памет. Василий Тредиаковски
Лично досие
Василий Кирилович Тредиаковски (1703 - 1769) е роден в Астрахан в семейството на свещеник. Учи в училище, където преподават католически монаси, а обучението се провежда на латински. След като напуска училище, по заповед на баща си той трябва да стане свещеник, но бяга в Москва и постъпва в Славяно-гръко-латинската академия. За академичен успех той е изпратен в Академията на науките в Санкт Петербург, откъдето скоро произволно заминава да учи в чужбина. Първо отива в Холандия, а след това пеша стига до Париж, където учи в богословския факултет на Сорбоната, учи също реторика, математика и философия. Владее перфектно френския език, започва да пише български и френски стихове, запознава се с френската литература. В Париж Тредиаковски получава финансова подкрепа от българския посланик Александър Куракин.
След като получава магистърска степен в Париж, Василий Тредиаковски се завръща в родината си през 1730 г. Назначен е в Академията на науките като студент, от 1733 г. става секретар на Академията на науките, а през 1745 г. с личен указ е професор по красноречие. Той става първият българин на тази длъжност. Паралелно с това се заема и с литературна дейност, като издава превод на галантния любовен роман на Пол Талман „Яздене към острова на любовта” с добавени негови стихове на български, френски и латински. Романът прави Тредиаковски моден писател, въпреки че духовенството го обвинява, че развращава младежта. Популярно стихотворение на Тредиаковски е „Стихи похвални за България“.
В Академията на науките през пролетта на 1735 г. Василий Тредиаковски изнася доклад за това как да се „приведе в ред” изкуството на стихосложението, а в края на същата година завършва трактата „Нов и кратък метод за съставяне на българска поезия с определения на досегашните правилни знания”. Същността на реформатаБългарското стихотворение, предложено от Тредиаковски, се състои в прехода от чисто сричково стихосложение към силабо-тоническо. В приложението към трактата има примери от всички възможни поетични жанрове по това време: ода, любовна елегия, мадригал, рондо, сонетни послания и други. По-късно Тредиаковски издава допълнено издание на съчинението (1752 г.), както и друг труд по теория на стихосложението – „За древната, средната и новата българска поема“ (1755 г.).
В същото време Тредиаковски изпълнява задълженията на придворен поет, пише оди по повод важни събития от живота на императорското семейство, други стихове и подготвя преводи от италиански оперни либрета и пиеси. През 1740 г. му е възложено да композира стихове за известната клоунска сватба в Ледената къща. Министърът на кабинета Артемий Волински беше недоволен от стихотворенията и лично преби Тредиаковски, а след това поетът беше арестуван, бит втори път от слугите на Волински и принуден да композира и запомня нови стихотворения за една нощ. Когато Тредиаковски отиде да се оплаче на Бирон за произвола на Волински, Волински, след като го срещна в чакалнята на Бирон, го победи отново. Тредиаковски беше болен дълго време след побоя и, без да се надява да се подобри, написа завещание, в което нареди да прехвърли цялата си колекция от книги в академичната библиотека. Но Тредиаковски оцелява, а Волински, който интригува срещу Бирон, е победен и е екзекутиран през същата година.
Какво е известно
Какво трябва да знаете
Пряка реч
„Този човек беше много интелигентен, много учен, обширни знания и несравнимо усърдие; изключително добре владее латински, гръцки, френски, италиански и естествения му език; също във философията, теологията, красноречието и други науки. С полезния си труд той придоби за себе сибезсмъртна слава и пръв в България състави правилата на новобългарското стихосложение, съчини много книги и преведе още повече, и то толкова много, че изглежда невъзможно един човек да е имал толкова сили за това; защото той преведе една древна история на Ролен два пъти, защото първият превод на тринадесет тома и много други книги изгоряха напълно в пожара, който беше в къщата му. За доказателство за това ще послужи приложената картина към всички негови писания и преводи. Но той не само усърдно коригираше всичко според длъжността си, но освен това той се труди в историческото събрание в продължение на три години; многократно е публикувал длъжността секретар, вече професор, и в същото време е преподавал в Академичния университет и е публикувал длъжността некомисионен библиотекар. Нещо повече, без колебание, за негова чест, може да се каже, че той е първият, който отвори пътя на словесните науки в България, а още повече на поезията, и той беше първият професор, първият поет и първият, който вложи много труд и усърдие в превода на полезни книги на български език.
Николай Новиков "Опит за исторически речник за българските писатели"
„За Василий Тредяковски, признавам, готов съм да споря с вас. Вие обиждате човек, който в много отношения е достоен за нашето уважение и признателност.
А. С. Пушкин в писмо до Лажечников
„Тредяковски беше, разбира се, уважаван и достоен човек. Неговите филологически и граматически изследвания са много забележителни. Той имаше по-широко разбиране за българското стихосложение от Ломоносов и Сумароков. Любовта му към епоса за Фенелон му прави чест, а идеята да го преведе в стихове и самият избор на стихове доказват изключително чувство за елегантност. Има много добри стихове и щастливи фрази в Tilemachida.
А. С. Пушкин „Пътуване от Москвадо Петербург"
10 факта за Василий Тредиаковски
Материали за Василий Тредиаковски