Насрещни искове АД "Смоленска банка" към Лазарев К.Г. относно събирането на дълга по договора за заем за удовлетворяване.
Съберете от Lazarev K.G. в полза на Отворено акционерно дружество „Смоленска банка“ дълг по договора за заем в размер на ***, разходите за плащане на държавната такса в размер на *** и общо ***.
Въззивният представител Лазарева К.Т. - Журавлева Ю.В. по пълномощно моли за отмяна на постановените по делото съдебни решения и изпращане на делото за ново разглеждане.
В съответствие с чл. 387 от Гражданския процесуален кодекс на България, основанията за отмяна или изменение на касационните съдебни решения са съществени нарушения на материалния или процесуалния закон, които са повлияли на изхода на делото и без отстраняването на които е невъзможно възстановяването и защитата на нарушените права, свободи и законни интереси, както и защитата на защитените от закона обществени интереси.
Подобни нарушения не са допуснати от съдилищата на първата и въззивната инстанции при разглеждането на това дело.
В съответствие с чл. 153 от Гражданския кодекс на България сделките са действия на граждани и юридически лица, насочени към установяване, изменение или прекратяване на граждански права и задължения.
По силата на ч. 3 чл. 154 от Гражданския кодекс на България за сключване на договор е необходимо изразяване на уговорената воля на две страни (двустранна сделка) или на три или повече страни (многостранна сделка).
Както е установено от разпоредбите на част 1 и част 2 на чл. 167 от Гражданския кодекс на Руската федерация, невалидна сделка не води до правнапоследици, с изключение на тези, свързани с неговата недействителност, и е недействителен от момента на извършването му.
При недействителност на сделката всяка от страните е длъжна да върне на другата всичко, получено по сделката, а при невъзможност да върне полученото в натура (включително когато полученото се изразява в ползване на вещ, извършена работа или предоставена услуга), да възстанови стойността му в пари - освен ако законът не предвижда други последици от недействителността на сделката.
Съгласно чл. 170 от Гражданския кодекс на България Нищожна е мнимата сделка, тоест сделката, извършена само привидно, без да има за цел да създаде съответни на нея правни последици.
Нищожна е привидната сделка, тоест сделката, сключена с цел прикриване на друга сделка. За сделка, която страните наистина са имали предвид, като се вземе предвид съдържанието на сделката, се прилагат правилата, свързани с нея.
Въз основа на смисъла на горната норма, за да се признае една сделка за мнима, е необходимо да се установи, че към момента на сделката страните не са имали намерение да създадат правни последици, съответстващи на условията на тази сделка, характерни за сделки от този вид. В същото време предпоставка за признаване на мнима сделка е опорочаването на волята на всяка от страните по нея. Една въображаема сделка не поражда никакви правни последици и, извършвайки въображаема сделка, страните нямат намерение да я изпълнят или да искат нейното изпълнение.
Въз основа на притворството може да се признае само тази сделка, която е насочена към постигане на други правни последици и обхваща различна воля на всички участници в сделката, т.е. привидна сделка е сключена с пълното съгласие на страните по сделката в случая, заемодателя и заемателя, като действителната цел на сделката, очевидно и за двете страни, не съвпада със законовата. На престорено съществосделка, следва, че страните не са имали намерение да я изпълнят още в момента на самата сделка.
Въз основа на анализа на разпоредбите на параграф 1 на чл. 170 от Гражданския кодекс на Руската федерация, страните, които извършват въображаема сделка, правят това само привидно, знаейки предварително, че тя няма да бъде изпълнена; при въображаема сделка страните преследват цели, различни от предвидените в договора, и волята не съвпада с действителната воля на страните. Съответно, за да се признае сделката за въображаема, е необходимо да се установи, че страните по сделката не са имали намерение да създадат съответните правни последици; страните реално не са осъществили сключената сделка и не са имали намерение да я изпълнят; не са възникнали предвидените от сключената сделка правни последици.
От съдържанието на алинея 2 на чл. 170 от Гражданския кодекс на България също следва, че привидната сделка трябва да бъде сключена между същите страни като завоалираната сделка, тоест за да се признае сделката за привидна, правно значимото обстоятелство е предметният състав на сделките.
Съгласно клауза 2.3 от договора, лихвите се изплащат ежемесечно, за пълен календарен месец, не по-късно от последния работен ден на месеца.
Клауза 2.5 от споразумението предвижда, че в случай на нарушаване на условията за погасяване на кредита, плащане на натрупаната лихва, кредитополучателят е длъжен да заплати увеличена лихва в размер на 0,3% от размера на дълга за погасяване на кредита и / или да плати натрупаната лихва, за всеки ден на забавяне на плащането.
В съответствие с клауза 5.1 от договора за заем, заемодателят има право да поиска предсрочно погасяване на заема и плащане на лихва за времето на действително използване на заема, ако заемополучателят не спазва условията на това споразумение.
В подкрепа на посочените изисквания за признаване на договора за заем за недействителен Лазарев К.Т. се позовава на факта, че паричните средства в размер на *** RUB. по сметка N ***получени от личната му сметка N 45507810800020100241 и са посочени като плащане по договора за дялово участие в строителството, нито едно плащане за плащане на лихва по заема Лазарев К.Г. не е представил, ответникът самостоятелно е извършвал плащания за плащане на лихва и е подписвал вместо ищеца платежни документи, за да поддържа реалността на сделката. Също Лазарев К.Г. посочи, че при издаване на менителница страните не са сключили договор за продажба на менителница, не е съставен и подписан приемо-предавателен акт, тази менителница е издадена без такса, с цел извършване на взаимни разчети между взаимните задължения на ищеца и ответника при настъпване на падежа за погасяване на кредита и крайния срок за предявяване на сметката за плащане.
Отказвайки да удовлетвори исковете на Лазарев К.Г., първоинстанционният съд стигна до заключението, че няма основания за тяхното удовлетворяване. В същото време Съдът на първо инстанцията произлиза от факта, че аргументите на ищеца, че заповедта е въображаема транзакция, както и споразумението за заем е сключено, за да се прикрие друга сделка, а именно прехвърлянето на собствени средства от текущата сметка, не се потвърждава по време на делото. В допълнение, доказателства, показващи, че паричните средства в размер на *** RUB. са лични средства на Лазарев К.Г., пред първоинстанционния съд също не са представени.
При разрешаването на насрещните искове на OAO Smolensky Bank първоинстанционният съд изхожда от следното.
Първоинстанционният съд констатира, че Лазарев К.Т. не са изпълнени надлежно поети задължения,не погасява заема, не плаща лихва по заема, което Лазарев К.Г. не беше оспорено.
Дълг Лазарева К.Г. по договора за заем, съгласно изчислението, предоставено от OAO Smolensky Bank, е ***, от които *** RUB. - размера на главницата, *** - размера на дълга по лихвите, *** - увеличената лихва за забавено погасяване на натрупаната лихва.
Като взе предвид установените по делото обстоятелства, първоинстанционният съд е стигнал до извода за възстановяване на Лазарева К.Т. в полза на АД "Смоленска банка" дълг по договора за заем в размер на ***.
Съдийската колегия, проверяваща решението на съда по жалбата, се съгласи с изводите на първоинстанционния съд.
При тези обстоятелства съдебният състав отхвърли доводите на Лазарев К.Т. че сметката е издадена с цел извършване на взаимни разчети между взаимните задължения на ищеца и ответника към падежа на погасяване на кредита и крайния срок за предявяване на сметката за плащане, тъй като посочените обстоятелства не се потвърждават от материалите по делото.
Изводите на съдилищата по доводите на жалбоподателя са правилни, мотивирани и не са оборени по същество с жалбата.
В жалбата жалбоподателят се позовава на факта, че въпросът за назначаване на почеркова експертиза с цел проверка на автентичността на подписите на Лазарев К.Г. и Лазарева Н.Ю. на касови бележки за извършване на плащания по договора за кредит, съдебният състав не е бил поставен на обсъждане. Тези обстоятелства не могат да послужат като основание за отмяна на постановените съдебни решения с оглед на следното.
От протокола за съдебно заседание на апелативния съд (л.д. 151-155) не се вижда представителят на Лазарева К.Т. - Журавлева Ю.В. чрез пълномощнике подадена молба за назначаване на почеркова експертиза.
В съответствие с чл. 67 ГПК съдът преценява доказателствата по свое вътрешно убеждение, основано на всестранно, пълно, обективно и непосредствено изследване на доказателствата по делото. Нито едно доказателство няма предварително определена сила за съда. Съдът преценява относимостта, допустимостта, достоверността на всяко доказателство поотделно, както и достатъчността и връзката на доказателствата в тяхната съвкупност.
В съответствие с част 2 на чл. 56 от Гражданския процесуален кодекс, съдът определя кои обстоятелства са от значение за делото, коя страна трябва да ги докаже, поставя ги за обсъждане, дори и страните да не са се позовавали на нито едно от тях.
Освен това първоинстанционният съд, отказвайки да удовлетвори иска на Лазарева К.Т. изхожда от факта, че аргументите на Лазарев К.Т. че записът на заповед е измислена сделка, както и договорът за заем е сключен с цел прикриване на друга сделка, а именно превод на собствени средства от разплащателната сметка, не се потвърди в хода на съдебното следствие.
Така доводите на касационната жалба, че представителите на банката самостоятелно са внесли средства за погасяване на дълга по договора за заем, сключен с Лазарев К.Т. не може да бъде признато за основателно, тъй като материалите по делото не са обективно потвърдени. Представител Лазарева К.Г. - Журавлева Ю.В. по пълномощник в съдебно заседание на Апелативния съд посочи, че Лазарев К.Т. и Лазарева Н.Ю. касови ордери (дело лист 126-150) не са подписани, което не опровергава изводите на съдилищата и не може да служи като доказателство, че представителите на банката самостоятелно са внесли пари в бройсредства на касата за Лазарев К.Г.
Така доводите на касационната жалба са насочени към оспорване на изводите на първоинстанционния и въззивния съд, не съдържат обстоятелства, които да се нуждаят от допълнителна проверка, не могат да послужат като основание за отмяна на съдебното решение и определението на съдебния състав, тъй като са насочени към различна преценка на доказателствата.
Не са установени съществени нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяване на обжалваните съдебни решения.
Въз основа на изложеното, ръководейки се от чл. 381, 383 от Гражданския процесуален кодекс на Руската федерация,
Московски градски съд A.AND. Клюев