Писмени доказателства в гражданския процес
Курсова работа Понятието писмени доказателства.doc
По този начин е ясно, че установената процедура за изследване и приобщаване на електронни доказателства не съответства на сегашното ниво на развитие на науката и технологиите.
Необходимо е да се отрази решението на установените проблеми в Гражданския процесуален кодекс на България и АПК на Руската федерация, да се приемат специални федерални закони.
Член 71 от Гражданския процесуален кодекс на България в части 4 и 5 нарича друг вид писмено доказателство - документ, получен в чужда държава, се признава за писмено доказателство в съда, ако неговата автентичност не бъде опровергана и е легализиран по установения ред. Чуждите официални документи се признават пред съда за писмени доказателства без тяхната легализация в случаите, предвидени в международен договор на Република България. Не се изисква легализация на документи в отношенията между страните-участнички в Хагската конвенция 11 за премахване на изискването за легализация на чуждестранни официални документи. Конвенцията установява специален знак (печат), който се поставя върху официални документи, създадени в една държава и подлежащи на прехвърляне в друга държава, замествайки процедурата за консулска легализация - апостил. Съгласно чл. 3, 4 и 5 от Конвенцията, вместо да легализират държавата - страна по Конвенцията, за потвърждаване на автентичността на документа, те използват поставянето на апостил от компетентния орган на държавата, в която е съставен този документ; надлежно попълнен, той удостоверява автентичността на подписа, качеството, в което е действало лицето, подписало документа, и, когато е уместно, автентичността на печата или щампата, с които е поставен този документ. Същото правило важи и за български официални документи с апостил от 31 май 1992 г.
Третата процедура е най-простата, отменя процедурата за поставяне на апостил илегализация. Той е установен в повечето от двустранните договори на България за правна помощ и в редица многостранни международни договори. Тази процедура предвижда признаване на документи, произхождащи от официалните органи на договарящите държави, само ако има надлежно заверен превод на български език.Страните от ОНД са подписали Минската конвенция за правна помощ и правни отношения по граждански, семейни и наказателни дела 13 и е в сила опростена процедура за легализация на документи. Без специално удостоверение се приемат документи на територията на страните, участващи в посочената конвенция, ако документът е изготвен на територията на тези страни или е заверен от институция или специално упълномощено лице в рамките на нейната компетентност по предписаната форма и подпечатан с печат. Следователно не се изисква специално сертифициране.
Писмените доказателства са разнообразни и могат да се класифицират по различни признаци – по субекта, който ги е издал, по форма, по начин на създаване, по съдържание. Освен това все още има специални видове писмени доказателства, които изискват специално внимание - електронни документи, чуждестранни документи.
Оценка и проверка на писмени доказателства.
Писмените доказателства по правило се представят от заинтересованите лица, това е тяхно право и задължение. Съдът има право да съдейства на страните и по тяхно искане да изисква отделни писмени доказателства. Неизпълнението на съдебно искане може да доведе до налагане на санкции на виновни длъжностни лица и граждани, които не са страни по делото.
Разпоредбите относно оценката на доказателствата, включително писмените, се съдържат в чл. 67 Граждански процесуален кодекс България - Оценка на доказателствата. Съдебна залапреценява доказателствата по свое вътрешно убеждение, основано на всестранно, пълно, обективно и непосредствено изследване на наличните по делото доказателства. Оценката на доказателствата от съда се извършва на принципите на всеобхватност, пълнота, обективност и непосредственост. Всеобхватността и пълнотата означава, че доказателствата трябва да бъдат изследвани изцяло, дословно - от всички страни, че всички доказателства трябва да бъдат изследвани, всички обстоятелства да бъдат отчетени и обмислени. Обективността и непосредствеността означават, че такова изследване се извършва пряко от съда, т.е. лично и доказателствата се оценяват обективно, т.к. въз основа на изследването на обективните обстоятелства по гражданското дело.
Нито едно доказателство няма предварително определена сила за съда. Това означава, че едно или друго доказателство придобива силата си в процеса на оценка и цялостно, пълно, обективно и пряко изследване само от съда. Предварително определена сила, т.е. не се нуждаят от доказване, могат да имат само неподлежащи на доказване факти, които чл. 61 от Гражданския процесуален кодекс на Руската федерация.
Допустимостта на писмени доказателства означава, че обстоятелствата по делото, които в съответствие със закона трябва да бъдат потвърдени от писмени доказателства (конкретни документи и др.), Не могат да бъдат потвърдени от други доказателства. Като пример, чл. 162 от Гражданския кодекс на България - ако сделката по закон трябва да бъде сключена в писмена форма, а страните са я сключили устно, то в съда те губят правото да се позовават на свидетелски показания, т.е. такова доказателство ще бъде признато за недопустимо и страните ще трябва да търсят документи, потвърждаващи сделката. Формалните условия на надеждност включват: редприемане, съставяне, подписване, регистриране, заверка, издаване на писмени доказателства; спазване на формата, образци на документа; качеството на изпълнението му. На първо място, това се отнася до официални писмени доказателства.
Имайки предвид, че показанията на свидетелите, както и писмените и веществените доказателства, представени от страните, трябва да имат отношение към делото, съдията във всички случаи следва да покани страните да посочат кои конкретни обстоятелства могат да бъдат потвърдени от тези доказателства и свидетелските показания.
Приемането на доказателства, които нямат отношение към делото (чл. 53 от Гражданския процесуален кодекс), както и използването на данни, които не могат да бъдат доказателствено средство по спор (чл. 54 от Гражданския процесуален кодекс), е недопустимо.
Надеждност на доказателствата. В чл. 71 от Арбитражния процесуален кодекс на Руската федерация, параграф 3 гласи, че доказателствата се признават от арбитражния съд за надеждни, ако в резултат на проверката и проучването се окаже, че съдържащата се в тях информация е вярна. Мисля, че такова определение за достоверност е подходящо и за гражданското производство и би могло да бъде включено в чл. 67 Граждански процесуален кодекс. За успешно разрешаване на казус са необходими надеждни писмени доказателства. Изобилието от технически възможности е свързано с увеличаване на броя на фалшивите документи, така че съдът трябва да провери необходимите данни, подписи, печати и самия факт на всички предприети действия, в подкрепа на които страната е предоставила писмени доказателства. Ако има съмнения относно достоверността на проверяваните доказателства, те трябва да бъдат разрешени чрез сравняването им с други доказателства, установени от съда, проверка на верността на съдържанието и изпълнението на документа, назначаване, ако е необходимо, на експертиза и др. 15
Достатъчността на доказателствата сочи товаВъз основа на тях е възможно да се направи недвусмислено заключение относно доказването на определени обстоятелства. Достатъчността на доказателствата се отнася до общите критерии за оценка на доказателствата. Например, когато се издава съдебна заповед, писмените доказателства трябва да са достатъчни за издаването й, това не трябва да предизвиква оплаквания от съда.
Съдът преценява относимостта, допустимостта, достоверността на всяко доказателство поотделно, както и достатъчността и връзката на доказателствата в тяхната съвкупност. Първо съдът преценява всяко доказателство поотделно, а след това общата им връзка, за да разреши делото по същество, като елиминира възможните противоречия между различни доказателства, престане да се съмнява в каквото и да било и направи вярно заключение.
Съдът преценява доказателствата по вътрешното си убеждение. Според мен вътрешното убеждение на съда е формирано въз основа на закона, т.е. съдът преценява писмените доказателства въз основа на всички горепосочени критерии, които са предвидени в закона. Вътрешното убеждение предполага свобода на оценка в рамките на закона, т.к Решението все още трябва да бъде аргументирано от съда.
Редът за връщане на писмени доказателства на участващите по делото лица е уреден в чл. 72 от Гражданския процесуален кодекс на Руската федерация.
Оценката на доказателствата се основава предимно на закона. Писмените и другите доказателства се проверяват от съда, като се взема предвид тяхната допустимост, относимост към делото, достоверност и достатъчност.
Важността на преценката на всички доказателства по делото в различните етапи на гражданския процес може да бъде показана от следния пример: Касационно определение 17