Откъде идва отвращението защо човек може да го изпитва към най-безобидното на пръв поглед
Към безобидни неща - това е към какво например? Това е разхлабено понятие. Баба ми е лекар, така че изобщо не е гнуслива. Тя може лесно да измие гнойни рани, да ги нареже, да ги докосне. Една приятелка от същия сериал, тя лесно може да пъхне два пръста в устата на човек, така че човек да повърне, ако се почувства зле, дори няколко пъти. И възможностите ми се изчерпват с донасянето на леген. Защото ми е неприятно. Не обичам чужди язви, никакви рани, когато се берат. Не мога да го гледам, камо ли да го пипна. Никога не пийте с никого от една чаша, защо? Защото някои хора нямат представа какво е устна хигиена, а някои хора имат лош дъх, защото имат стомашни проблеми. Да не говорим за куп бактерии. За мен е неприятно да оближа вилица след някого, където остават слюнката и бактериите на човек, заедно с неприятна миризма. Чуждите косми по цялата баня например също не са приятно удоволствие. Те могат да бъдат мръсни и гадни, докоснете ги с ръце, за да ги почистите - не, благодаря. Точно както чуждите кърпи, чуждите дрехи, особено бельото. Всичко е твърде лично и интимно, за да го дадете в нечии ръце, дори ако са били измити 15 пъти със сапун и вода. Между другото, много хора не си мият ръцете и са ужасно вбесени, когато седят на фотьойл или на диван (и още повече на легло) в мръсни дънки, в които седят на пейки близо до входа, където бездомните прекарват нощта, или в метрото. Вече трепери при мисълта колко много мръсотия има и тогава лягаш там с чистото си тяло.
Отвращение е защитен механизъм, който възниква на подсъзнателно ниво. Неприязън към нечистотата, защото тиразбирате колко много бактерии може да има, пренебрегването на отпадъчни продукти, рани, трупове и други неща е продиктувано от същото. Желание да се предпазите от всякакви инфекции.
Като опция - устойчивост на намеса в личното пространство. (Не яж храната ми, не пипай нещата ми и т.н. Нещо, което е лично за човек)
Разбира се, има и патологични отклонения - мизофобия, например. Когато човек ужасно се страхува от мръсотия. Друго отклонение е липсата на отвращение, когато човек не се страхува да не се отрови, да не се зарази (и най-често това се случва с него)