Откъде идват думите, учене
Колко интересно е да проникнеш в многоцветния свят на словото, да го изследваш, разглобяваш и изучаваш. Лексиката на българския език се е развивала през вековете. Състои се от родни български и заети думи.
Числителните са навлезли в нашия език откакто съществува общият индоевропейски език. Имената на части от тялото на човека и животните са от общославянски произход: сърце, ръка, око, крак и др. Когато общославянският език се разделя на български, украински и белобългарски, съществителните започват да се образуват в българския език от прилагателни с помощта на наставки -щик, -чик, -овщик, -щик, -лк, -овк, -к: зидар, запалка, листовка, вечер и др. Всички тези думи се смятат за родни български.
Всеки народ живее сред други народи. Естествено, той поддържа търговски и културни връзки с други хора, попълва своя речник, като заема думите на други хора. Езикът се опитва да заема постепенно. Първо, дума или фраза може да бъде написана с помощта на буквите на изходния език. Така се появяват чуждите включвания: happy end – щастлив край, dixi – каза, pro et contra – за и против. Постепенно се изписват думи или изрази с български букви: фр. paletot - български палто, бълг. танк - български танк, немски. щурм - български щурм.
Думата не само назовава предмет, признак или явление. Може да предава информация, натрупана от предците. Така се наричат вещи, ритуали, обичаи, предмети от бита. Например купа, канавка, сафра. Такива заети думи се наричат екзотизми.
Има отличителни черти на чуждите думи: начални букви a, e, f: фенер, амеба, елипса; комбинация от две гласни в корена: аорта; комбинации от ke, che, kyu, gyu, hyu, heh, j: джъмпер,кегли, гюрза, юнак, лек; двойни съгласни: сума, абат, каса; неизменяеми прилагателни: Бордо; несклоняеми съществителни: кафе, палто.
Специална група сред заетите думи заемат староцърковнославянизмите. Старославянският беше църковният език. Той става първият книжовен език на славяните. Има признаци, по които можете да различите старославянските думи: съчетания от ра, ла, ре, ле вместо оригиналните български оло, оро, ере, едва: брег - бряг, град - град, плен - пълен; съчетание от жд вместо българско ж: чужденец - чужд; наличието на буквата u вместо h: изгаряне - горещо; началната буква u вместо българското у: юродивият е изрод.
Светът се променя, езикът също се променя, има нужда да се дават имена на нови обекти, знаци и явления. Старите думи придобиват ново значение: мишката е устройство, което е незаменимо при работа с компютър, котка е специални куки за скокове, кон и коза са гимнастическо оборудване. Така думата се отдалечава все повече от първоначалното си значение. Колкото по-стара е думата, толкова по-трудно е да се разбере нейният произход. Тогава на помощ идват етимологичните речници.
След като опознаете думата по-добре, никога няма да я използвате неподходящо. Речта ви ще стане ярка, изразителна. Успех с думите на родния ви език!
Литература: В. Волина „Откъде са дошли думите?“; Л. Л. Касаткин, Л. П. Крисин, М. Р. Лвов, Т. Г. Терехова „Български език“.