Отваряне на фарингеални абсцеси
Показания.Необходимостта от достъп до фарингеалните лимфни възли възниква, когато в тях има гнойни огнища, които заплашват животното с асфиксия.
Оперативна техникаОперативен достъп до ретрофарингеалните лимфни възли, както и до въздушния сак, се осъществява през разрез, минаващ под външната максиларна вена (виж стр. 208).
След отделяне на периларингеалното пространство с пръст и намиране на стената на гнойния фокус, той се отваря с троакар и през тръбата на последния се освобождава гной. След това дупката в стената на абсцеса се разширява под контрола на пръста с тъп скалпел и в кухината се въвежда дренаж от антисептична марля.
Ако при ретрофарингеален абсцес в паротидната област ясно се палпира огнище на подуване, абсцесът може да се отвори точно там, в рамките на триъгълника на Виборг. За да се избегне увреждане на слюнчените тубули, кожата се разрязва в хоризонтална посока със скалпел, след което се инжектира троакар в абсцеса и след освобождаване на гной каналът се разширява по тъп начин, като се разделят лобулите на паротидната жлеза.
Изкуствено прекъсване на функцията на паротидната жлеза
Техника на операцияЗа да се спре функцията на паротидната жлеза поради откриването на нелечими фистули в нея (или нейния канал), както и ретенционни кисти, разтопен вазелин или парафин се инжектира под налягане в системата на отделителните тубули на жлезата.
Когато фистулата е разположена близо до паротидната жлеза (в субмандибуларната област или в рамките на триъгълника на Viborg), инжекцията се извършва през фистулния отвор с помощта на тънка канюла, поставена в централния сегмент на канала. Ако фистулата е разположена в областта на бузата, по-добре е каналът да се разкрие в областта на триъгълника на Виборг по метода на Оливков.
Разрез с дължина 4-5 см се извършва успоредно на задния ръб на долната челюст, тръгвайки отго с 2,5-3 см (за по-добра ориентация трябва да повдигнете главата на животното). След дисекция на кожата, вентралния ушен мускул и свободната тъкан, раната се отваря с куки и каналът се освобождава чрез дисекция. След това каналът се нарязва с ножица, в него се вкарва канюлаи, под налягане се инжектира вазелин, загрят до температура 35-40 °.
Превържете централния пън. Тъй като крехките стени на канала лесно се разкъсват, не затягайте лигатурата много и използвайте тънки конци. Върху кожата и мускулите се прилага едноетажен възел.
По време на операция на ретенционна киста, нейното съдържание се отстранява две седмици след лигирането на канала.
Отстраняване на слюнчените камъни
Слюнчените камъни често се забиват близо до съдовия прорез или в областта на бузите. Спрямо камъка се прави разрез по дължината на канала. Камъкът се отстранява, в периферната част на канала се поставя канюла и мукозните тапи се измиват от него в устната кухина. На стената на канала се нанася непрекъснат шев с кръгла игла и тънък конец. Кожният разрез се затваря с възел.
Ако периферната част на канала е непроходима, се отваря изкуствен проход в устната кухина (виж стр. 175) или (ако камъкът е локализиран в субмандибуларната област) се предприемат мерки за спиране на функцията на паротидната жлеза.
Екстирпация на слюнчените жлези
Оперативна техника. При отстраняване на субмандибуларните и сублингвалните жлези при кучета, поради развитието на неоплазми в тях, трябва да се направи разрез с дължина P>-8 cm по линията, свързваща челюстната става с ъгъла на разклоняване на югуларната пяна. След отделяне на кожата, повърхностната фасция и ушния мускул (предварително инфилтриран с разтвор на новокаин) със скалпел, до 50 ml разтвор на анестетик се инжектира под паротидната фасция (от няколко точки).След това паротидната фасция се отваря широко с ножица и след разкриване на жлезата я отделя от околните тъкани, като се започне от задния ръб. Съдовете, проникващи в жлезата, се превързват с двойна лигатура (фиг. I6i).
При отстраняване на паротидната жлеза се прави разрез, успореден на цервикалния ръб на долната челюст. В противен случай процедирайте по същия начин, както при екстирпацията на субмандибуларната жлеза. Раната се затваря с частичен шев и се дренира с марля.
При конете пълната (тотална) екстирпация на паротидната жлеза е изключително трудна операция. Ето защо, в случай на увреждане на жлезата, по-добре е първо да се предизвика изкуствено прекратяване на нейната функция и едва след 2-3 седмици да се извърши частична екстирпация в засегнатата област.
При частична екстирпация на жлезата, разрезът се прави на мястото на патологичния фокус, успоредно на цервикалния ръб на долната челюст.
Неоплазмите се отстраняват в рамките на здравата част на жлезата, като се лигират всички повече или по-малко големи съдове. Кухината на раната се дренира и затваря с частичен шев.
ОПЕРАЦИИ НА ШИЯТА
Шията граничи отпред с темпоро-париеталната, паротидната и субмандибуларната област на главата, а отзад с областта на холката и лопатката (фиг. 167). На шията има: дорзална (мускулно-скелетна) и вентрална (езофагеално-трахеална) области - g. colli dorsalis et ventralis. Границата между тях минава по нивото на напречните крайбрежни процеси на шийните прешлени (по линията на горния контур на югуларния жлеб).
В дорзалната област на шията, от своя страна, има медианно-лигаментен отдел-r. nuchalis и латерално-g. г. colli laterales. Границата между тях е линия, свързваща предния ъгъл на крилото на атласа и черепния ъгъл на лопатковия хрущял.
В страничните секции се разглеждат гръбначният участък и мускулният триъгълник; граници междувървят по горния контур на брахиоцефалния мускул.
Дорзалната област на шията на нивото на гребена на тилната кост и първите два шийни прешлена условно се нарича тилна област - Mr. occipitalis.
На страничните повърхности на вентралната област на шията са така наречените югуларни жлебове.