Педагогика - въпроси и отговори история, цели, образование
Науката педагогика се появява по-късно от геометрията, астрономията, като потребност на обществото. Оказа се, че обществото напредва - бързо или бавно, в зависимост от това как образованието изглежда в него. Има нужда от:
- при създаването на специални образователни институции.
В Европа древногръцките философиДемокрит(460 - 370 пр.н.е.),Сократ(469 - 399 пр.н.е.),Платон(427 - 347 пр.н.е.),Аристотел(384 - 322 пр.н.е.) - за формирането на личността (е, нашите хора стават повече от упражнения, отколкото от природата).Марк Куинтиман– „Обучението на оратора“ – основната книга по педагогика, с писанията на Цицерон, той е изучаван във всички школи по реторика.
По всяко време е ималодуховна педагогика- за духовното и физическото развитие на хората, моралното и трудовото възпитание. В древна Гърция за възрастен се е смятал този, който е засадил и отгледал маслиново дърво - маслинови горички.
В периода на Средновековието- господството на църквата - всяко образование в религиозна посока. Образованието е загубило прогресивността на древните времена.Догматичното учениесъществува от 2 века. Философите от това времеТертуман(160 - 222),Августин(354 - 430),Аквипат(1225 - 1274) - създадоха обширни педагогически трактати, но педагогическата наука не отиде много напред.
Ренесанс- учители хуманисти.
През 17 век Педагогиката се обособи като самостоятелна наука - с иметоЯ. А. Каменски(1592 - 1670) - "Велика дидактика" - 1654 (виж ръководство, таблица).
Джон Лок (1632 - 1704) - теорията на възпитанието - "Мисли за възпитанието" - възгледи за възпитанието на джентълмен - мъжсамочувствие, широко образование, делови качества, елегантност на обноските, твърдост на правните убеждения.
Непримирима борба срещу догматизма и схоластиката в педагогиката водят френските материалисти и просветители от 18 век. Д. Дидро, К. Хелвеций, П. Холбах и особено Ж.Ж. български (виж ръководство, таблица).
Йохан Фридрих Херберт (1776 - 1841) е основна противоречива фигура в историята на педагогиката - по дидактика (четиристепенен модел на урок, концептуално обучаващо обучение, система от развиващи упражнения), но и теоретична основа за дискриминационни ограничения в образованието на широките маси от работници.
Световна известност на българската педагогика носят Белински, Херцен, Чернишевски, Добролюбов, Толстой, но особено К.Д. Ушински „За камерното образование“, 1848 г
През 1855г Ушински е назначен за класен инспектор. В живота на всеки велик учен със сигурност ще има щастлив случай. Тя беше в съдбата на Ушински. Веднъж обърна внимание на 2 големи шкафа - 20 години бяха запечатани. Ушински помоли пазача да ги отвори. Пред него беше цяло съкровище - пълна колекция от педагогическа литература, наследството на бившия инспектор на института, ученик на Пестелоци - Е. Гугел. На свежи стъпки той пише най-добрата си статия „За полезността на педагогическата литература“, за да направи учебната работа интересна за детето, без да я превръща в забавление. 187! Преиздаден - "Родно слово". Преди революцията са издадени над 10 милиона негови книги. Основният му труд "Педагогическа антропология" 1867г. - 2 тома, 3-тият не е завършен;
- учението за целите, принципите, същността на образованието,
- за водещата роля на училището, учителя,
- за методите за формиране на наблюдение, внимание, воля, памет, емоции,
- начини за прилагане на дидактическите принципидобросъвестност, визуализация, систематичност, предсказуемост,
- концепцията за учене за развитие,
- трудово възпитание - пълноценно възпитателно средство - труд.
В краяXIX-началотоXXв.- центърът на педагогическата мисъл в Съединените щатиДжон Дюи(1859 – 1952),Едуард Торндайк (1874 – 1949) -извеждат моделите на човешкото образование, ефективни образователни технологии.
Съветски учителиН.К. Крупская(1869 - 1939) - проблемите на новото съветско училище, организацията на извънкласните дейности, пионерското движение.А.С. Макаренко(1888 - 1939) - за детския екип, трудовото възпитание, съзнателната дисциплина, възпитанието в семейството.V.A. Сухомлински(1918 - 1970) - изследва моралните проблеми на възпитанието на младите хора, за личността.
Въпрос № 2. Цели и идеали на общото средно образование. Целеполагане в учебния процес. Йерархия на целите.
Образователният процес е целенасочен (насоката на образователните усилия, тяхната крайна цел, съдържание и средства за постигане).
Целите на образованието се прокламират от обществото.
У нас- "Моралният кодекс на строителите на комунизма" - отдавна.
Сега– старите идеали са изгубени, новите не са се развили, но всяка идеология е подходът на определени класи или групи за решаване на социални проблеми, които те се стремят да наложат на другите. В световната педагогическа теория и практика отдавна се е наложило мнението, че образователният процес не трябва да бъде заложник на някакви конюнктурни ситуации (да се изповядват възгледи на управляващите).
Образованиетотрябва да се основава на постоянни устойчиви идеи и ценности, а именнопринципи на хуманизма(лат.humanus - човешки, хуманен): любов към хората, високо ниво на психологическа толерантност (толерантност), нежност в човешките отношения, уважение към индивида.Признаването на човека като най-висша ценност.
Крайната цел на образованието от гледна точка на хуманизма е, че човек трябва да стане пълноценен субект на дейност, т.е. свободен, но отговорен за всичко, което се случва в света.
От страна на съдържанието прилагането на принципите на хуманизма в образователния процес означава проявлениена общочовешки ценности:
- ценности за цялото общество, а не за група хора, партии, държави.
- Универсалните човешки ценности са трансцендентални (скандални) ценности, т.е. стойности, които са абсолютни.
Хората на вяратавярват, че тези ценности са от божествена природа.
За невярващите- вековният опит на човечеството.
Те имат постоянен, устойчив характер – модел на „поведение“ за всички хора. „Не убивай“, „не кради“, „не си прави идол“ и т.н. Това са морални насоки както за вярващите, така и за невярващите. „Моралният кодекс на строителите на комунизма” е превод на съвременен език на същите ценности, към които обаче се добавят идеологически нагласи като „любов към родината”, „борба за победа”.
Трябва да се отбележи, че самата любов към родината се вписва добре в системата на хуманистичните ценности. Всеки конкретен човек е гражданин на определена държава, принадлежи към определена нация, националност. Следователно възпитанието на човек от универсална позиция не противоречи, а предполага възпитанието му като гражданин, патриот на своята страна, отечество, следователно хуманизмът предполагапатриотизъм, любов към родината, но отхвърля национализма.
-Хуманизмът, поради факта, че дава приоритет на общочовешкия принцип, противоречи на идеологиятана индивидуализмаХуманизмът е признаването от даден човек като ценност на личността на всички други хора, любов към тях, служба. Следователно хуманизмът предполагаколективизъм, желание за общност с други народи. Това е особено характерно за нашия народ – идеята за съборността е водеща идея на българското самосъзнание.
Във връзка с горното ще коригирамецелите на учебния процес.
В нашата страна традиционно за основна цел на образователния процес се смята подготовката на висококвалифициран специалист, способен да работи ефективно в производството, в полза на нашата държава -технократски подход.
Хуманистичен подход– създаване на предпоставки за самореализация на личността, задоволяване на нейните потребности. Това изобщо не премахва задачата за подготовка на висококвалифициран специалист, тъй като без висока квалификация е невъзможно да се реализираш като личност. Но в хуманистичния подход няма оценка на ученика, а само на функционера на общественото производство. Пазарната икономика може да постави нашия възпитаник в такива условия, че неговите високоспециализирани знания да не му позволят да се реализира или може би просто да си изкарва прехраната. Това означава, че е необходимо да се осигури такава система на обучение, "която да позволи на висшист да се докаже в по-широка сфера на дейност".
И накрая, хуманистичната ориентация на образованието може да се реализира вхуманистичната педагогика(висока степен на индивидуализъм и диференциация на обучението, акцент върху събуждането на активността и инициативата на ученика, педагогика на сътрудничеството).
Целта на образованието не може да бъде измисленаили произволно предложена. Тя трябвасъответстват на представите на обществото за идеалите на човешката личност - представи за съвършен човек - герои от приказки, песни, поговорки - смелост, честност, смелост, справедливост.