Занаяти за приказката Гъски-лебеди
Кликнете върху шаблоните за уголемяване!
Лебедови гъски
В едно село бащата и майката имали дъщеря Альонушка и малък син Иванушка. И тогава един ден родителите се събраха да работят на полето.
„Слушай, дъще“, каза майката. - Оставаш за домакинята до вечерта. Бъди умен, гледай брат си, не бягай от двора!
Родителите си тръгнаха и момичето забрави, че е наказано. Тя сложи брат си на тревата и изтича на улицата, играеше, отиде на разходка. И тогава долетяха лебедови гъски, вдигнаха Иванушка, отнесени на силни крила.
Альонушка се върна, но няма брат! Ахна, втурна се да търси - никъде! Звъни, звъни, избухва в сълзи - братът не отговаря!
Тя изтича в открито поле - само тя успя да забележи лебедови гъски в далечината, те изчезнаха зад тъмна гора.
Хората отдавна говорят за гъските лебеди, че крадат малки деца и ги водят в колибата на Баба Яга. Момичето се досетило, че са откраднали брат й, втурнало се след него. Вижда, че има печка.
- Кажи ми, печко, къде летяха гъските лебеди?
- Яжте моя ръжен пай, ще кажа.
- Не, баща ми не превежда жито! Печката не каза къде да търся гъските.
Альонушка изтича по-нататък, срещна ябълково дърво.
- Ябълково дърво, ябълково дърво, кажи ми, къде летяха гъските?
- Яж ми горската горска ябълка - ще кажа.
- Не, градината на баща ми е пълна със сладки клони
Альонушка тича по-нататък, тя се изпречи на млечна река-желе брегове.
- Знаеш ли, река, къде летяха гъските лебеди?
- Отпийте от моето желе с мляко - ще кажа.
- Няма, баща ми няма къде да сложи сметаната!
Дълго тичаше Альонушка през ливадите и се луташе през гората,но видях само колиба на пилешки крака на поляна. В него Баба Яга топли печката. Лебедовите гъски почиват на езерцето. А под прозореца Иванушка седи на пейка и си играе със златни ябълки. Сестрата се промъкна тихо, грабна брат си и го отнесе. И гъските се втурнаха след цялото стадо: те са на път да настигнат, къде да отидат?
Млечна река тече - желе брегове.
- Майко река, скрий ме!
- Изяж ми желето!
Няма какво да правя, яж. Реката го скри под брега, гъските прелетяха. Альонушка излезе, благодари на реката и отново хукна с брат си на ръце. И гъските се върнаха, летяха към. Какво да правя? Альонушка изтича до ябълковото дърво.
- Ябълкова гълъбице, скрий ме!
- Опитайте моята горска ябълка! Момиче, побързайте с парче или две
погълнат. Ябълката го покри с клони, гъските прелетяха.
Альонушка излезе и отново тича с брат си, а гъските са точно там, бият крилата си и виж брата от ръцете ще бъде изтръгнат! Альонушка едва изтича до печката.
- Печка-майко, скрий ме!
- Яжте моя ръжен пай!
Альонушка опита пая и тя самата
скрит във фурната. Гъските летяха, летяха, викаха, викаха и отлетяха без нищо.
Альонушка и брат му се прибраха у дома, а след това баща му и майка му се върнаха от полето. Те се скарали на дъщеря си, но бързо простили. И дъщеря ми обеща винаги да им се подчинява в бъдеще.