Плеохроизмът е

Значението на думата Плеохроизъм според Ефремова: Плеохроизъм - Свойството на минералите не е същото да поглъщат светлинни лъчи; промяна в цвета на минералите поради това свойство.

Плеохроизъм в Енциклопедичния речник: Плеохроизъм - (от гръцки pleon - по-многоброен и chroa - цвят) - свойство на анизотропни тела, напр. кристали, за откриване на различни цветове при гледане в бяла светлина в различни посоки.Поради разликата в спектрите на поглъщане на дадено вещество за лъчи с различни посоки и поляризации. Специален случай на плеохроизъм е дихроизмът.

Значението на думата плеохроизъм според речника на Брокхаус и Ефрон:Плеохроизъм- вж. Полихроизъм.

Дефиницията на думата "плеохроизъм" според TSB:Плеохроизъм(от гръцки pleon - по-многоброен, по-голям и chrua - цвят) промяна в цвета на веществата в светлината, преминаваща през тях, в зависимост от посоката на разпространение на тази светлина и нейната поляризация (виж Поляризация на светлината). За първи път наблюдаван през 1816 г. от J. B. Biot и T. I. Seebeck. P. е една от проявите на оптичната анизотропия на веществата: абсорбцията на светлина в тях е анизотропна и зависимостта на абсорбцията от дължината на вълната („цвят“) на радиацията води до P. Един от видовете P. е кръгов дихроизъм (ефект на Котън) - разликата в абсорбцията на светлината на дясната и лявата кръгова поляризация. P. най-често се наблюдава в кристали, които също се характеризират с такова разнообразие от P. като линеен дихроизъм - неравномерното поглъщане на обикновени и необичайни лъчи. За едноосните кристали се разграничават 2 "главни" (основни) цвята - при наблюдение по оптичната ос и перпендикулярно на нея (по т.нар. посоки No и Ne; виж Дихроизъм). При двуосните кристали - 3 основни цвята в три посоки, които могат да съвпадат (в случая технитеобозначават Ng, Nm и Np) или не съвпадат с основните посоки на кристала (виж Кристална оптика). В други посоки кристалът се вижда оцветен в други (т.нар. междинни) цветове. Силните П. се отличават, например, с турмалин (едноосов кристал) и меден ацетат (двуосов кристал). П. цветните кристали се изследват на тънки срезове с помощта на поляризационен микроскоп - при завъртане на стола на микроскопа цветът на кристала се променя в съответствие с ориентацията на среза. Това позволява, по-специално, известните цветни таблици за идентифициране на минерала. Индивидуалните молекули също могат да проявяват абсорбционна анизотропия; преференциалната ориентация на такива молекули причинява П. на веществата, които ги съдържат. Това са много багрила. Преференциалната ориентация на анизотропно абсорбиращите молекули, водеща до поляризация, може да бъде естествена или изкуствена - причинена от външно поле (например в колоидни системи) или механични деформации (в полимерни филми). Много важно практическо приложение на P. е използването на полароиди, чието действие се основава на явлението линеен дихроизъм. Костов И., Кристалография, прев. от бълг., М., 1965г.

ПлеонастичниПлеохроизъмПлеохроични ореоли