Парите, оставени по кореспондентската сметка на банката преди отнемането на лиценза й, ще бъдат върнати само в случай на фалит,
Ищецът се позовава на факта, че собствеността върху преведените средства се запазва за него като платец до кредитирането на плащането по банковата сметка на получателя. Тъй като парите не са постъпили по сметката (тъй като към този момент тя вече е затворена), ищецът остава техен собственик. Банката е била длъжна да върне тези средства в рамките на пет работни дни, но не е направила това.
В същото време ответникът посочи, че задължението за неоснователно обогатяване възниква в момента на неоснователното придобиване на средства от длъжника, в случая в момента на постъпване на парите в кореспондентската сметка на банката. Тъй като това е станало преди отнемането на лиценза му, претенциите на ищеца не могат да се считат за текущи, а следва да се разглеждат като част от делото за несъстоятелност.
Нито въззивният, нито касационният съд са намерили основания за удовлетворяване на съответните жалби, подадени от синдика на ответната банка.
Апелативният съд също така отбеляза, че тъй като регулаторните правни актове на Банката на България не определят изрично краен срок за връщане на средствата, получени за кредитиране по закрити сметки в банката на получателя, такова връщане трябва да се извърши в разумен срок (параграф 2 на член 314 от Гражданския кодекс на Руската федерация).
Синдикът на ответната банка не се съгласи с изводите на съдилищата и сезира ВАС България с искане за преразглеждане на приетите съдебни актове по реда на надзора. В резултат на ревизията тази молба е удовлетворена, а исковата молба е оставена без разглеждане.
В разглеждания случай моментът на действителното получаване от ответника на спорните средства следва да се счита за момента на тяхнотокредитирани по кореспондентската сметка на тази банка. Тази операция е извършена преди отнемането на лиценза на банката. Следователно съответният паричен иск за връщане на сумата на неоснователното обогатяване трябва да бъде представен в делото за несъстоятелност на ответника (подклауза 4, клауза 1, член 50.19, подклауза 2, клауза 1, член 50.27 от Закон № 40-FZ). Тъй като ищецът не е направил това, подадената от него искова молба трябва да бъде оставена без разглеждане (клауза 4, част 1, член 148 от Арбитражния процесуален кодекс на Руската федерация).
Решението съдържа резерва относно възможността за преразглеждане във връзка с нови обстоятелства на влезли в сила съдебни актове по дела с подобни фактически обстоятелства, които са приети въз основа на правни норми в различно тълкуване (клауза 5, част 3, член 311 от Арбитражния процесуален кодекс на Руската федерация).
В разглеждания случай е поставен въпросът за връщането на пари от кореспондентската сметка на банката, предназначена за кредитора на дружеството. Струва си обаче да се обърне внимание на още един аспект на ситуацията, когато банка (получател или платец, няма значение) е с отнет лиценз: смята ли се, че длъжникът е изпълнил парично задължение? Или е длъжен да преведе отново същата сума по сметката на контрагента в съществуващата кредитна институция? По правило паричното задължение се изпълнява в момента на постъпване на парите по кореспондентската сметка на банката на кредитора (клауза 3 от решението на Пленума на Върховния арбитражен съд на България от 19.04.99 г. № 5). В споразумението обаче страните могат да определят друг момент, например от датата на подаване на платежното нареждане в банката на платеца, ако има достатъчно средства по сметката на длъжника.