Имало едно време една вдовица, която имала две дъщери; голямата толкова приличаше на нея по настроение и лице, че който я видя, видя майката. И двамата бяха толкова неприятни и толкова горди, че не можеше да се живее с тях.
Най-малката, която беше истинският портрет на баща си за нежност и честност, беше с това едно от най-красивите момичета, които човек можеше да види.
Тъй като човек естествено обича ближния си, тази майка беше луда по голямата си дъщеря и в същото време изпитваше ужасно отвращение към най-малката. Караше я да се храни в кухнята и да работи непрекъснато.
Освен всичко друго, това бедно дете трябваше да ходи два пъти на ден, за да черпи вода на половин левга от къщата и да носи голяма кана, пълна с нея.
Един ден, когато била на тази чешма, при нея дошла бедна жена и я помолила да му даде да пие.
- Да, добра моя майко, каза това красиво момиче; и веднага като изплакна каната си, извади вода от най-красивото място на извора и му я предложи, като все още поддържаше каната, за да може да пие по-лесно.
Добрата жена, като се напи, му каза:
- Ти си толкова красива, толкова добра и толкова честна, че не мога да не ти направя подарък (защото това беше фея, която беше приела формата на бедна селска жена, за да види докъде ще стигне честността на това младо момиче). Подарявам ти, продължи Феята, че с всяка твоя дума от устата ти ще излиза или цвете, или скъпоценен камък.
Когато това красиводъщеря пристигна у дома, майка й й се скара, че се е върнала от чешмата толкова късно.
- Моля за извинение, майко моя, каза това бедно момиче, че се забави толкова дълго; и докато изричаше тези думи, от устата й излязоха две рози, две перли и два големи диаманта.
- Какво виждам? каза майка му, доста учудена; Вярвам, че от устата й излизат перли и диаманти; откъде идва това, дъще моя? (Това беше първият път, когато тя се обади на дъщеря си.)
Бедното дете му разказа наивно всичко, което му се е случило, не без да хвърли безкрайност диаманти.
- Наистина, каза майката, трябва да изпратя дъщеря си там; виж, Фанчон, виж какво излиза от устата на сестра ти, когато говори; няма ли да се радваш да имаш същия подарък? Трябва само да отидеш и да си налееш вода от чешмата и когато някоя бедна жена те помоли за пиене, дай й честно.
Би било хубаво да ме видиш, отвърнал зверът, иди до фонтана.
Искам да си отидеш, продължи майката, и веднага.
Тя отиде, но все още ръмжеше. Тя взе най-хубавата сребърна бутилка, която имаше в къщата.
Едва пристигнала при фонтана, видяла красиво облечена дама да излиза от гората и да дойде да я помоли за питие: това беше същата фея, която се беше явила на сестра й, но която беше приела въздуха и дрехите на принцеса, за да види докъде ще стигне нечестността на това момиче.
- Дойдох тук ли, каза тази горда, брутална жена, за да ви дам нещо за пиене? Аз съм на мнение, изпий го, ако искаш.
- Едва ли си честен - продължи Феята, без да се сърди; ХейДОБРЕ ! тъй като си толкова неуслужлив, давам ти подаръка, че с всяка твоя дума от устата ти ще излиза или змия, или жаба.
Щом майка му го видя, тя му извика:
- Е, дъщеря ми!
- Е, майка ми! — отговори зверският, като хвърли две усойници и две жаби.
- О, небе! - възкликна майката, какво виждам там? Сестра му е причината за това, тя ще плати за това; и веднага хукна да я бие.
Бедното дете избягало и отишло да се спасява в близката гора.
Царският син, който се връщал от лов, я срещнал и като я видял толкова красива, я попитал какво прави там сама и за какво има да плаче.
Уви! Сър, майка ми ме изгони от къщата.
Синът на краля, който видял пет или шест бисера да излизат от устата й и още толкова диаманти, я помолил да му каже откъде идва. Тя му разказа всичко за своето приключение.
Синът на краля се влюбил в нея и смятайки, че такъв подарък струва повече от всичко, което може да се даде в брак с друг, я завел в двореца на краля, баща му, където се оженил за нея.
Заради сестра си тя стана толкова мразена, че собствената й майка я изгони от къщата си; и нещастната жена, след като тичаше добре, без да намери някой, който да я приеме, отиде да умре на ъгъла на една гора.
Жила когато-то на свете вдова, и били у нее две дочери. Старшая - вылитая мати: то е лицето, тоя же характер. Смотришь на дочку, а изглежда, че виждаш пред себе си матушку.
Обе, и старшая дочь, и мать, бяха до това груби, спесиви, заносчиви, зли, че в се хора, и познати и незнакомые, старались да се държат от тях по-нататък.
А младшая дочка была вся в покойного отца - добра, приветливая, кроткая, да к т ому же ощекрасота, която не е достатъчна.
Обикновено хората харесват тези, които приличат на тях. Затова майката безумно обичала голямата си дъщеря и не понасяла по-малката. Караше я да работи от сутрин до вечер и я хранеше в кухнята.
Между другото, най-малката дъщеря трябваше да ходи два пъти на ден до извора, който беше най-малко на два часа път, и да донесе оттам голяма стомна, пълна с вода.
Веднъж, когато момичето пиеше вода, някаква бедна жена се приближи до нея и поиска да пие.
– Пий за твое здраве, лельо – каза милото момиче.
След като изплакна набързо каната си, тя загреба вода от най-дълбокото и чисто място и я даде на жената, като държеше каната, така че да е по-удобно за пиене.
Жената отпи няколко глътки вода и каза на момичето:
- Ти си толкова добър, толкова мил и приятелски настроен, че искам да ти подаря нещо за спомен. (Факт е, че една фея нарочно прие формата на проста селска жена, за да види дали това момиче е толкова мило и учтиво, колкото казват за нея.) Ето какво ще ти дам: отсега нататък всяка дума, която кажеш, ще пада от устните ти или като цвете, или като скъпоценен камък. Довиждане!
Когато момичето се прибрало, майка й се скарала, че се е забавила на извора.
„Извинявай, мамо“, каза бедното момиче. - Наистина закъснях.
Но щом изрече тези думи, няколко рози, две перли и два големи диаманта паднаха от устните й.
- Виж! - каза майката с широко отворени от изненада очи. - Струва ми се, че вместо думи тя пуска диаманти и перли. Какво ти се случи, дъще? (За първи път в живота си тя извика и по-малката си дъщеря.)
Момичето просто, без да се крие и не се хвали,разказала на майка си за всичко, което й се случило на извора. А цветя и диаманти просто падаха от устните й.
- Е, щом е така - каза майката, - трябва да изпратя и голямата си дъщеря на извора. Хайде, Фанчон, виж какво излиза от устните на сестра ти, щом проговори! Не искате ли да получите същия страхотен подарък? И в края на краищата, за това просто трябва да отидете до източника и когато бедната жена ви поиска вода, учтиво й дайте да пие.
- Е, ето още! Искам да се завлека в такава далечина! - отговори мръсницата.
- Искам да си вървиш! — изкрещя й майка й. - И то тази минута, без да говорим!
Момичето неохотно се подчини и отиде, без да престава да мърмори. За всеки случай тя взе със себе си сребърна кана, най-красивата, която имаха в къщата.
Веднага щом стигнала до източника, от гората излязла да я посрещне елегантно облечена дама и поискала глътка вода. (Беше същата фея, само че този път тя прие формата на принцеса, за да провери дали по-голямата сестра е толкова груба и зла, колкото казват за нея.)
— Да не мислиш, че съм се довлякъл тук, за да ти дам едно питие? - предизвикателно каза момичето. - Е, разбира се, само за това! Нарочно взех и сребърна кана, за да нося вода на Ваша милост. И все пак не ми пука. Пий, ако искаш.
— Ти обаче не си много мил — каза спокойно феята. - Е, каквато услуга, такава и наградата. Отсега нататък всяка дума, която избяга от устните ви, ще се превърне в змия или жаба. Сбогом!
Веднага щом момичето се върна у дома, майка й се втурна да я посрещне:
- Ти ли си, дъще? Е, как?
- И така, майко! — изръмжа дъщерята в отговор и в същия момент две усойници и две крастави жаби се спуснахапраг.
- Боже мой! - извика майката. - Да, какво е? Където. А, знам! Сестра ти е виновна. Е, тя ще ми плати. – И тя се нахвърли с юмруци върху най-малката дъщеря.
Горкичката от страх се втурнала да бяга и се скрила в близката гора.
Там я посрещна млад принц, син на краля на тази страна.
Връщайки се от лов, той намери в гъсталака красиво момиче и, учуден на красотата й, попита какво прави сама в гората и защо плаче толкова горчиво.
- Ах, сър - отговори красавицата, - майка ме изгони от къщата.
Кралският син забеляза, че при всяка дума момичето изпуска цвете, перла или диамант от устата си. Той беше изумен и поиска да обясни що за чудо е това. И тогава момичето му разказа цялата си история.
Царският син се влюбил в нея. Освен това той разсъждаваше, че подаръкът, който феята даде на красавицата, струва повече от всяка зестра, която друга булка може да му донесе. Той заведе момичето в двореца, при баща си и се ожени за нея.
Е, по-голямата сестра всеки ден ставаше все по-отвратителна и непоносима. Накрая дори собствената й майка не издържа и я изгони от къщи. Нещастната жена не можа да намери подслон никъде и при никого и умря, отхвърлена от всички.
|