По дяволите, този - плачът на Ярославна - е невъзможен
- Гледах подозрителната сова до последния епизод. Най-добрият анимационен филм. Жалко е, че съдейки по.
Гавин Гадателят Тери Пратчет, Цветът на магията. 317 страници, 31 реда на страница. Да познаем?
45324234 и таблата е толкова тиха :-(
Уррр Урурушечки миличките ми :З
уморен от вземи ме в топла прегръдка.
. За да отпразнувам излизането на последния сезон на Game of Thrones, както е традицията, пускам поредица от gifs в моя дневник.
Дима както писах в публикация по-рано - Дима - това е отделен разговор. тъкмо хапнахме в михайловка и се отдалечихме от автогарата, когато започнах да гласувам. Андрей попита: „Какви посегателства в нашите.
#163 Някак бързо приключи един не само важен и ярък, но все пак запомнящ се период от живота ми. Сянката на периода е по-скоро. Всъщност тя изобщо не съществуваше. Искам да ходя на училище и да гледам.
lrlrr БАДМИНТОН Толкова много обичам бадминтона, че сега ВСИЧКО Е В ЗЕЛЕНО ахахах Чувствам се, че отново съм на 10 години и току-що съм излетял от гаража ^-^ === и още. Обичам бурятската митология, сериозно, вярно е.
От една забавна индология Говорих с един другар онзи ден, той сега подготвя доклад за историята на политическите партии и движението в Индия на някаква кръгла маса. Заедно прегледахме материалите. За клановата система
По дяволите, това "плач на Ярославна" е невъзможно.
Над широкия бряг на Дунава, Над великата галицийска земя Плачейки, летейки от Путивл, Младият глас на Ярославна:
„Аз, горкият, ще се превърна в кукувица, Ще летя по река Дунав И ще се наведа над ръкава си с боброво острие, Навеждайки се, ще го натопя в Каяла. Мъглите ще отлетят, Игор князът ще отвори очите си, И ще утроя кървавите рани, Надвесен над могъщото тяло.
Далеч в Путивл, на козирката, Само зората пука сутрин, Ярославна, пълна с тъга, Като кукувица вика в юра:
„Какво си, Вятъре, гневно пееш, Защо въртиш мъгли край реката, Половецки стрели вдигаш, Хвърляш ги по българските полкове? Какво не харесваш на открито Да летиш високо под облака, Да подхранваш кораби в синьото море, Вълните да се люлеят назад? Ти, сеещ вражески стрели, Само смъртта вее отгоре. О, защо, защо, защо разсея забавлението ми В перушината завинаги?“
На разсъмване в Путивл, оплаквайки, Като кукувица в ранна пролет, Младата Ярославна вика, На градската стена плаче:
„Мой славен Днепър! Каменни планини В земите на половците ти проби, Святослав в далечни простори Той го отнесе в полковете на Кобяков. Цени княза, господине, Запази го от другата страна, За да забравя сълзите си отсега нататък, За да се върне жив при мен!
Далеч в Путивл, на козирката, Само зората пука сутрин, Ярославна, пълна с тъга, Като кукувица вика в юра: