Отваряне на очи и уши
Какъв ще стане човек и в каква посока ще се обърне историята, ако той ясно възприема света около себе си, а също така може да чуе истината сред много думи.Harry Potter World: Harry PotterHarry Potter Generic / / gen G Размер: Maxi Chapters: 18 Прочетено: 86265 Рецензии: 378 АбонаментаПредупреждения:OO, AU Начало: 22.05.11 Последна актуализация: 19.02. .12
Отваряне на очи и уши
Глава 2 (с отговор)
Колкото по-зле познавате фактите, толкова по-лесно е да си съставите собствено мнение. Неизвестен автор
Както Хари беше предвидил предната вечер, следващият ден започна с... вълна от писма, доставени от сови! Те бяха толкова много, че семейство Дърсли отново изпаднаха в истеричното състояние, в което бяха изпаднали предишната сутрин. Момчето беше изненадано за втори път - кой може да изпрати писмо с бухал? Откъде взеха толкова много птици и как ги накараха да носят пощата следобед?! Докато вуйчо Върнън тичаше с инструменти, заковавайки всичко наоколо и най-напред пощенската кутия, племенникът му успя тихомълком да измъкне едно писмо от цяла купчина същите. Те продължаваха да идват, докато по-възрастният Дърсли не уреди всичко. Затворен в килера, Хари успя внимателно да прочете злополучния вестник.
Край на POV на Хари
Ако роднините не бяха толкова нервни, Хари определено щеше да клони към първия вариант, но ... Да видим какво ще се случи по-нататък.
И продължението не закъсня - след случилото се с пощенската кутия Дърсли веднага отидоха на някакъв остров в океана, като взеха и своя племенник. Така Хари посрещна единадесетия си рожден ден в хижа, насред бушуващата стихия.
Е, честит рожден ден на теб, Хари! Както би казала Алиса, която е била в Страната на чудесата - случайно да е имало писмо оттам? -„Става все по-странно и по-странно! Все пак се съмнявах правилно - леля Петуния и вуйчо Върнън скриха, че съм магьосник! Еха! Но все пак е доста странно, че лесничеят на Хогуортс беше изпратен да ме въведе в магическия свят, нали? Целият толкова рошав, брадат, прилича на великан! Ако само в нашето училище са изпратили пазач или пазач в семейството на ученик. Това са глупости! Освен това той нахлу в нас през нощта, отгледа опашката на Дъдли, огъна пистолета на чичо си. Никой образован човек не би го направил! И то какви роднини! През целия ми живот родителите ми бяха хулени, които всъщност бяха могъщи магьосници. Това е! Нищо, девет месеца няма да ги видя. Жалко, че ще трябва да се върна при тях за лятото, но те са единствената ми връзка с майка ми ... Всичко, Хари, съберете се, утре ще видите вълшебния свят! И все пак ... Ами ако се събудя утре и това е просто шега?
Край на POV на Хари
А малкото момче, което посрещна единадесетия си рожден ден в раздразнени чувства, измърмори нещо и потъна в сън.
На сутринта странен лесовъд отвел младия магьосник в Лондон за училищни пособия. Честно казано, Хари беше объркан. Лондон? Къде точно в Лондон можете да скриете магически магазини? Такъв необичаен продукт със сигурност би заинтересувал другите и, разбира се, властите. Всъщност всичко се оказа просто: цяла вълшебна улица - Diagon Alley - с огромен брой магазини се криеше зад напълно обикновен бар със странното име „Пропукан котел“. И никой от минувачите дори не му обърна внимание!
За изненада на младия Потър, той едва не беше разкъсан на парчета в самия бар от развълнувани посетители, когато чуха забележката на Хагрид относнокоготой води на Диагон алея. Според неговия ескорт, Хари е известен! Оказва се, че той е унищожил най-великия тъмен магьосник в ранна детска възраст,който уби родителите си. Цялата страна се радваше и празнуваше деня на падането на най-мрачния магьосник, който тероризира цяла Англия. При опитите на момчето да разбере името на този магьосник, Хагрид измърмори нещо за Този-който-не-бива-да-се-назовава, че името му не се произнася и едва след много увещания го прошепна. Волдемор. Тогава младият магьосник реши да научи повече за тези събития и особено за това как той, едногодишно бебе, унищожи силен черен магьосник. В същия бар младият магьосник се срещна с бъдещия си учител по защита срещу Черните изкуства, професор Куиръл, намирайки го за малко странен. И сега, щом тухлите се разделиха, пред погледа на удивеното момче се появи Диагоналната алея. Тясната улица, с двуетажни и триетажни къщи, стоящи една до друга, беше пълна с хора в роби със средновековни шапки на главите. Всички бързаха да отидат някъде, голям брой деца се тълпяха около прозорците, настоявайки родителите им да купят това или онова нещо. Гласовете на много хора се втурнаха в небето над алеята, детски смях, нечий плач, музика, която се чуваше от някой магазин, хлопащи врати, тропот на колички по тротоара, фукане на сови в клетки - всичко това създаваше непрекъсната какофония от звуци. Лесничеят уверено дръпна спътника си за ръка към голяма сграда в самото начало на улицата.
„Ето, Хари, първо трябва да отидем до Gringotts Wizarding Bank, да изтеглим малко пари за пазаруване“, каза Хагрид с басов глас. - Но аз нямам пари - момчето се обърка, - а Дърсли никога не ми дадоха нито стотинка. - Нищо, Хари, всъщност родителите ти са ти оставили много пари, които са достатъчни както за образование, така и за пазаруване. - Страхотно! - Хари беше доволен от идеята, че има от какво да живее и без роднините си.
В банката, с помощта на гоблини, наследникът на Потър стигна до своя сейф и дълго време не можеше да се отдалечи отспектакълът на цяла планина от златни монети. Беше малко смутен от факта, че директорът на Хогуортс държеше ключа къмнеговиятрезор, дори и да беше най-могъщият магьосник на съвремието, съдейки по обясненията на Хагрид. Докато се възстановяваше и слушаше информация от адвоката на семейство Потър за паричната система на магьосниците, лесничеят продължи с втория гоблин по мистериозния случай на директора на Хогуортс. - ... Бях инструктиран да взема от сейф № 713 това, което ти беше поверено ... - това беше всичко, което Хари чу, когато Хагрид си тръгваше. „Скъпи…“ Хари погледна въпросително адвоката си. - Кука за захващане. - Скъпи Грипкук, ще бъдеш ли така добър да отговориш на някои от въпросите ми? - избухна на един дъх момчето, мислено зарадвано, че не напразно е решило да посещава уроци по етикет. „Абсолютно млад мъж“, изръмжа гоблинът, леко изненадан от учтивостта на толкова млад магьосник. - От какво се интересуваш? - Кажете ми, мога ли да оставя ключа от моя сейф във вашата банка? И тогава се страхувам да не го загубя в бъдеще.
- Това е доста често срещана практика сред магьосниците - обясни гоблинът - ключът често се оставя на нас и след това, когато дойдат в банката, преминават през процедурата за идентификация. След това връщаме ключа на законния собственик. „Тогава ще го оставя на теб“, реши Хари. - Вторият ми въпрос е следният - какво може да се направи, за да не ходите в банката всеки път, когато имате нужда от пари? - Можем, г-н Потър, да ви продадем бездънна чанта, която не може да бъде изгубена или открадната и ще бъде директно свързана с вашия сейф.
В резултат на това Хари стана щастлив собственик на портфейла, а гоблините запазиха ключа от сейфа. Хагрид се опита да обясни, че трябва да върне ключа на директора, но така и не успя. Младият Потър беше дори малко изненадан от такава упоритостпо отношение на чужди имоти.
Хагрид нямаше нищо против и след като посети магазин за пощенски птици, Хари стана горд собственик на доста голям гарван, който седеше тихо на рамото му и грачеше дрезгаво от време на време. Момчето реши да го нарече Мунин, единственото врано име, което Хари знаеше. Ако не греши, това беше името на една от птиците на Один. Самият гарван като че ли нямаше нищо против подобно прозвище.