Прочетете Изход, част 1 онлайн от Петр Лукич Проскурин - RuLit - Страница 13
Изпод печката изпълзя голяма котка с шарки и леко провиснал корем, тя имаше котенца под печката, а Васятка се качи там вече два пъти и котката не го докосна. Вася й се обади.
„Целувка, целувка, целувка, целувка… Ела, Машка, ела при мен“, викаше я Васятка, изпъчвайки устни и движейки пръсти.
Котката обиколи хижата, подуши дупката в дъската на пода, а след това скочи до леглото на Васятка, отърка се с гръб в него, легна до него и, присвивайки кръглите си очи, тихо мъркаше. Васятка я погали по главата и се замисли и беше добре и за двамата, защото в колибата имаше много слънце и животът беше добър, а в градината на земята имаше ябълки, сливи и круши и те чакаха Васятка. И скоро майката ще се върне, ще попита от прага:
- Е, какво друго си направил тук, Васятка-гусанче?
Васятка не харесваше, когато майка му го наричаше „гъска“, но майка му само се засмя в отговор на трогателните му думи. Тя се засмя и го целуна по врата и носа, гъделичкането на Вася направи големи очи, а той риташе крака.
Момчето чу непознат шум, приличаше на гръм. Отиде до прозореца и не видя нищо от дебелите череши. Отново се чуха чужди и гневни гласове, сега някой крещеше и плачеше наблизо. Момчето скочи от пейката, на която беше коленичило, и погледна през прозореца; в коридора се чуха нечии тежки стъпки и Васятка се стрелна под печката, той вече знаеше, че това са германски Ироди, а майка му винаги се страхуваше от тях. Зад него котката също се гмурна под печката, когато двама ядосани шумни войници влязоха в колибата, колибата беше празна. Войниците тропнаха, погледнаха печката, под леглото на Васятка, зад завесата, отвориха капака на сандъка с плоски щикове и, като счупиха всичко в него, си тръгнаха, оставяйки вратата полуотворена.
Васятка почака малко и погледна изпод печката. Сега очите му бяха кръгли от страх, но черни, меки, отдавна изчезнали.подстриганата й коса беше напълно разрошена. Всички казваха, че е като майка, а очите му бяха черни, като презрели сливи от голямо старо дърво от най-далечния край на градината им. Очите на Васятка обаче вече бяха големи и нищо не разбираха. Хвърли поглед настрани към вратата, ослуша се отново и сега чу шум като от силен сух вятър. Погледна към разкъсания сандък, застанал в средата на колибата на дебелите си малки крака, притеснен, също като майка си, каза:
- Готово, Иродс, делов!
Малко непохватен, той отиде до сандъка и надникна в него — капакът, изкован с шарено желязо, беше отметнат обратно към стената. Майка му никога досега не му беше позволявала да погледне в сандъка, а сега любопитството му се разпалваше все повече и повече и той започна да рови в ризи и поли, в шарени шалове и тъй в някакви парцали. Тогава той намери едно кълбо вълнена прежда и започна да го търкаля около колибата, като се развиваше и оплиташе в преждата с краката си. Стъклата в прозорците на хижата блестяха с необичаен пурпурен блясък, сякаш печката на майката гореше горещо. Вярно, тогава светеше само един прозорец - срещу отвора на печката, но сега всичко, и към улицата, и към градината, и малък - към двора, всички светнаха ярко и красиво, мигаха.
Изпод печката изтича котка с надигната козина на тила, тя измяука неспокойно и подскача от една страна на друга, Васятка я гледаше учудено.
Какво правиш, Маша? - попита той.
Котката, без да му обръща внимание, изтича в коридора, веднага се върна, гмурна се под печката и изскочи с полусляпо дебело коте в зъбите. Васятка я погледна и очите му се разшириха. Котката се стрелна из колибата с неудобни големи скокове (котето в зъбите й се намеси) и се оказа много смешно, Васятка започна да тича след нея и да се смее. Топ, топ, топ, топ - тупна той на пода и все още не можеше да хване котките и стъклата на прозорцитевече не светеше, а гореше - упорито, ярко.
Котката изчезна в коридора, нямаше я дълго време и Васятка, като се разтъпка, отново започна да си играе с топката и някак веднага се изкашля и извика уплашено:
Огледа се, нямаше никого, само го изболи очите и му се прииска да заплаче.
Котката се появи отново, тя се гмурна под печката и веднага се стрелна изпод нея в прохода с второто коте в зъбите си, тичаше високо, напрегнато вдигна глава и разтвори широко предните си лапи.