Почивка на брега на Черно море
Ще напиша кратък фоторепортаж за пътуването до Черно море, докато са свежи спомените.
Това лято не планирахме да ходим на море по различни причини. Но тогава брат ми предложи да отидем на морето с кола. Помислихме си - защо да не удължим лятото! Да, и Сережа отдавна мечтае да пътува по крайбрежието и да посети Орльонок, където почива преди 25 години. Решението беше взето бързо - безусловно да. Единственото нещо, което ни притесняваше, беше как децата ще издържат дълго пътуване: все пак те никога не са пътували с кола на дълги разстояния. И колата за петима не е много голяма - Hyundai Solaris. Децата обаче, явно имайки време да им липсва морето, кротко се съгласиха на това пътуване (с изключение на мърморенето на големия син - да отидем с влак).
Пътят към морето. Когато тръгвах на пътешествие с кола по българските пътища, знаех, че ще е трудно. Оказа се много по-трудно, отколкото си мислех. Маршрут на първия ден: Чебоксари - Алатир - Саранск - Пенза - Саратов - Волгоград. Нощувахме в село Оленье при една баба (брат ми не е за първи път при нея). Пътят е двулентов през целия път, задръстванията са големи в много части от пътя. За да не се влачим в конвоя зад плужека, често трябваше да изпреварваме. Карането в такъв активен режим изисква повишено внимание. След пътуването съпругът ми каза, че би било по-добре да отида в Европа 2 пъти, отколкото веднъж в Сочи.
Малко снимки от пътя.
На втория ден минахме през Волгоград. Пътят във Волгоград е ужасен - не разбирам как карат по него! Прекарахме много време в шофиране из града, въпреки че не стояхме в задръствания. По пътя се отбихме до Мамаев Курган (по-късно ще напиша отделен пост), тогава маршрутът бешее както следва: Котелниково - Зимовники - Салск - Тихорецк и по-нататък по М4 до морето. Пътят към магистрала М4 също е двулентов. По този маршрут няма големи градове, има малко коли, така че карахме свободно и бързо. Ако говорим за качеството на пътищата, на места покритието е отлично (70-80%), а на места пътят е разбит. Обнадеждаващо е, че много участъци се ремонтират, което означава, че скоро още повече километри пътища ще бъдат отлични! (да, оптимист съм!) Магистрала М4 е сравнима с европейските аутобани, но там ремонтът все още не е приключил. Все пак пътните строители щяха да нанесат маркировката навреме - нощем е много опасно да се кара: къде е разделението от насрещното платно? къде е бордюра? - няма да разбереш!
Специално внимание заслужава място за почивка на пистата. Те просто не съществуват! Всички места, където можете да карате кола, са замърсени - купчина боклук на земята се разлага повече от година. Не съм снимал боклук нарочно, но все пак влезе в кадър.
Тъжно е, че самите пътници с автомобили се осират и не почистват след себе си 🙁 Взехме си боклука с нас и го хвърлихме в кофата за боклук на най-близката бензиностанция. С тъга те си припомниха местата за почивка по европейските пътища - там наистина се прави всичко за автотуриста.
Ето как изглежда зона за отдих в Беларус.
На аутобана Варшава-Берлин зоната за отдих е комплекс от съоръжения: кафене, бензиностанция, тоалетна, душ кабина, детска площадка, беседки, паркинг за l / a и g / a.
На връщане ми харесаха сладките павилиони в гората в района на Уляновск (по мое мнение в района на Кузоватовски), но не спряхме, бързахме да се приберем преди да се стъмни. Навигаторът ни отведе до второстепенен местен път, за да заобиколим задръстването близо до Сизран. Бях изумен: пътят е отличен и чист, чисти улици в селата и сладкибеседки край пътя. Браво на Уляновск!
Бяхме доволни и от пътя по планинския серпентина: набирате височина, а след това го пускате - почти като в самолет, вече ви слага ушите! Шофьорите карат внимателно, бавно движещите се по възможност пропускат, катастрофа не съм виждал. Спомних си как карахме по серпентина в Крит - пътищата са тесни, 2 ленти едва се побират. Поглеждаш в едната посока - има скала, в другата - скалите са надвиснали над нас! А на местните джигити нищо не им пука - карат, бибикат!