Почивай в мир със светиите, Христе Боже...
Схимата монахиня Теодосия (Косоротихина) отиде при Господа ...
Една от нейните духовни чада (благодарение на които и аз имах щастието да се срещна със схимонахиня Теодосия и да получа нейното благословение и духовни съвети), още вчера получи вестта, че майка й е доста слаба, замина от Москва за Скопин и успя да види майка си и да получи нейното благословение. Говорих с нея, може би един от последните.
И през 2013 г. имах възможността да почувствам силата на молитвите на Матушка. Сега не е мястото да описвам подробностите на тази история, тя беше резултат от кампания срещу RNL. Лекарите предписаха посредствени процедури, от които нямаше полза. В резултат на това ми предсказаха заплахата от слепота с едното око. Имаше една операция, която по молитвата на Матушка завърши така, че и най-опитният хирург, който я извърши, не очакваше.
Познавам жена, чийто живот Матушка спаси два пъти. Чух много истории за други чудеса, извършени чрез нейните молитви. Чух за посещението на Божията майка при нея ... Със сигурност свидетелствата на очевидци, духовните деца на Майката, ще бъдат събрани за това по-късно.
Самото житие на схимонахиня Теодосий обаче е чудо. Това не е живот, а истински живот. Наталия Никифоровна Косоротихина (това е светското име на майка Теодосия) е родена в село Велемя, недалеч от работническото селище Октябрьски. Родителите Никифор и Ефросиния работели в близките мини. Сестрите Наталия и Олга първо са работили в колективна ферма и след като завършват училище и курсове за професионално образование, се озовават в строителния екип на Октябрски MSO. В резултат на трудова злополука Наталия е неподвижна, прекарва 20 години в летаргичен сън. В онези тоталитарни съветски времена медицината смяташе сърдечния арест за знак за смърт, а не ареста на мозъка, както смята съвременната демократична медицина, така че Наталияоцеля, въпреки че беше прикована на легло.
И тогава тя се събуди и, както се казва, първите й думи бяха: „Защо ме нахрани, самата Богородица ме лекуваше“ ...
Тя отвори даровете на молитвата и прозрението. Родителите й вече бяха починали, а сестра й Олга, която се грижеше за нея, също почина. Имаше различни времена в живота на майката. Имаше тежки изпитания и радости.
Постригана е за монахиня от схимандрита Авел (Македонов)…
През последните години всяка вечер пред портите на къщата в село Октябрски се извиваха опашка от хора, нетърпеливи да получат утеха, съвет и надежда. Има безброй истории за молитвена помощ от Майка. Ще дойде време, когато всички те ще бъдат записани. Както и свидетелства за чудеса по нейни молитви.
Прекарахме поне половин час в нейната килия, щяхме да останем и повече, но хората чакаха на улицата. Трябваше да се сбогувам...
Майка неведнъж е казвала, че в трудни обстоятелства човек трябва не само да се обръща към Бог с молитва, но и направо да крещи, молейки за помощ, за да бъде чут. Ще викаме към теб, Майко, за да чуеш там, при Престола на Господа, нашата молитва и да ни помогнеш в живота ни тук. В нашите тревоги, болести, нужди и скърби. В нашата борба