Пешеходен туризъм по Ликийския път
♦ Ден втори от Ликийския път.Изкачен маршрут:с. Гьойнюк - с. Чамюва - Райски залив.Дължина на маршрута:22,1 км.Време за пътуванес всички спирки, от един паркинг до друг: 7 часа и 30 минути.Общо изминати пеша:11,1 км.Пътят от втория ден от походае публикуван в края на публикацията.
Вторият ден от прехода ни по Ликийския път започна малко неочаквано... Неочаквано за самите нас. Случвало ли ви се е: заспите на необичайно място и когато се събудите сутрин, не можете да разберете къде се намирате. Картината, която винаги сте свикнали да виждате, когато отворите очи сутрин, не отговаря на реалността. Разбира се, след няколко секунди осъзнаването на реалността се връща и всичко си идва на мястото... Приблизително така започнапървата ни сутрин, на брега на Средиземно море, на палатка.😎
Първа сутрин по Ликийския път. В 9.00 сутринта
И така, продължението на доклада за кампанията по Ликийския път. Сутринта се събудихме в 9 и половина от непоносима жега и задух. Слънцето напичаше безмилостно и беше невъзможно да останем в палатката. Трябваше да изляза на чист въздух, да прегледам нощните сънища. Въпреки че след изтощителния преход от предишния ден, едва ли сме сънували нещо тази нощ... Въпреки сравнително ранното утро, плажът беше претъпкан.
Докато съпругът ми мирно хъркаше в сянката на палатката, аз, без да заспивам, започнах да разучавам картите. И тогава вниманието ми беше привлечено от една турска двойка, разположена буквално на 10 метра от нашия лагер. Пристигнаха точно в 9 сутринта, поставиха малка сгъваема маса и столове на плажа. Набързо, от домашно приготвени, сготвена закуска. Седяхме, ядохме, говорихме ... Също така бързоСъбрахме багажа и тръгнахме точно в 9:30. Можеш ли да си представиш? Честно казано, за първи път виждам това. За моя изненада имаше много двойки, които дойдоха на плажа за закуска. Страхотна семейна традиция. Вероятно няма да видим това.
Първата ни сутрин по Ликийския път
Времето днес обещава да бъде горещо. С думите: „Кой знае кога все още ще можем да видим морето“, Сергей хукна да плува. Нямах такова желание, така че бавно започнах да събирам нещата си, опитвайки се да поставя всичко възможно най-компактно.В 10.40.
Ликийски път - сутрешно събиране
Ликийският път - средиземноморското крайбрежие
Само интернет можеше да даде отговори на всичките ни въпроси и следователно имахме нужда от безплатен wi-fi. Затовабеше решено да се върнем в село Гьойнюк в търсене на информация.Не знаехме разписанието на долмушките, пътуващи от Анталия към Кемер (има ли изобщо?), Така че ще трябва да вървим отново по магистралата. Може би ще имаме късмет и долмушката ще ни настигне по пътя.
За първата половина на втория ден от кампанията планът е ясен и можете да се освежите.За закуска ни чакаха колбаси останали от Истанбул. Вместо чай, обикновена вода.Това е едва вторият ден от пътуването, така че все още не сме свикнали с обикновена вода, но не трябваше да избираме. Какво друго бих искал да отбележа за нашата храна и тези продукти, които хвърлихме в бездната. Вече имаше две хранения (вечеря и закуска), които оцеляхме без нашите запаси. И, честно казано, не се чувствахме особено ощетени откъм храна. Освен това, сравнявайки планираната ни закуска с действителната (искам да направя сравнителна таблица на нашето къмпинг меню в края на доклада), мога да кажа със сигурност, че отидохме малко по-далеч, когато съставихме хранителния режим с обеми.
Средиземноморско крайбрежие - гледка от нашия лагер
След като се събрахме, отново направихмеконтролно претегляне на раници.За съжаление нищо не се е променило -16 и 5,5 кг.
Какво е забележително за похода по ликийската пътека и наистина за всякакви туристически пътувания - не знаете какво ви предстои ... Ние също не знаехме, затова решихме да не пропуснем чудесна възможност да подредим себе си и нещата си и отидохме до устието на река Гьойнук.
Снимка на гекон, по пътя към река Гьойнюк
Жалко, че не са уловили момента, в който Сергей със сапунена глава седи в реката, а на около десет метра от него, на камион, през устието на реката, минава камион! Трябваше да видите лицата на турците. 🙂
Устието на река Гьойнюк - възможност да се освежите в планинска река
Напълно измити, измити, чисти и свежи, в13.00 часа,бяхме напълно готови да продължим похода си по Ликийската пътека.
Река Гьойнюк е отново събрана и е готова да продължи похода по Ликийския път
За съжаление, предишният ден не ни научи на нищо. Как може да се отдели толкова много време, цели 4 часа, за подготовка и всички свързани с това процедури?Както винаги отделихме време, насладихме се на прекрасното време, турското слънце и чистия въздух.
И така, в един часа следобед излязохме на пистата, надявайки се да хванем долмушка, която следваше в нашата посока. Но, всичко напразно. За цялото време на разходката ни до селото не мина нито една "маршрутка". За час в страшната жега стигнахме до „глобуса“. Между другото, наблизо има банкомат на Deniz Bank, откъдето изтеглихме още 220 лири за непланирани разходи.
След като изминахме още 100 метра, чухме вече познатия и дългоочакван звуков сигнал. За пътуване, от началото на село Гьойнюк до нужните ни магазини - Migros и BIM (тези напресечка с D-400) ни таксуваха 2 лири. Именно Migros трябва да се говори с шофьора, защото долмушката отива по-нататък, до втората, жилищна част на селото. Но ако сте пропуснали спирката си, не се притеснявайте. След като направи кръг, долмушката все още ще стигне до магазина, въпреки че тарифата може да е малко по-скъпа.
Сухото корито на река Гьойнюк - изглед към планината Тавър
Цени на хранителни стоки в магазин Мигрос - с. Гьойнюк
Малко за цените на хранителните продукти в магазин Мигрос в село Гьойнюк. За водата вече казах - бутилка от 1,5 литра струва 0,5 лири, вода без газ.Домати- 3 лири,краставици- 2 лири,портокали- 4 лири,праскови, кайсии- 5-6 лири,сладолед- от 0,25 до 3 лири средно, стандартен сладолед - 1 лира (трябва да опитате, много вкусен),маслини и черни маслини от тегло- 12,25 за кг, литърбутилка кока-кола- 1,9 лири,сок 1 л- 2,45 лири,скоч(за пренавиване на пяна & # 128578; ) - 3,99 лири. Това са цените в магазин Мигрос.
Село Гьойнюк - пресечка с магистрала D-400
В магазина на Bim цените са малко по-демократични, водата определено е по-евтина и както вече споменах, всички жители и туристи предпочитат този конкретен магазин. Между другото, в Бима никога няма да намерите алкохол за продажба. И като цяло,в магазините, ориентирани към местните жители,и Бим е един от тях,няма да намерите алкохол, свинско и всяка друга храна, която е забранена за мюсюлманите.
В края на доклада, в последния послеслов, ще публикувам по-подробна справка за цените в магазин Migros.
Усещането е, че днешният преход от моста, водещ към каньона Гьойнюк до магазините Migros и BIM в село Гьойнюк, който ни отне малко повече от 1,5 часа, беше един от най-трудните в нашето пътуване.Тежки по какъв начин? През цялото това време вървяхме без вода, под лъчите на палещото слънце. Честно казано, дори не помня как изминахме това разстояние. Дори предния ден, когато раниците бяха много по-осезаеми, не беше толкова трудно. Всички симптоми на дехидратация по лицето: виене на свят, гадене. Те изпиха един литър вода на един дъх.Бъдете внимателни и винаги разполагайте с питейна вода.
В магазина освен вода купиха сладолед, сок, кола и маслини за проба. Обичаме маслини и често ги купуваме за вкъщи. Но това, което се продава в Турция, не може да се яде. Значително по-големи по размер (три пъти обичайните ни), те имаха много горчив вкус, сякаш напоени с одеколон.
Курортният град Кемер. Село Гьойнюк - град Кемер
След кратка почивка на една пейка пред магазина, насладени на сладолед, се запътихме към автобусната спирка. В самото село не се върнахме.На 7 км от Гьойнюк е курортният град Кемер- много по-голям от предишния и с голям брой хотели. Следователно имаме повече шансове да отидем онлайн. Освен това е много по-лесно да стигнете навсякъде от Кемер. След 20 минути дойде долмушка.От село Гьойнюк до центъра на Кемер, 20 минути с кола, на цена от 4 лири на човек.
Село Гьойнюк - спирка в близост до магазини Мигрос и Бим. Отиваме в Кемер. В 14.30 часа
Курортен град Кемер. В 15.00,и сме в самия център на Кемер. На небето няма облаче, затова пред очите ни се появи красавицата Тахтали Даг.Много рядко се вижда върха на планината по това време.Обикновено след 11 часа сутринта той е покрит с облаци. Явно сме късметлии. И,за наша голяма изненада, на места в планината имаше сняг.Явно не бяхме готови за това. От дрехите и обувките на наше разположение имаше само летни маратонки илеки анцузи… Има само една надежда – слизането от планината да не минава през заснежен склон. 😕
В центъра на града, където ни оставиха, до чешмата има водоизточник!
Кемер е фонтан в центъра на града. В 15.30 часа
Да се върнем на това защо дойдохме тук – за интернет. Кемер е огромен брой малки пансиони, малки хотели, кафенета и ресторанти. Затова бяхме сигурни, че някъде можем да хванем безплатен wi-fi. 30-40 минути се лутахме по улиците на Кемер. Но всичко напразно.
Никога не сме почивали на ол инклузив, затова се радвахме да се запознаем с известната българска почивка в Турция. Малки двуетажни хотелчета, с малка градина и басейн в двора. Минавайки покрай всяка от тях, през решетчатата порта се виждаше как туристите почиват край басейна. Първата мисъл, която посети главата ми беше като в зоопарк (простете ми, "пакетирани туристи", които бяха на почивка в Турция).
Централният площад на Кемер
Да се върнем към нашето пътуване. За да бъда честен, докато в главата ми объркване. Не е ясно какво да правим по-нататък, как ще продължи нашата кампания - не е ясно. В Кемер не намерихме интернет, тоест нямаме идея как да отидем до Геделме. Трябваше да проуча картата на OSM. На 5 километра южно от град Кемер се намира малко селце Кириш (Kiriş). Пътят до него минава през гората. И по-близо до брега има парк. На пръв поглед това е чудесно място за нощувка...
Кабинков лифт Olympos Teleferik. Как да стигна до кабинковия лифт Olympos?
Но Негово Величество случайността се намеси в по-нататъшната съдба на нашата кампания. Насочвайки се към парка и мислейки дали ще срещнем магазини по пътя или не, видяхмеофиса на Olympos Teleferik.Въпреки факта, че у дома не планирахме да изкачваме връх Олимпос(Тахтали) с помощта на лифт знаехме за този кабинков лифт. Това беше нашият шанс да подновим Ликийския път. В офиса разбира се говореха на български и всичко ни беше обяснено подробно.
Долната начална станция на кабинковия лифт Olympos Teleferik се намира между две села: Чамюва (Чамюва) и Текирова (Текирова).Входът на кабинковия лифт минава по магистрала D-400, на 3 км след Чамюва към Текирова, и е много добре оборудван с пътни знаци. Трябва да стигнете до спирка Olympos Teleferik, зад която имазавой с табела: Olympos Teleferik.Долната станция се намира на надморска височина от 726 метра. Разстоянието от завоя до гарата е10 км и нагоре.Това разстояние трябва да се измине или пеша, но казват, че изкачването е много стръмно. Или с автобусен трансфер, който се движи на всеки час от 9.00 до 17.00 часа. Цената на билета е 10 лири в двете посоки.Самият билет за фуникуляра струва (за 2015 г.) 68 лири за възрастен (в двете посоки), в едната посока съответно два пъти по-евтино. Разбира се, скъпо, но какво да правя? Отпътуване всеки ден, през летния период от 9ч. От съветите на опитни хора разбрахме, че е най-добре да се изкачим на планината сутрин, защото след 11 часа (а това се случи дори по-рано, след 9 сутринта), облаци покриват върха на планината. И при всяко време. Затовавсички ликийци се опитват да планират пътуването си така, че нощувката преди изкачването да е възможно най-високо.Ако тръгнем с фуникуляр, няма да сме на върха на планината Тахтали Даг преди 9 часа сутринта. Късно е, но нямаме избор.
И така, планът за по-нататъшното пътуване беше изключително прост и ясен: днес нощуваме някъде между две села: Чамюва и Текирова. Колкото по-близо до пистататолкова по-добре. Сутринта излизаме на пистата и вземаме долмушка до завоя към телеферика. По-нататък, съответно самото изкачване и последващото слизане от планината, по първоначално планирания маршрут през Бейчик, Улупинар и достъп до морето в Чирали. Най-важното е да изкачите Тахтали възможно най-рано, за да имате време да се насладите на красивите гледки. Следователно ставането е рано - 6 сутринта. 🙁
Поглеждайки отново картата и първоначално планирания маршрут, разбрахме, че вървим по алтернативна ликийска пътека, успоредна на нашия път. Но! Покрай морето и 1 ден напред. 😛
Преход от село Кемер до село Чамюва
Часовникът е 16.50.Преходът от село Кемер до село Чамюва не беше лек.