От четирите страни
От четирите страни, Без граници, Летят ветрове и врани, Да, листата са ято птици.
И аз съм прикован към земята, Обут в мъки, Тъга окова крилете ми, Не бъди тъжен, тогава бих се реел
Да, към небето, да към красивото, Където слънцето грее ясно, Където вятърът е мой спътник, Летя по-бързо от облаци!
Летя към теб, мила! За теб, ти просто ме изчакай! Летя към тебе като сокол, Четиридесет белокрил.
Към теб летя, сърце мое! Животът ми е мимолетен, Раздялата е по-лоша от смъртта, Не си видял сълзите ми!
За теб аз съм в далечна земя, Летя, въпреки че пътят не е лесен, Където слънце грее ярко, Там, където любовта е гореща!
Къде са твоите нежни ръце, Очите ти са безкрайни, Къде си толкова нескромен Беше тъмна нощта!
Летя към теб, мила! Да, бързокрила птица. Летя към теб в клетка, Свободата е като смърт за мен!
Летя към теб, мила! С надежда, че ще се смилиш, Ще смекчиш присъдата си, Забрави сълзите от кавги!
Но ти беше жесток, Роден, но далечен, Напразно при теб бързах, Страшна екзекуция ме заплашва!
Ти затвори прозореца си, Не ме пусна да вляза. Връщане с полет до дома? Съдбата ми е извратена!
У дома? Където студът е свиреп, Земята е обвита в сняг, Мъката се вихри като виелица, Там се въртят снежинки от сълзи!
Така ли ми е писано? По дяволите с такава съдба! Реших, така или иначе, ще летя в прозореца ти!
Сгънах бързите си криле И с камък надолу, но от високо аз, Да, с гърди о стъкло, Счупих прозореца ти.
Ранен в краката ти, Паднал, облян в кръв, Изведнъж роза цъфна, Това беше моята кръв, която течеше.
Течеше кръв, но алена, От сърцето, но уморена. Уморен от лъжи. По дяволите с такъв живот!
От сърцеостарял, Да от любов изгоряла, Убита от величие - Смъртоносна самота!
Аз съм пленник на смъртта, Гледам през булото, И виждам, че се усмихваш. Защо ми се подиграваш?
Те летят в твоята посока, да, Цяла нощ и до мълния, Моите мъки са врани, Не познаващи граници.