Отговори на въпрос 11
Проблеми на българския национален характер в Бунинова тв
Подобно на Белов, Ив. Бунин показва съдбата на българското село и българското селячество в напрегнати исторически моменти. В разказите "Весел двор" и "Захар Воробьов" И.А. Бунин осмисля живота на българския народ след революцията от 1905 г., знаейки добре, че няма съществени промени в съдбата на селянина, затова в тези творби Бунин се фокусира върху тежкото положение на селото и разкрива самобитността на българския характер.
Ив.Бунин дълго време мисли за противоречията на българския национален характер, но особено ясно ги очертава в дневниковите си бележки от 1919 г.: "Сред народа има два вида. В единия преобладава Русия, в другия - Чуд, Меря. Но и у двамата има страшна промяна в настроенията. Самият народ си каза: "От нас, като от дърво, - и тояга, и икона," - според обстоятелствата, за това кой обработва това дърво." [ 3 ]
Ако определението за "Рус" включва понятията за смирение, рационалност, себеотрицание, тогава "Чуд" трябва да се разглежда като спонтанен, своеволен, неуравновесен народен тип.
Тези два вида герои - "Рус" и "Чуд" - ще разгледаме на примера на историите на Ив. Бунин "Весел двор" и "Захар Воробьов"
В един от шедьоврите на таланта на Бунин, разказът "Весел двор", са дадени две начала на българския национален характер, персонифицирани в образите на Анися и Егор. Анися е типът жена-майка, на която Бунин се възхищава в своите писания. Тя смирено приема всички трудности на живота и търпеливо ги понася. В този женски образ писателят олицетворява многострадалния, кротък, издръжлив български човек.
Пълната противоположност на Анися е нейният син Егор. „Той е белезникав, широк,тя е суха, тясна, тъмна, като мумия; порутена понева виси на тънки и дълги крака. Той никога не си събува обувките, тя винаги е боса. Той е болен целият, тя никога не е боледувала през целия си живот. Той празен приказлив, ту страхлив, ту, с когото можеш, дързък, нахален, тя мълчалива, дори, покорна. Той е скитник, обича хората, разговорите, пиенето, - ето, ето, само денят да мине. И животът й минава във вечна самота, седнала на пейка, в постоянно усещане за дърпаща празнота в стомаха. "[2, 240]. Тя мислеше, че синът й ще дойде на себе си, но "той не призна нито семейството, нито собствеността, нито родината" [2, 240]. Егор Минаев е своеволен, психически опустошен, той е лишен от всякаква привързаност, безпомощен пред живота, оттук чувството за безнадеждност и съзнателен импулс за самоубийство.
Най-важното качество на българския характер, формирано от вековния бит на народа, трябва да се смята смирението. Но не само смирените старци олицетворяват най-добрите качества на българската душа. В повестта "Захар Воробьов" пред нас е героичен селянин, в който са въплътени патриархални черти, изчезващи в сблъсъка с влиянията на настъпващата нова епоха.
Външният вид на Захар отразява характеристиките на древността: "Той беше червеникаво-руснак, брадат и толкова по-висок, по-голям от обикновените хора, че можеше да бъде показан. Самият той се чувстваше принадлежащ към друга порода от другите хора в старите времена, казват, че има много като него, но тази порода е преведена. , 29].
Захар е силен, волеви характер, изпълнен с жажда за живот и в същото време българин, който не познава граници в нищо.
В характера на Захар Воробьов има тъмни и светли страни на човешката душа.Силата на неговата природа се сблъсква с безразсъдството, той не намира приложение на своята героична сила, което води Захар до смъртта.
Противопоставящи се на 3. Воробьов са малки хора - кочияшът, полицаят и Альошка, които завиждат на силата и благосъстоянието на главния герой на историята.