Пазарно сегментиране - Финанси Библиотека с български учебници
Финансовият пазар е до известна степен събирателно, обобщено понятие. На практика той характеризира обширна система от определени видове финансови пазари с разнообразие от сегменти. Всеки от тези видове и сегменти има определени задължения, обслужва различни клиенти, оперира в различни региони и сфери на икономическия живот. Този пазар оперира с различни финансови инструменти, обслужва се от специфични финансови институции и има доста обширна финансова инфраструктура.
Като се има предвид горното, пазарната структура ще изглежда като кредитен пазар и паричен пазар, които могат да бъдат представени като пазар на дългови капитали, пазар на ценни книжа, валутен пазар, пазар на благородни метали и камъни и пазар на финансови услуги. Всеки от идентифицираните структурни сегменти на финансовия пазар от своя страна може да бъде разделен на отделни сектори (микросегменти) в зависимост от вида на критерия, залегнал в това разделение.
Всеки сегмент от пазара има свои специфики и особености на функциониране, свои правила за сключване на сделки с финансови активи и др. Освен това един и същ актив може да бъде стока на няколко пазара. Да кажем, че заемът в долари е обект на дейност на паричния, кредитния и валутния пазар.
Процесът на прехвърляне на финансови ресурси от един тип пазар или сегмент към друг се нарича секюритизация. През последните години процесът на секюритизация се характеризира с прехвърляне на операции от живота на заемния капитал към пазара на ценни книжа (предимно пазара на облигации) и намалява разходите за привличане на заеми. Това допринася за тясната взаимозависимост между сегментите на финансовия пазар.
Като се има предвид, че финансовите активи могат да бъдат търгуваниразлични форми и различни методи, е голямо разклонение и разнообразие на пазара. Съответно има голям брой признаци, по които е възможно да се класифицира финансовият пазар, общи подходи за определяне на структурата на пазара.
Според видовете финансови активи финансовият пазар се разделя на:
а) кредитният пазар (пазарът на банкови заеми, заемен капитал), т.е. пазар, на който обект на продажба и покупка са свободни кредитни ресурси, чието обращение се извършва при условия на погасяване, спешност, плащане и обезпеченост.
б) пазар на ценни книжа (фондов пазар), на който обект на продажба и покупка са всички видове ценни книжа (фондови инструменти), емитирани от предприятия, различни финансови институции, държавата;
в) валутния пазар, на който обект на покупко-продажба е чуждестранна валута и финансови инструменти, обслужващи сделките с нея;
г) пазарът на злато и други благородни метали (сребро, платина и др.), където благородните метали са обект на покупко-продажба. В Украйна пазарът на злато е най-слабо развитият вид финансов пазар поради липса на подходящо правно регулиране;
д) пазарът на финансови услуги като съвкупност от различни форми на мобилизиране и движение на финансови средства от свободно обращение в областта на инвестиционните приложения. Финансовите услуги са много разнообразни по своята структура, те могат да имат признаци на кредитни операции, лизингови операции и застраховки.
Според периода на обръщение на финансовите активи финансовият пазар се разделя на:на годината. Финансовите активи, циркулиращи на паричния пазар, са най-ликвидни, имат най-ниско ниво на финансов риск и системата за ценообразуване за тях е доста проста;
б) капиталовия пазар, на който се извършват сделки за покупко-продажба на пазарни финансови инструменти и финансови услуги с падеж над една година. Финансовите активи, циркулиращи на капиталовия пазар, обикновено са по-малко ликвидни, имат най-високо ниво на финансов риск и доста високо ниво на доходност.
Тези два вида финансови пазари са тясно свързани. Въпреки това, разделянето на финансовите пазари на паричния пазар и капиталовия пазар в настоящите условия на функциониране на тези пазари е донякъде произволно, тъй като съвременните пазарни технологии и условията за издаване на много финансови инструменти осигуряват сравнително прост и бърз начин за трансформиране на отделни краткосрочни финансови активи в дългосрочни и обратно.
Според организационните форми на функциониране финансовият пазар се разделя на следните видове
1. Организиран (обменен) пазар, който е представен от система от фондови и валутни борси. Организираният финансов пазар осигурява:
- висока концентрация на търсене и предлагане на едно място (създадена е най-обективна система от цени за отделните финансови инструменти);
- проверка на финансовото състояние на емитентите на основните видове ценни книжа, допуснати до търговия;
- процедурата за наддаване е открита;
- гарантира се изпълнение на сключените договори
Обменният пазар обаче има някои слабости, по-специално:
- по-строго е регулиран от държавата, което намалява неговата гъвкавост;
- изпълнение на всички законови и нормативниактове за неговото функциониране увеличава разходите за осъществяване на сделки за продажба;
- мащабни споразумения, които се изпълняват от отделни участници на пазара, е почти невъзможно да бъдат запазени в тайна
2. Неорганизиран (извънборсов или "уличен") пазар, на който се извършва покупко-продажба на финансови инструменти и услуги, сделките за които не се регистрират. Този пазар се характеризира с:
- нивото на финансов риск (тъй като много финансови инструменти и услуги, които са изброени на него, не преминават процедурата за проверка на борсите или са били отхвърлени от тях по време на процеса на листване);
- по-ниско ниво на правна защита на купувачите;
- търговия с ценни книжа с по-ниско качество;
- по-ниско ниво на текуща информираност на купувачите и т.н. Този пазар обаче:
- осигурява циркулацията на по-широк набор от финансови инструменти и услуги;
- задоволява нуждите на индивидуалните инвеститори във финансови инструменти с високо ниво на риск и съответно висока доходност;
- до голяма степен осигурява тайната на изпълнението на отделните сделки. На регионален принцип финансовият пазар се разделя на:
а) местният финансов пазар, представен главно от операциите на търговски банки, застрахователни компании, неорганизирани търговци на ценни книжа с техните контрагенти - местни субекти, собственик на рений и население
б) регионален финансов пазар, който функционира в рамките на региона (републиката) и наред с местните неорганизирани пазари включва система от регионални фондови и валутни борси;
в) национален финансов пазар, който включва цялата система от финансови пазари на държавата, техните видове и организационни форми;
г) святфинансовият пазар като компонент на световната финансова система, която интегрира националните финансови пазари на държави с отворена икономика
Според скоростта на изпълнение на споразуменията финансовият пазар се разделя на: а) пазар с незабавно (спешно) изпълнение на споразуменията („спот“ пазар), където сделките се извършват за кратко време (обикновено до три дни);
б) пазар с изпълнение на споразумения в бъдеще (пазари на термини: форуърден, фючърсен, опционен и суапов пазар). Предмет на обращение на този пазар са, като правило, фондови, валутни и стокови деривати (деривати или ценни книжа).
Според условията на обращение на финансовите инструменти (в случая става дума само за борсови инструменти), финансовият пазар се разделя на:
а) първичен пазар, който характеризира пазара на първите и повторните емисии на ценни книжа, на който се извършва първоначалното им пласиране сред инвеститорите;
б) вторичен пазар, където се търгуват ценните книжа, продадени на първичния пазар. Една от основните функции на вторичния пазар е да установи реалната пазарна цена (пазарна стойност) на отделните ценни книжа, която отразява цялата налична информация за финансовото състояние на емитентите и условията на емитиране.
Трябва да се отбележи, че всички компоненти на пазара са тясно свързани помежду си. На първо място, увеличаването на обема на паричните спестявания на населението и свободните средства на предприятията допринася за разширяването и активирането на кредитния пазар и пазара на ценни книжа. Обратно, емитирането на ценни книжа намалява необходимостта от финансиране на икономиката чрез заеми и акумулира временно свободни средства на инвеститорите.
Практиката е доказала, че финансовият пазар постига най-голяма ефективност само когато всичкикомпоненти: паричния пазар и валутния пазар, кредитния пазар и пазара на ценни книжа за нея, пазара на финансови услуги тънък.