Особености на пасивацията като граматическо явление

Извършена работа през 1999 г

Особености на пасивизацията като граматическо явление - секция Езикознание, - 1999 г. - Структурно-семантични и комуникативни особености на пасивните конструкции в текста Features of Passivization as a Grammatical Phenomenon. Гледайки категорията.

От определена гледна точка става дума за една и съща фраза, където глаголът установява еднакви отношения с две GN. И ако можем да разгледаме съотношението на фрази като Ses craintes incessantes ont décoloré un peu ses cheveux - Ses cheveux avaient été un peu décolorés par ses craintes incessantes. Г. Мопасан, стр. 124 тогава в този случай можем да говорим за такова явление като пасивация.

Това е ново явление, което представлява процес на преминаване от активна форма към съответна пасивна.

Разглеждайки явлението пасивация като ново и малко проучено явление, изглежда уместно да се опрем на концепцията на френския лингвист Д. Менгено 136 и да опишем това явление в две посоки, като обърнем внимание на необходимостта от А дисиметрична операция и Б Интерпретация на пасив.

Пасивът често се описва като резултат от две симетрични операции, преместване на директния обект в позицията на субекта и понижаване на субекта в позицията на агентивния обект. В действителност симетрията не съществува.

И тук могат да бъдат разграничени няколко причини - много твърдения относно прякото допълнение нямат противоположно значение на пасивното - прякото допълнение на активната структура напуска обичайната си позиция, докато GN, обикновено заемайки позицията на субект, става GP на обстоятелството с предлога пар - присъствието на агентивния обект е факултативно.

Особено в устната реч повечето пасивни изказвания са лишени отагентивните допълнения, които използват предлога de в значението на тези твърдения, са по-малко агентивни от тези, използващи предлога par. Това могат да бъдат речеви обрати, които се използват изключително рядко с някои глаголи като aimer, regretter.

Пасивът позволява морфологична модификация на глагола, който се използва във формата ktre минало причастие. Тази комбинация от глагола ktre и миналото причастие не е запазена в страдателния залог и често се среща с непреходните глаголи je suis venu, Paul est parti или в местоименната форма на преходните глаголи il s est lavй 136 . Както можете да видите, различните употреби на спомагателния глагол ktre изключват наличието на пряк обект.

По отношение на синтаксиса пасивът често се описва като двоен процес, т.е. издигане на прякото допълнение в позицията на субекта и преместване на субекта в позицията на агентивния обект. Това представяне е погрешно, тъй като пасивна конструкция без агентивно допълнение се смесва с безлична пасивна конструкция. Говорейки за такова явление като пасивация, отбелязваме добре известната роля на глаголите, които могат да имат пасивно значение, така наречените пасивни, които могат да се използват в пасивния залог, което отбелязахме в раздела Структурна оригиналност на пасивните конструкции и семантичната оригиналност на глаголите в тях. We can only add that all direct transitive verbs are not passivables and highlight some more groups of these verbs 136 143 - except for the verbs avoir, comporter, contenir - verbs of measurement peser, valoir - verbs of the mode of action comporter, contenir, comprendre - attributive verbs ktre, devenir, rester, but also such verbs as représenter u constituer, having a related meaning - verbs,обозначаващ миризмата на sentir, embaumer.

Имайте предвид, че много глаголи се използват в преносен смисъл Ce toit craint l eau - словесни изрази faire les pieds, prendre son temps, prendre la mouche, tenir la route, faire son beurre, където GN заема позицията на обекта и се комбинира с глагола - глаголи за състояние ktre, devenir, които са придружени от GA. Тези глаголи обикновено не могат да се използват с агент, който би позволил извършването на определен процес, с други думи, да играе ролята на агентивен обект.

Невъзможността да се използва в пасивна форма може да възникне и поради някои номинални и аспектни определения.

Пасивизацията възниква по-често при индивидуализиране на субекта на пасивната конструкция. В този случай най-добрият вариант е общото тълкуване. Можете значително да промените възможността за пасивиране, като промените дефиницията на субекта и неговия глагол, като поставите изявлението в една или друга позиция в текста, като използвате ударение.

B Тълкуване на пасив. От тълкувателна гледна точка пасивната структура е комбинация от две несъвместими отношения. Това е така, защото GN на субекта се тълкува едновременно като комбинация от глагола ktre и като обект на глагола, използван като минало причастие. В този случай считаме - описанието на състоянието ktre, придружено от минало деятелно причастие, което има статус GA, показва, че субектът е представен не като агент, а като опорна точка - израз на процеса, действието е изразено с глагол с помощта на минало деятелно причастие, т.е. в една фраза се използват глаголът ktre и глаголът, изразен с минало причастие.

Страдателният израз има повече или по-малко постоянно процесуално значение.характер. Достатъчно е да се използват също обстоятелствата на агента, изясняването на времена или места, за да се определи евентуалният характер на изявлението.

Помислете за примера на L arme elle-mkme est travaillé par nos rkves. A.Maurois, p.9 описва състояние, докато в случая с elle est tres emballеe elle est tres emballеe par mon roman става дума предимно за събитие, свързано с определени обстоятелства. Като се имат предвид тези два случая, очевидно е, че разпределението на значението между тях варира в зависимост от твърденията. Ако във фразата не се използват обстоятелства и се изразява и агентивен обект, тогава тя има, следователно, статичен характер, т.е. изразява състояние, при което се установява връзка между субект и атрибутивна GA. Но ако във фраза се използват обстоятелства, тя има процесуален характер и може да се говори за истинското значение на пасивна фраза, която е точно обратното на активно изявление, където се изразява резултатът от събитие, а не състояние.

Глаголът partager принадлежи към групата на глаголите, които образуват изменението на обект, употребени в сегашно време със спомагателния глагол ktre. Неопределеният глагол partager изразява процес, свързан с настоящето.

Обектът на agent par la spectaculaire се изразява с одушевено име с определителен член, въведен с предлога par. Въпреки това пасивните конструкции, използващи агентивно допълнение, могат да имат стойност на ефективност La première des deux demeures, en venant de la station d eaux de Rolleport etait occupée par les Tuvache, qui avaient trois filles et un garzon. Г. Мопасан, стр. 116 . Пасивната конструкция на фразата има структурата SN2 est V par SN1 la première etait occupée par les Tuvache. deux demeuresПредметът la première des deux demeures е изразен с оживено име.

Глаголът заема се отнася към група глаголи, обозначаващи притежание на обект, използвани в минало време със спомагателния глагол ktre. Неопределеният глагол occuper в сложното време образува страдателен залог и подчертава процеса, довел до този резултат.

В линейно време ограничителният глагол occuper трансформира линейно действие в точково, конструкцията ktre participe passй показва не процеса, а крайната точка на процеса, т.е. резултат, който се отнася до времето, посочено от глагола ktre. Добавката на агенса par les Tuvache се изразява с оживено име с определителен член, въведено с предлога пар. Je fus réveillé par une rafale, qui secouait l appareil si fort que je le crus decroché de son fragile support. A. Maurois, p. 148 . Пасивната конструкция на фразата има структурата SN2 est V par SN1 je fus réveillé par une rafale.

Субектът je се изразява с местоимението от първо лице единствено число.

Глаголът réveiller принадлежи към групата на глаголите, обозначаващи промяната на обект, използвани в минало време със спомагателния глагол ktre. Ограничителният глагол réveiller в сложното време, образувайки пасив, подчертава процеса, довел до този резултат. В линейното време ограничителният глагол réveiller трансформира линейно действие в точково, конструкцията ktre participe passé показва не процеса, а крайната точка на процеса, т.е. резултат, който се отнася до времето, посочено от глагола ktre. Обектът на агенса par une rafale се изразява с неодушевено име с определителен член, въведено с предлога par. Отново трябва да се отбележи, че глаголът играе основната си роля. Във връзка с пасивацията глаголите нарперфекти, при които процесът е към своя край fermer, naоtre, имат отличително значение от глаголите, наречени несвършени форми, при които процесът може да продължи, с изключение на външни обстоятелства suivre, наблюдател. Свършените глаголи без агентивен обект описват състояние, което е резултат от завършен процес.

От друга страна, използването на глаголи от несвършен вид предполага изрично отсъствие на агента.

Тези определения варират според принципа, който се взема предвид - само формата на глагола или семантичното отношение, свързващо субекта и глагола, или отношението между глаголите като ядро ​​на изречението и неговите актанти. 2. Лексиката има известно влияние върху формирането на пасивна конструкция, поради което е препоръчително да се изучават глаголите като елементи на словесната лексика в изреченията, тъй като глаголът, като горната част на изречението, обозначава ситуацията на това изречение.

С помощта на глаголи се формират някои конструкции, които използват директен обект, което ви позволява да дефинирате глагол чрез обекта на директна конструкция. 4. Организацията на пасивното изречение трябва да се разглежда от гледна точка на цялостен анализ на неговата структура, което ни позволява да изследваме синтактичните и семантичните характеристики в съвременния френски език. На синтактично ниво се определят синтактичен субект и синтактичен предикат. 5. Характерно е системното описание на синтаксиса на изречението.

В съвременния френски пасивната конструкция използва структура, състояща се от три основни компонента - субект, предикат, обект, което позволява изразяване на субект-обектни отношения. В някои случаи обектът в пасивна форма се нарича обект на агента и се изразява с предлозите par и de.За пълно описание на пасивната структура на изречението трябва да се вземе предвид структурата на значението на изречението или семантичната структура, чийто обект е изграждането на семантичния модел на изречението.

Голям брой фрази в съвременния френски език нямат обект агент. Те се наричат ​​незавършени или незавършени. 6. Категорията на страдателния залог представлява връзката между активни и страдателни форми, което ни позволява да разгледаме явлението пасивация, при което ядрената позиция на фразата е заета от глагол, който установява определени отношения с две GN. ГЛАВА 3 ТЕКСТООБРАЗУВАЩИ, КОМУНИКАТИВНИ И ПРАГМАТИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СТРУКТУРИТЕ С ПАСИВ