Писмо от Хораций до Мецената
Съобщение от Хорас до Меценат, което го кани на селска вечеря
Ела, добре дошъл гост, моя красота и радост!
Ела - тук те чака кръгла чаша,
И розов венец, и песен нежна сладост!
Възвишената не е ръката на ласкателя,
Ароматна анемона и крем 1
Изсипете върху четки 2 аромата,
И кошници, пълни с плодове
Вашият вкус и визия ще ви зарадват.
Ела, човече на праведността, защитник на хората,
Отечество верен син и строг приятел на царете,
Pet happy castal pure virgins 3,
Ела в моята скромна обител!
Май великолепните стълбове
Купища храмове са позлатени
Те съблазняват алчния поглед на безсмислената тълпа;
Оставете за известно време градушката, потопена в грижи,
Наведете се под сянката на дъбови гори; тук ви очаква мир.
Под покрива на селския Penat 4,
Където всичко се кичи, всичко диша простота,
Където студен блясък и лилаво и злато са чужди, -
Има сладка кръгла чаша!
Чело, сбръчкано от мисъл,
Тук губи своя мрачен вид;
В обителта на бащите всичко лее радост за нас!
Вече небесен лъв с тежък крак 5
Стана в рамките на топлина - и огнен път
Тече през ярки небеса.
В свещената горичка на Силвана 6,
Където тъмнината е загадъчна с прохладата се слива,
Където трептяща, тиха светлина проблясва през чаршафите,
Едва тече игрив ручей
И шепне в здрача с крайбрежната острица;
Тук в горещите часове, пред гъстата горичка,
Стадото и овчарят спят под сянката на прохладата,
А в розовите храсти леко спят блатовете.
И ти, свещеник на Темида, защитник на беззащитните,
Прекарвате дните си под бремето на грижите;
А щастието на съгражданите е добър, достоен плод
вашите усилиябдителен! —
За тях бихте ли искали да знаете границата на съдбата;
Но строгият владетел на земята, рая и ада
Дълбок, вечен мрак облече бъдещето.
Почитайте, прашни деца! —
Как! Земният прах ще прегърне ли небесния?
Ще посмее ли да разбие мистериозното покритие?
Най-бързият ум, объркан, става вцепенен,
И този жесток мъдрец е за смях на боговете! —
Можем, скитайки се в тази трънлива пустош,
Откъснете едно цвете, уловете летящ момент;
Бъдещето не е за нас – за съдбата;
Така че нека го предадем на милостта на добрите! —
Колко е часът? Бързо течение, което е в долините на мира,
В банките, украсени с изобилни мравки,
Търкаля кристалните стъбла от сапфир;
И покрай среброто блика златната светлина на слънцето
Пиеси и диапозитиви; но часът - и скоро бурен,
Забравяйки бреговете си, забравяйки мирния си ход,
Изгубени в необятното море
В безбрежната пустота на безбрежните води!
Но един час - и изведнъж предстоящите бури на насипно състояние
Избълва дъжд от черните недра;
Потокът се надигна, бучи, разтвори преградите,
И свирепият вятър рови вълните.
Благословен, сто пъти благословен, който може в нежност,
Гледайки нагоре към лидера на светлините,
Текущата почивка в домейн 7 на Нептун,
Който може, радостен, да си каже:Живях!
Нека утрешният ден е облак от олово
Всемогъщият бог на гръмотевиците е навсякъде с пурпурна роба
Кондензиран етер ще обгърне,
Или отново в небето слънцето ще разпръсне светлина, -
За смъртните е все едно; и че годините са крилати
От тъжното лице на земята
В склада на времето, което носеха със себе си,
Самият баща на природата няма да го промени 8 .
Този свят е игралната площадка на злото Fortune 9.
Тя хвърля подпухнал поглед към земното кълбо
И цялата вселена се тресе
откапризите на слепите.
Невярна, днес ми просветна;
Богатство, чест се излива изобилно върху мен,
Но утре внезапно разпери криле,
Към другите склонява своя полет!
Аз съм презрян - не роптая - и, жалък свидетел
И жертвата на фаталната игра
Давам й подаръци
И се обличам в добродетел.
Нека бурите преплитат Бележка 10
Slanny дълбоко 11 обрати и повдигания,
И черни хълмове от кипящи морски води
Слива се с гръмотевичен облак,
И смъртни кораби
Разкъсва съоръжения, унищожава всичко в своята свирепост ...
Мирна родина, покрита с небеса,
Няма да натоварвам боговете с молитви;
Но приятелство и любов сред вълните на живота
Моята лодка ще бъде безопасно откарана до заслона.
КОМЕНТАРИ:
Първата публикация еProceedings of the General., 1819. Част XIV, раздел „Стихотворения“. л. 32–36, подписана „Ф. Тютчев.
Създаден въз основа на поезията на Хораций (виж неговите оди, книга III, 29). Заглавието, очевидно, е дадено от Тютчев.
R.F. Бранд (Materialy. P. 94) отбелязва, че Тютчев се оказва „не превод, а преработка“, поетът удължава работата и по този начин „отслабва донякъде оригинала, но много удобно подчертава най-силните изрази на Хораций: „vixi“ и „mea virtute me involvo“, като поставя първия в рима („Благословен ... Кой може, радостен, да си каже: аз живял!”), а от втория направил отделен стих (“И в добродетел се облякъл”.
1Anemoneиcreeneса имената на цветовете.
3...касталски чисти девойки...— Касталия — извор на планината Парнас, близо до Делфи, където се е намирал храмът на Аполон; Касталските девици са музи (гръцки митол.).
4Под закрилата на селския пенат… — Пенатите са древен Рим. богове на къщата, пазители на огнището. В преносен смисъл - роден дом, родина.
5...небесен лъв с тежък крак...— говорим за съзвездието Лъв.
6В свещената горичка на Силван… — Силван е италианският бог на горите, имотите и градините, идентифициран с гръцкия. Паном.
7Царството на Нептун- Нептун е богът на моретата и потоците (Римски митол.).
8Бащата на природата- явно тук се има предвид и Силван (Пан). Вторият път се появи в стихове. „Пладне“: „А сега самият велик Пан / В пещерата на нимфите спокойно дреме“. В други стихотворения за природата поетът използва женски образ: Майката природа му даде / Две мощни, две живи крила („Хвърчило се издигна от поляна ...“); “В гърдите на добрата природа / Всичко, което диша, Радост пие! („Песен на радостта. От Шилер“), „Не, моята страст към теб / не мога да скрия, Майко Земя!“
9… игрище на злата съдба— Фортуна е богинята на щастието, късмета, съдбата, освен това тя може да бъде „добра съдба“ и „зла съдба“ (Римски мит.).
10…обвит в буря Нот— Нот е божеството на южния вятър (гръцки митол.).
11Slanny deeps… — т.е. солено, море.