Патриотизмът помага да се изпълни заповедта на любовта”, Православието и светът
Нацията е общност от хора, които са готови да умрат един за друг, без да се познават лично. „Няма по-голяма любов от тази, ако човек даде живота си за своите приятели” (Йоан 15:13), казва Спасителят. Че патриотизмът е духовна ценност, казва йеромонах МАКАРИ (Маркиш).
Н.С. самокишки. Подвигът на войниците на Раевски край Салтановка, 1912 г
ПОМОЩ
Йеромонах МАКАРИЙ (Марк Маркиш) е роден през 1954 г., завършил Московския институт за инженери по железопътния транспорт. Работил като програмист. От 1985 до 2000 г. живее и работи в САЩ. През 1987 г. е кръстен. Завършва богословската семинария „Света Троица“ в Джорданвил, Ню Йорк. През 2002 г., след като се завръща в България, приема постриг, а през 2003 г. е ръкоположен за йеромонах. Преподава в Иваново-Вознесенската духовна семинария, ръководи Комуникационната служба на Иваново-Вознесенската епархия. Работи в управителния съвет на Комитета за защита на семейството, детството и нравствеността „Люлка” и Християнското сдружение на младежта и семейството.
- Отец Макарий, в началото на Великата отечествена война част от българската емиграция, включително и духовенството, вярваше, че не е необходимо да се съпротивлява на немците, че Бог ги е изпратил да освободят България от безбожната власт. Наистина в много окупирани територии нацистите отварят църкви, затворени от болшевиките. Позволено ли е християнин да сключи съюз със завоевателите?
— Струва ми се, че на този въпрос може да се отговори само като се вземе предвид конкретна историческа ситуация. В историята има много примери, когато Православната църква или Поместните църкви по един или друг начин са се подчинявали на завоевателите, влизали са в някакъв вид съюз с тях. Така например след превземането на Източната Римска империя от турците през XVвек се оформя силно сътрудничество между Патриаршията и турския султан. Турците оставят църковната власт на патриарха, признават го за "милет-баши" (глава на народа). В Бостън нашите гръцки енориаши, които са добре запознати с историята на своя народ, ми казаха, че за 400 години туркокрация (както наричат османското иго) те са претърпели по-малко щети, отколкото през следващите 100 години от родната си гръцка власт. Например с намесата на цивилни в църковните дела - особено при печално известния патриарх Мелетий (Метаксакис), когато беше извършена календарната реформа ("нов стил"), която предизвика разцепление в Църквата. Това разбира се са лични мнения, но не изолирани. Но след 1941 г., когато по време на окупацията на България пролича истинското лице на националсоциализма, стана ясно, че с такива завоеватели не може да се прави компромис, а трябва да се бори докрай, до смърт.
Един от моите събеседници, който току-що беше започнал да се интересува от християнството, се възмути, когато започнахме да говорим за Проповедта на планината: „Значи и Хитлер трябваше да обърне лявата си буза?“ Отговорих: „Не, трябва да обърнете лявата си буза към врага, на когото ще бъде от полза, ще даде възможност да се подобри.“ Както казва апостол Павел: „И така, ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напои го, защото като правиш това, ще натрупаш огнени въглени на главата му” (Рим. 12:20). И обръщайки другата буза на Хитлер, ние само ще му помогнем да умножи зверствата. Тъжно е, че част от българската емиграция приветства нахлуването му в СССР. Но това е ситуация, която е много трудна за нас, потомците, за оценка. Ще дам аналог от физиката: взривната вълна е по-бърза от скоростта на звука, следователно не може да бъде описана с обичайните уравнения на аеродинамиката, необходими са други характеристики. Така че 41-ва година беше ударна вълна за България, която нокаутираобичайните критерии изпод краката на човек: нацизъм от една страна, комунизъм от друга. И в българските емигранти, които наивно вярваха във възможността за освобождаване от едно зло със силите на друго, и особено в генерал Власов и неговата армия, аз виждам продължение на трагедията, която се случи в България през 1917 г.,- упадъка и падането на православната империя. По-скоро започна по-рано: революцията беше само огнище на болестта на обществото. И дали гражданската война е по-малко страшна от преминаването на българските войници на страната на завоевателите 20 години по-късно? И двете са трагични и хората, които са станали участници в тези трагедии, са за съжаление. Нека земната, гражданска правда определи степента на тяхната вина; и ние трябва да се молим на Небесния Съдия да им прости техните прегрешения.
— Без да съдим хората по никакъв начин, не можем да не се опитаме да оценим това преживяване от морална гледна точка, за да разберем на какво ни учи? Излиза, че приветстващите нацизма „не са правили разлика между духовете“? В края на краищата това беше мнението на част от православната църква.
— И ако свещеник служи в църква, открита от окупаторите, извършва ли предателство или свидетелства за истинската родина на християнина, небесната?
„Свещеникът не служи на властта, не на нашествениците, а на Бога и на народа. Не виждам морална дилема тук. Храмът е открит и задължението на свещеника е да служи там. И човешки, и професионални. Тук е неприемливо да се отправят молитви за победата на враговете, тоест за поражението на родината, по време на богослужението.
— Могат ли православните да считат СССР за своя родина?
—Когато Христос призова да отдаде на Цезар това, което е на Цезар, Цезар беше окупатор. Студентите отказаха да плащат данъци не само на държавата, но и на окупационните войски. Можем ли да кажем, че Христос е забранил да се бие сокупатори?
- Разбира се, това е силно разтягане. Окупаторът е днешното понятие. И преди 2000 години е имало Pax Romana - римският свят. Могъщата римска армия въведе ред на територията на цялото Средиземноморие и този ред продължи 1400 години, до падането на Константинопол. Ако ги смятаме за окупатори (не само по отношение на евреите, но и на всички народи, живели в империята, след това – от Испания до Персия), то може да се отиде далеч и да се каже, че мюсюлманските райони на България са окупирани от българите. И кавказките терористи го казват. Внимавайте с думите. Отношенията между народите се развиват дълго време, сложно, като се вземат предвид историческите събития. Апостол Павел в Посланието до римляните дава точно описание на геополитическата ситуация от онова време: „...съществуващите власти са установени от Бога” (Рим. 13:1). Затова Спасителят заповяда да се даде на земната власт установеното в нейния закон. По-късно, през 13 век, светият благороден княз Александър Невски, след като бил победен от хан Бату, му казал: Покланям ти се, защото Господ ти е дал власт над нашата земя. Но е невъзможно много векове по-късно да се копират сляпо политическите стъпки дори на светците. През 20-ти век ситуацията беше съвсем различна и ние не можехме, нямахме моралното право да се преклоним пред Хитлер. Той не донесе ред, а смърт, унищожение, целенасочено унищожение на цели народи.
— Нищо не се говори за патриотизма в Светото писание, а днес може да се чуе, че в тайнството на кръщението, влизайки в Църквата, човек сменя гражданството си - земното отечество с небесното.
- Християнският патриотизъм е подробно описан в Социалната концепция на Църквата, където са дадени и думите на свети праведен Йоан Кронщадски: „Обичайте земното отечество ... то ви възпита, отличи, почете, с всичко ви задоволява; но особено обичат отечествотонебесно ... това отечество е несравнимо по-скъпо от това, защото е свято и праведно, нетленно. Това отечество ви е заслужено с безценната кръв на Божия Син. Но за да бъдете членове на това отечество, уважавайте и обичайте (неговите) закони, както сте длъжни да уважавате и уважавате законите на земното отечество. Тъжно е да се отбележи, че онези, които лишават християните от земно отечество, грешат.
— Но светите отци често говореха за илюзорността на земното отечество. Например св. Григорий Богослов: „Тези земни отечества и породи са само забавление на нашия временен живот и действие. Защото отечеството се нарича и това, което всеки е откраднал или с насилие, или със собственото си бедствие, и където всички са еднакво скитници и странници, колкото и да си играем с имена ... ”Как да разбираме такива думи на светеца?
— Значи не сте съгласни с тези, които смятат разделянето на хората на нации по време на строежа на Вавилонската кула, както се казва в Библията, за божие проклятие?
– Доколкото си спомням, в книгата Битие изобщо няма дума „проклятие“. Хората тръгнаха по грешен път, започнаха да строят Вавилонската кула - и в резултат на това загубиха способността да общуват помежду си. Това е естествено следствие от човешката греховност. Хората са загубили общия си език, но в резултат на националното изграждане са придобили възможността да обичат ближния си, да съхраняват и укрепват тази любов.
— Може ли здравият патриотизъм да устои на глобализацията — основната тенденция в развитието на съвременния свят? В края на краищата, Антихристът е предсказан като вид глобалист.